Решение № 18637 от 16.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18637 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110117447 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на искова молба от „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес . (ищец), подадена чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Надежда Панкова. Ищецът твърди, че е доставял топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот ., находящ се в ., през периода 01. 05. 2029 г. – 30. 04. 2021 г.Поддържа, че ответницата е потребявала доставяната топлинна енергия през съответния период, но не я е заплатила. Намира, че е налице облигационно отношение с нея като собственик на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на срока, за който се отнасят. Като не е сторила това, ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи обезщетения за забава върху главниците в посочените в исковата молба размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в сградата-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 138б ЗЕ. Заявява, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „.“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Иска от съда да осъди ответницата да му заплати стойността на доставената топлинна енергия, стойността на услугата дялово разпределение и обезщетения за забава за първите две стойности. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Б. С. С., ЕГН **********, адрес ., съдебен адрес ., действуваща лично и 1 чрез определения й от съда по реда на ЗПП служебен адвокат М. Ш.. Оспорва предявените искове. Изтъква, че не е сключвала договор с „.“, както и че при търговските обекти „Топлофикация не може да претендира суми за топлинна енергия, ако не е бил сключен индивидуален договор със собственика или с вещния ползвател на търговския обект. Оспорва реалното доставяне на топлинна енергия в претендираните в исковата молба размери. Оспорва наличието на договор между ищеца „.“ ЕАД и „.“ ЕООД. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност.

Третото лице помагач „.“ ЕООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., заявява, че не оспорва твърденията, направени с исковата молба. Счита предявения иск за основателен и доказан.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител. След указания на съда е придружена с документ за внесена държавна такса в необходимия размер. Отговаря и на останалите изисквания на чл.

127 и чл. 128 ГПК. Подадена е в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и съответствува на параметрите на издадената заповед за изпълнение. Поради тези съображения исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Ищецът предявява по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК четири кумулативно съединени осъдителни иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждането на парични суми за стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия, обезщетение за забава, начислено върху стойността на доставената топлинна енергия, за стойността на извършената услуга дялово разпределение и за обезщетение за забава, начислено върху стойността на услугата дялово разпределение. Исковете са свързани с доставянето на топлинна енергия през процесния период 01. 05. 2019 г. – 30. 04. 2021 г. и спрямо следния недвижим имот: ., находящ се в ..

По предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно отношение между страните през процесния период 01. 05. 2019 г. – 30.

04. 2021 г., по силата на което реално е доставил в полза на ответницата топлинна енергия спрямо процесния топлоснабден имот, нейна собственост, в твърдяното количество, че стойността на реално доставената топлинна енергия възлиза на 96 лева и 39 стотинки, че през процесния период сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа и реално е била извършвана услугата дялово разпределение, че стойността на тази услуга през периода 01. 09. 2019 г. – 30. 04. 2021 г. възлиза на 25 лева и 1 стотинка, че ответницата е изпаднала в забава за задълженията за стойността на топлинната енергия и на услугата дялово разпределение и размерите на двете обезщетения за забава.

Началната материалноправна предпоставка за основателността на предявените искове е наличието на валидно облигационно отношение между страните през процесния период и свързано със съответния топлоснабден имот. Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия за битови нужди може да възникне по два начина – или по силата на закона с придобИ.нето на правото на собственост или вещно право на ползуване върху недвижим имот, намиращ се в сграда-етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа (чл. 153, ал. 1 ЗЕ), или 2 по силата на пряко сключен договор между топлопреносното предприятие и облигационния ползувател на топлоснабдения имот (Тълкувателно решение № 2 от 2018 г. по тълк. дело № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС). Що се отнася до облигационното отношение за доставянето на топлинна енергия за стопански нужди, нещата стоят иначе. Както правилно изтъква ответницата, за да възникне облигационно отношение за доставянето на топлинна енергия спрямо самостоятелен обект, свързан с топлопреносната мрежа, който се ползува за осъществяването на стопанска дейност, нужно топлопреносното предприятие да сключи индивидуален договор за доставянето на топлинна енергия с клиента на топлинна енергия за „небитови“ нужди съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЕ. Тук следва да бъде отбелязано, че дори и да не е бил сключен договор за доставянето на топлинна енергия за небитови нужди, ако такава все пак е била реално доставяна, то небитовият клиент отново е длъжен да заплати на топлопреносното предприятие стойността на доставената топлинна енергия на основание чл. 59 ЗЗД.

