Решение № 17412 от 25.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17412 гр. София, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина В. Станчева при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело № 20231110111134 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от В. Т. К., чрез адв. М., срещу М. Д.

М., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 690,48 лева, представляваща недължимо платена продажна цена на процесния лек автомобил марка „марка“, модел „модел“ с рег. № (рег. номер) с оглед на отпаднало основание и сумата от 112,18 лева – недължимо платена нотариална такса, заплатена от ищеца при подписване на процесния договор за покупко-продажба на МПС от 07.09.2022 г.; иск с правно основание чл. 82, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 426,43 лева, представляваща обезщетение за претърпяна загуба за покриване на разходи по автомобила и привеждането му в нормален вид за ползване и иск с правно основание чл. 82, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 573,57 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, причинени от неточното изпълнение на задълженията на длъжника – ответник.

Ищецът твърди, че на 28.11.2022 г. закупил лек автомобил марка „марка“, модел „модел“ с рег. № (рег. номер), рама № (номер на рама), двигател: № (номер на двигател), цвят: бял с продажба, договорена цена в размер на 3 690,48 лева. Сочи, че тази сума е заплатена от ищеца при подписване на договора за покупко-продажба при нотариус Л. с район на действие СРС, чрез помощник-нотариус П. Л.. Насетне твърди, че продавачът (ответник в настоящото производство) М. се легитимирал с лична карта и представил изискуемите документи, описани в договора за продажба на МПС.

Обяснява, че подписали договора, след което ищецът заплатил и нотариална такса в 1 размер на 112,18 лева. Едва когато отишъл да регистрира лекия автомобил в КАТ – (град) разбрал, че закупеният от него автомобил не отговаря на представените документи и по-специално на талоните, като в същите има разминаване относно номера на двигателя. Отбелязаният номер на двигател - (номер на рама), не бил този, който е записан в договора и в талона. Уточнява, че върху мястото, предвидено за полагане на номера на двигателя, се наблюдава друг номер, а именно: (номер), който е различен от този, изписан в свидетелството за регистрация. Твърди, че се е свързал с продавача М. М., обяснявайки му, че иска да развали договора поради липса на възможност да регистрира колата в КАТ, но последният му отвърнал, че това не е негов проблем. Поради изложените обстоятелства, намира, че е легитимиран да претендира исковите претенции, така както са заведени. Моли съда да постанови решение, с което да уважи исковете, като присъди сторените от ищеца разноски, в това число адвокатско възнаграждение.

Ответникът М. Д. М. в срока по чл. 131 ГПК, чрез адв. З., депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен. В отговора са изложени съображения, че исковата молба е нередовна, а искът за разваля не сключения договор за покупко-продажба на МПС от съда е недопустим. Излага съждения относно института на чл. 12 от ЗЗД – преддоговорна отговорност на страните. Моли за отхвърляне на иска, с присъждане на разноските за производството.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, във вр. с чл. 12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните по делото, а и се установява от нотариално заверен Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 28.11.2022 г., че М. Д.

М. е продал на В. Т. К. лек автомобил марка „марка“, модел „модел“ с рег. № (рег. номер), рама № (номер на рама), двигател: № (номер на двигател), цвят: бял, за продажна цена в размер на 3 690,48 лева. Същевременно от нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС от 07.09.2022 г. се установява, че М. Д. М. е придобил горепосочения лек автомобил от продавача Алберто Русенов Райков срещу насрещна престация – продажна цена от 2 218 лева.

От представен по делото документ по застраховка „Автокаско“, сключена от ответника М. М. при „фирма“ ААД се установява, че застрахователната стойност на процесния лек автомобил е сумата от 3 690,48 лева.

От приложеното по делото електрофотографско (ксерографско) копие на голям и малък талон на лек автомобил марка „марка“, модел „модел“ с рег. № (рег. номер) се установява, че същият има рама № (номер на рама) и двигател: № (номер на двигател).

По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че ищецът В. К. е направил разноски във връзка с подобряване състоянието на процесния лек автомобил, както следва: 25 лева – камера със сериен номер: (номер); 19,80 лева – маслен филтър “марка”; 69,90 лева – моторно масло (марка); 6,90 лева – куриерски услуги; 920,28 лева – 4 броя гуми “марка” hp3 205/40 R17 84V XL; 195,80 лева – акумулатор С6, ведно с разходите за куриерски услуги и 187,74 лева – предна камера, ведно с разходи за доставка.

Приложена е и сметка/фактура от 28.11.2022 г., удостоверяваща заплатени от ищеца разходи за нотариална такса в размер на 112,18 лева.

Други относими доказателства в хода на първоинстанционното производство не са събрани.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД:

2

При така предявен иск по правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК и съобразно с релевантните за спора факти на фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД според ППВС № 1/28.05.1979 г., при отпадане на основанието - ищецът следва да въведе като твърдение и докаже предаването на вещ, респективно плащането, като е допустимо да въведе и твърдения за основанието, към момента на получаването на престацията от ответника, както и за фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила, а ответникът следва да докаже основания за задържане на полученото.

