Решение № 146 от 28.02.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Бургас, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20242100501916 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивната жалба на В. В. Б., М. В. Б., П. Н. М. и А. М. Б. против Решение № 1408/11.07.2024 г., постановено по гр.д. № 4290/2023 г. по описа на PC-Бургас, с което е отхвърлен предявеният от „ЕЛКАБЕЛ“ АД против въззивниците иск за делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, както и е допусната делба на този имот между „ЕЛКАБЕЛ“ АД, А. А. А., А. Х. А., О.

К. Н. и П. К. Н. при следните квоти: за „ЕЛКАБЕЛ“ АД – 83993/86658 кв.м. ид.ч., за А.

А. А. – 444,17/86658 кв.м. ид.ч., за А. Х. А. – 444,17/86658 кв.м. ид.ч., за О. К. Н. – 888,33/86658 кв.м. ид.ч. и за П. К. Н. – 1888,33/86658 кв.м. ид.ч. Въззивниците считат, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, тъй като съдът не е отчел, че те са собственици на 3800 кв.м. ид.ч. от процесния имот, които са били възстановени по реда на ЗВСВОНИ на наследодателите им К. И. К. и Л. И. Б.. Твърдят, че заявените от „ЕЛКАБЕЛ“ АД възражения досежно правата им на собственост в имота са изцяло неоснователни, като районният съд в пълно противоречие с материалноправните разпоредби и със събраните по делото доказателства е приел, че по отношение на спорните 3800 кв.м. реституция не е осъществена. Сочат, че са оспорили като неверен издадения в полза на ищеца „ЕЛКАБЕЛ“ АД констативен нотариален акт № 24, т. V, рег. № 7237, дело № 711 от 2019 г. за разликата над 1

80193/86658 кв.м. ид.ч. до признатия с него размер от 83993/86658 кв.м. ид.ч. и са поискали той да бъде отменен в тази му част, тъй като държавата не е била собственик на тези 3 800 кв.м. от имота (същите са били реституирани на праводателите на въззивниците) и „ЕЛКАБЕЛ“ АД не е могло да ги придобие по реда на чл. 17а от ЗППДОП (отм.) с акта за преобразуване от 1996 г., а следва да се зачетат реституционните последици, настъпили преди преобразуването. На следващо място във въззивната жалба се твърди, че реализираното върху възстановения на техните наследодатели имот строителство е било извършено без надлежни строителни книжа, като не са били събрани доказателства, които да оборят това твърдение, т.е. налице е „незаконно строителство“ върху одържавения от наследодателите им имот, поради което на осн. чл. 2, ал. 6 от ЗОСОИ е настъпила реституция по отношение на целия имот от 3800 кв.м. по силата на закона. Според въззивниците горният извод не се променя и от представеното по делото споразумение за прехвърляне на акции по чл.

18 от ЗППДОП (отм.), тъй като същото е нищожно - сключено е след влизане в сила на ЗОСОИ и при директното реституционно действие на чл. 2, ал. 6 от този закон, т.е. към момента на сключване на това споразумение процесните 3800 кв.м. не са били държавна собственост, а освен това то е сключено от лицето М. Х. А. без надлежно учредена представителна власт по отношение на правоимащите лица. Дори да се приеме, че споразумението е породило правно действие, то от него не ставало ясно за каква точно част от имота на правоимащите лица са получени акциите от капитала на „ЕЛКАБЕЛ“ АД – дали само за част от възстановените 3800 кв.м. или за цялата площ (застроена и незастроена). По отношение на направеното от „ЕЛКАБЕЛ“ АД възражение за придобиване на спорните 3 800 кв.м. по давност се твърди, че същото не е било заявено своевременно, съответно е недопустимо. Дори да се приеме, че това възражение е допустимо, се твърди, че то е недоказано и неоснователно. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да допусне делба на процесния имот, отчитайки правото на собственост на въззивниците, както и да бъде отменен като неверен приложеният към исковата молба нотариален акт № 24, т. V, рег. № 7237, дело № 711 от 2019 г. за разликата над 80193/86658 кв.м. ид.ч. до признатите в полза на „ЕЛКАБЕЛ“ АД 83993/86658 кв.м. ид.ч. от делбения имот. В съдебно заседание се явява упълномощен процесуален представител на въззивниците, който поддържа жалбата. Не са ангажирани нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от лица, имащи право и интерес от обжалване на първоинстанционното рещшение, и отговаря на изискванията на чл. 259 и сл. от ГПК, поради което същата е допустима.

