Решение № 1387 от 08.03.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2660/2024
- Вид
- Решение № 1387
- Подписан
- 08.03.2024
- В сила
- 08.03.2024
- Състав
- Татяна Димитрова, Гюлсевер Сали, Румяна Милчева Найденова
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал.1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1387 гр. София, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20241100502660 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Образувано е по жалба на И. С. С., чрез адвокат Г.Ч. – САК с пълномощно по делото, против отказ на ЧСИ от 20.01.2024 г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 20138500401682 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850, район на действие – Софийски градски съд на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Частният жалбоподател твърди, че последното валидно изпълнително действие по делото е предприето на 13.12.2018 г. – запор върху банковите сметки на длъжницата, а следващото действие на взискателя е от 15.11.2021 г. – молба за предприемане на изпълнителни действия, депозирана след изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Предвид изложеното моли съда да отмени разпореждането на ЧСИ, с което е отказано прекратяване на изп. дело на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на процесуалния закон и действащата съдебна практика и да постанови друго, с което да укаже на ЧСИ да издаде постановление за прекратяване на изп. дело № 20138500401682 по описа на ЧСИ А.Б..
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило становище от взискателя „Централна Кооперативна Банка“ АД, с което поддържа, че по изпълнителното дело от съдебния изпълнител регулярно са извършвани изпълнителни действия и не е налице основание за прекратяването му.
ЧСИ А.Б., в приложените към жалбата мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, изразява становище за недопустимост и неоснователност на подадената жалба. Поддържа, че в случая не е налице настъпила перемпция, тъй като са 1 налице своевременно и системно инициирани от страна на взискателя действия, както и са налице данни за периодично постъпвали суми от приложените по отношение на длъжника изпълнителни способи. По изложените съображения моли частната жалба да бъде оставена без уважение.
Софийският градски съд, след като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. От представените материали по изп. дело № 20138500401682 по описа на ЧСИ А.Б. се установява, че частният жалбоподател има качеството на длъжник в образуваното изпълнително производство за принудително събиране на присъдени в полза на взискателя „Централна Кооперативна Банка“ АД парични вземания,
В чл. 435, ал. 2 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника, като съгласно т. 6 на тази разпоредба това са и отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. Ето защо подадената жалба е допустима и съдът следва да се произнесе по нейната основателност, като отговори на въпроса дали са настъпили твърдените от частния жалбоподател правнорелевантни факти, по отношение на които намират приложение последиците на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.
Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителния процес, за разлика от исковия такъв, лицето, по чието искане той е образуван /взискателят/, има задължението със свои действия да поддържа неговата висящност, поради което разпоредбата свързва прекратяването на изпълнителното дело с пасивно поведение на взискателя – същият да не е поискал извършване на изпълнителни действия за период от две години.
В случая, видно от кориците на изпълнителното дело, производството е образувано въз основа на молба на взискателя „Централна Кооперативна Банка“ АД от 11.12.2013 г.
В частната жалба се твърди, че последното валидно изпълнително действие по делото е предприето на 13.12.2018 г. – запор върху банковите сметки на длъжницата, а следващото действие на взискателя е от 15.11.2021 г.
– молба за предприемане на изпълнителни действия, депозирана след изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Съдът при извършена проверка констатира, че след тази дата молба с искане за извършване на по-нататъшни изпълнителни действия от взискателя е подадена на 23.05.2019 г., въз основа на която са предприети следните 2 изпълнителни действия: 1./ запор върху вземанията на длъжника по сметки при „Юробанк България“ АД от 07.06.2019 г.; 2./ запор върху вземанията на длъжника по сметки при „Първа Инвестиционна Банка“ АД от 10.06.2019 г.
3./ запор върху вземанията на длъжника по сметки при „Централна Кооперативна Банка“ АД от 07.06.2019 г.; и 4./ запор върху вземанията на длъжника по сметки при „Банка Пиреос“ АД от 07.06.2019 г. Следваща молба от взискателя е депозирана на 15.11.2021 г. или след период по-дълъг от предвидения в чл. 433.ал.1,т. 8 ГПК двугодишен срок. Следователно се констатира, че през процесния период е настъпила перемпция по отношение на вземането към длъжника И. С. С., с оглед на което са налице предпоставките за прекратяване на изп. дело № 20138500401682 по отношение на този длъжник.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, като следва да се постанови прекратяване на производството по изп. дело № 20138500401682 спрямо длъжника И. С. С..
Воден от горното, СЪДЪТ:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жаба на длъжника И. С. С., ЕГН ********** отказ на ЧСИ от 20.01.2024 г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 20138500401682 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850, район на действие – Софийски градски съд на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК спрямо длъжника И. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „****.
КОНСТАТИРА настъпило по право прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 20138500401682 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850, район на действие – Софийски градски съд на основание чл. 433, ал.1, т.
8 ГПК по отношение на длъжника И. С. С., ЕГН **********.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 437, ал. 4, изр. второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3