По делото липсва спор относно възникването и съществуването на облигационното правоотношение между страните за определен период от време, както и изпълнението на задълженията относно предаването на веща и заплащането на уговорената продажна цена. С оглед на изложеното съдът намира, че дължи произнасяне по неизяснения въпрос относно съществуването и надлежното упражняване на правото от страна на ищеца да развали сключения между страните договор за покупко-продажба на МПС. Независимо дали преди иницииране на настоящото производство ищецът е провел разговори с ответника в посока за разваляне на така сключения между тях договор за продажба на МПС, доколкото има такива наведени твърдения в исковата молба, или не, то последната на свое собствено основание представлява едностранно писмено изявление за разваляне на договора за покупко-продажба на МПС от 28.11.2022 г. с адресат неизправния длъжник – ответника.

Липсва спор в доктрината и съдебната практика, че предпоставките за валидно упражняване на правото за разваляне на двустранния договор са кумулативни и се свеждат до следното: да е налице неизпълнение на договорно задължение от една от страните; неизпълнението да е виновно, и кредиторът, упражняващ правото на разваляне да е изправен. Правото на разваляне може да бъде упражнено само от изправната страна срещу неизправната. В конкретния случай страните не спорят, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е заплатил уговорената цена за процесния автомобил, т. е. същият е изправна страна по договора и може да упражни потестативното си право да развали договора. Това право, съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, се упражнява с едностранно писмено волеизявление, отправено до насрещната (неизправната страна). Счита се, че изявление за разваляне е направено, когато кредиторът заяви претенция за последиците от развалянето – връщане на даденото и/или обезщетение за вредите от неизпълнението. Видно от доказателствата по делото ищецът е изпратил писмено уведомление до ответника (посредством изпратения до ответника препис от исковата молба), че разваля договора, в което е посочил като основание за това неизпълнението на задълженията от страна на ответника да предостави същото МПС, описано в договора, с оглед констатираната подмяна на двигателя, препятстваща възможността МПС-то да се пререгистрира и ползва по предназначение. Ето защо може да се направи обоснован извод, че изпълнението е станало безполезно за купувача, а последното обосновава и липсата на предоставен срок за изпълнение.

Констатираният недостатък на предадената вещ не е от категорията на тези, които могат да бъдат установени от купувача при обикновения преглед. Тези недостатъци на веща са установени впоследствие от купувача, което обстоятелство се установява и от събраните по делото доказателства. Съдът намира, че купувачът - ищец е установил, че процесният автомобил е с различен двигател от този, който е посочен в договора, едва след сключване на съглашението - на 04.01.2023 г., при опит да бъде 3 регистриран лекият автомобил пред КАТ. Този извод се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства (информация от МВР, Областна дирекция (град)).

Ответникът е възразил, че при договарянето предмета на сделката не е действал недобросъвестно, в частност – не е знаел да е налице подмяна на номера на двигателя.

Според съда това възражение е неоснователно, доколкото в случая същественото е, че причината, довела до безполезност от реално изпълнение по договора, лежи в длъжника - продавач, след като именно той е лицето, притежаващо правото на собственост върху предмета на сделката към момента на нейното сключване (в този смисъл и Определение № 50090 от 22.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2541/2022 г., III г. о.). Подкрепа за този извод стои и в новелата на чл. 193, ал. 1 от ЗЗД, според която продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, последната, тълкувана заедно с разпоредбата на чл. 193, ал. 3, изр. 1 от ЗЗД, съгласно която продавачът отговаря и когато не е знаел недостатъка.

Прочие чл. 193, ал. 3, изр. 2 от ЗЗД повелява, че съглашението за освобождаване от такава отговорност е недействително. Ето защо и съдът счита, че ирелевантно в случая се явява обстоятелството дали ищецът е знаел, респ. кога е узнал за действителната промяна на номера на двигателя на лекия автомобил, както и дали ответникътпродавач е могъл успешно да регистрира същото МПС в КАТ, след като самият той го е придобил в собственост от трето са спора лице Алберто Райков. От друга страна, както вече се посочи еднопосочно се изведе, че съглашението между страните от 28.11.2022 г. се явява развалено.

От представения по делото договор за покупко-продажба на МПС от 28.11.2022 г. безпротиворечиво се извежда, че ищецът В. К. е предал във фактическата власт на ответника М. Д. М., сумата от 3 690,48 лева, в брой, при подписване на договора.

С развалянето отпада с обратна сила правното основание, на което продавачът задържа покупната цена, и ответникът дължи връщане на полученото по договора.

Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД, развалянето на договора има обратно действие, поради което следва да се възстанови състоянието преди неговото сключване, като всяка от страните по него е длъжна да върне на другата това, което е получила. В този смисъл и доколкото се доказа, че ответникът е получил исковата сума в размер на 3 690,48 лева на отпаднало основание, следва, че искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за посочената сума следва да бъде уважен.