Въззиваемото дружество „ЕЛКАБЕЛ“ АД е подало отговор на въззивната жалба в законоустановения срок, като същото твърди, че жалбата е неоснователна, а решението на РС-Бургас е правилно и обосновано. Счита за правилен извода на районния съд, че не са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността върху спорните 3 800 кв.м., тъй като към момента на влизане в сила на реституционния закон имотът не е съществувал във вида, в който е бил одържавен, а в по-голямата му част е бил застроен. Правилен бил и изводът на първата инстанция, че на 20.09.1991 г. цялото движимо и недвижимо имущество на бившия Кабелен завод – гр. Бургас, включително земята под този завод, е преминало в капитала на търговското дружество с държавно участие „ЕЛКАБЕЛ“ ЕООД, като по този начин е престанало да бъде държавна собственост. Сочи се също така, че на мястото на бившето дворно място от 3800 кв.м. са съществували и сега съществуват собствени на „ЕЛКАБЕЛ“ АД 2 производствени сгради, които са пречка за възстановяване на имота както в реални, така и в намалени граници. Въззиваемото дружество намира за правилен и извода на районния съд за неоснователност и недоказаност на възражението на въззивниците, че извършеното в бившето дворно място строителство е незаконно. По отношение на изложените във въззивната жалба доводи във връзка с възражението на „ЕЛКАБЕЛ“ АД за придобиване на процесните 3800 кв.м. по давност се твърди, че това възражение въобще не е било разглеждано от първата инстанция, поради което то не следва да е предмет и на въззивната жалба. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено, както и на въззиваемото дружество да бъдат присъдени направените разноски във въззивното производство. В съдебно заседание се явяват процесуални представители на „ЕЛКАБЕЛ“ АД, които поддържат отговора, не ангажират нови доказателства.

Въззиваемите А. А. А., А. Х. А., О. К. Н. и П. К. Н. не са подали отговори, не са изразили становища по въззивната жалба, не се явяват лично и не изпращат процесуални представители в съдебно заседание, не са представили доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС-Бургас е образувано по предявена от „ЕЛКАБЕЛ“ АД искова молба против А. А. А., А. Х. А., Д. Я. Н., О. К. Н., П. К. Н. и допълнително конституираните ответници В. В. Б., М. В. Б., А. М. Б. и П. Н. М., за делба на следния съсобствен недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с площ от 86 658 кв. м., с административен адрес: гр. Бургас, ПЗ „Север“, с граници: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***,

***, ***, ***, *** и ***, като се моли делбата да бъде допусната при следните квоти: за „ЕЛКАБЕЛ“ АД – 83 993 кв. м., за А. А. А. - 444,17 кв.м., за А. Х. А. - 444,17 кв.м., за Д. Я. Н. - 888,32 кв.м., за О. К. Н. 444,17 кв.м., а за съделителите В. В. Б., М. В. Б., А. М. Б. и П. Н. М. искът за делба да бъде отхвърлен. Ищецът твърди, че е правоприемник на КЗ „Васил Коларов“ - гр.

Бургас, съответно на дружествата „Елкабел“ ООД и „Елкабел“ ЕАД, като собствеността върху процесния имот му е предадена от държавата въз основа на заповед № РД-11-257/19.07.2006 г. на Областния управител на област Бургас и допълнителна заповед № РД-11-165/30.04.2009 г. Сочи, че първоначалните ответници са наследници на братята Я. и П. А., част от чийто имот „Фабрика за захарни изделия“ се е намирал в границите на делбения имот и е бил отчужден с Указ № Ц-4872/1947 г.

Със Заповед № 1970/28.10.1992 г. на кмета на Община Бургас в полза на наследниците на братя Атанасови са били възстановени 2285 кв.м. от отчуждения им имот - бивше дворно място, без новопостроените върху терена сгради и прилежащите им части, а с Решение № 688/26.07.2000 г. по адм.д. № 390/1999 г. по описа на БОС на наследниците на Я. и П. А. са възстановени още 380 кв.м. от национализираното дворно място.

Ищецът също така твърди, че в процесния имот са построени множество сгради, които са собственост на „Елкабел“ АД, а наследниците на братя А. притежават самостоятелни обекти единствено в сграда с идентификатор ***. С оглед на това първоначално заявеното искане е било делба да се допусне между ищцовото дружество и горепосочените лица, при посочените в исковата молба квоти.

Ангажирани са доказателства.

В хода на делото е починала първоначалната ответница Д. Я. Н., като нейни наследници са съделителите О. К. Н. и П. К. Н., поради което по отношение на нея производството по делото е прекратено, без да са били конституирани нови страни по 3 делото.

Ответниците А. А. и А. А. са подали отговор на исковата молба, в който са заявили, че не оспорват твърдяната от ищеца съсобственост в процесния имот, но считат, че иска за делба следва да се отхвърли, тъй като в имота са построени множество самостоятелни сгради, които принадлежат на различни собственици, поради което дворното място е обща част, обслужваща отделните сгради и делбата му е недопустима.

Ответникът П. Н. е изразил становище за основателност на претенцията за делба на имота.

Ответникът О. Н. счита, че искът е допустим и основателен. Твърди, че процесното дворно място не е обща част, като от него може да се обособи имот, който да бъде предоставен в дял на ответниците. Моли съдът да допусне делба на имота при посочените в исковата молба квоти.

В хода на делото вещни права върху идеална част от делбения имот са заявили и В. В. Б., М. В. Б., А. М. Б. и П. Н. М., с твърденията, че в качеството им на наследници на И. К. по реда на ЗВСОНИ им е било възстановено правото на собственост върху празно дворно място с площ от 3 800 кв.м., попадащо в делбения имот. Считат, че от споразумение от 07.07.1999 г., с което на наследодателите им са прехвърлени акции от капитала на „Елкабел“ АД срещу правото на собственост, не става ясно за каква част от имота им са получили акции от дружеството – дали за застроената или незастроената част, или за цялото място, като според тях това би могло да стане единствено за застроената част от имота, но не и за незастроената част от 330 кв.м.

Освен това са оспорили това споразумение като нищожно поради противоречие със закона. Оспорили са и представителната власт на М. Х. А. да представлява Л. И. Б. и С. П. К. при сключването на споразумението за прехвърляне на акции по чл. 18 от ЗППДОП от „Елкабел“ АД. Оспорили са представения от ищеца констативен нотариален акт № 24, том V, рег. № 7237, дело № 711 от 2019 г., с който „ЕЛКАБЕЛ“ АД е признат за собственик на 83 993/86 653 кв.м. ид.ч. от делбения имот, като считат, че този акт е неверен за разликата над 80 193/86 653 кв.м. ид.ч. до 83 993/86 653 кв.м. ид.ч. и молят в тази част същият да бъде отменен. Изложени са подробни доводи, ангажирани са доказателства.

С обжалваното решение районният съд е допуснал делба на процесния имот между „Елкабел“ АД, А. А. А., А. Х. А., О. К. Н. и П. К. Н. при следните квоти: за „Елкабел“ АД – 83993/86658 кв.м. ид.ч., за А. А. А. - 444,17/86658 кв.м. ид.ч., за А. Х.

А. - 444,17/86658 кв.м. ид.ч., за О. К. Н. – 888,33/86658 кв.м. ид.ч. и за П. К. Н. 888,33/86658 кв.м. ид.ч., както и е отхвърлил иска за делба по отношение на съделителите В. В. Б., М. В. Б., А. М. Б. и П. Н. М.. За да постанови този краен резултат, след преценка на събраните по делото доказателства районният съд е приел, че делба на имота е допустима, тъй като макар и в него да има построени сгради, е възможно той да бъде разделен на толкова урегулирани поземлени имоти, колкото са съсобствениците и съответно притежаваните от тях сгради, при спазване изискванията на благоустройствените закони. Районният съд е счел също така, че В. Б., М. Б., А. Б. и П. М. нямат право на собственост в процесния имот, тъй като не са били налице условията за настъпване на реституционния ефект на основание ЗВСОНИ поради това, че към датата на влизане в сила на този закон имотът не е бил собственост на държавата, общините, обществени организации или техни фирми или еднолични търговски дружества по чл. 61 от ТЗ, а освен това той не е съществувал реално до размерите, в които е бил отчужден, тъй ката върху терена, в който попада 4 претендираният от наследниците на И. К. имот, е бил изграден и е функционирал завод, а не отделни самостоятелни сгради, поради което нито целият имот от 3800 кв.м., нито незастроената част от него е била възстановена по силата на ЗВСОНИ.