В настоящия случай страните не спорят, че процесният недвижим имот е гараж, който е собственост на ответницата от 1998 г. (л. 24 от делото). Законът за устройство на територията не съдържа определение за „гараж“. Според общоупотребимото значение на тази дума гаражът е помещение или сграда за подслоняване на автомобили („Речник на българския език“, БАН). Подслоняването на автомобили може да е свързано било с ежедневни житейски нужди на дадено физическо лице да упражнява правото си на свободно придвижване когато и накъдето намери за добре, било за осъществяването на стопанска дейност – например превоз на пътници или/и товари. В разглеждания случай по делото няма данни ищцата да ползува процесния гараж за осъществяването на каквато и да е стопанска дейност. При това положение би следвало да се приеме, че доставяната спрямо този гараж топлинна енергия е за битови, а не за стопански нужди, в какъвто смисъл е и съдебната практика – решение № 116 от 08. 01. 2020 г. на СГС по в. гр. дело № 224/2019 г., II – В състав; решение № 67 от 04. 01. 2019 г. на СГС по в. гр. дело № 4354/2018 г., I V – Д състав. Предвид изложените съображения първостепенният съд приема, че през процесния период между страните е било налице облигационно отношение, свързано с доставянето на топлинна енергия за битови нужди, възникнало по силата на закона с придобИ.нето на собствеността върху процесния гараж от ответницата на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Във връзка с втория елемент от правопораждащия фактически състав, а именно реалното доставяне на топлинната енергия спрямо топлоснабдения имот, съдът допусна изготвянето на съдебно-техническа експертиза. Според експертното заключение по нея, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че сградата – етажна собственост, в която се помещава процесният недвижим имот, е присъединена към топлопреносната мрежа чрез една абонатна станция, която захранва с топлинна енергия и двата входа. В недвижимия имот не са били монтирани отоплителни тела, нито има ползуване на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Единствената начислена топлинна енергия е тази, отдадена от сградната инсталация. Според вещото лице третото лице помагач правилно е изчислило стойността на тази топлинна енергия въз основа на подзаконовата нормативна уредба в областта на топлоснабдяването в размер на общо 96 лева и 41 стотинки за процесния период. При това положение първият от предявените искове е основателен и доказан, като съобразно ограниченията на диспозитивното начало първостепенният съд следва да го уважи до предявения размер от 96 лева и 39 стотинки.

3

Предвид основателността на иска за установяване на съществуването на задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия, сбъдва се вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането на възражението на ответницата за изтекла погасителна давност. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълк. дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС, паричните задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия, съставляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, за които намира приложение специалната тригодишна погасителна давност. В дадения случай процесните парични задължения са възникнали при действието на общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., при чието действие изискуемостта на паричните задължения настъпва с изтичането на 45-дневен срок от края на периода, за който тези задължения се отнасят (чл. 33, ал. 1). В разглеждания случай най-ранното претендирано парично задължение е това за месец май 2019 г. Тогава 45-дневния срок започва да тече от 01.

06. 2019 г. Този 45-дневен срок следователно е изтекъл на 15. 07. 2019 г. (присъствен ден) и съответното задължение е станало изискуемо. От този момент е започнала да тече специалната тригодишна погасителна давност. Течението на погасителната давност е спряло в периода 13. 03. 2020 г. – 22. 05. 2020 г. (точно седемдесет дни) на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. изм. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). За това най-ранно претендирано задължение специалната погасителна давност е изтекла на 26. 09. 2022 г. преди предявяването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. За всички останали парични задължения за стойността на доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила по-късно, предявяването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 19. 10. 2022 г. успешно е прекъснало течението на погасителната давност на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД във връзка с чл. 422, ал. 1 ГПК. От данните от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза обаче се установява, че през месец май 2019 г. реално не е била доставяна топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот (сумата за топлинна енергия е 0 лева), т.е. всъщност не е налице парично задължение в какъвто и да е размер, което да се погаси по давност.

По отношение на иска за заплащането на обезщетение за забава, начислено върху стойността на доставената топлинна енергия, първостепенният съд приема следното. Както беше вече изтъкнато, изискуемостта на съответните главни парични задължения съгласно приложимите общи условия настъпва с изтичането на 45-дневен срок от края на периода, за който те се отнасят. Все пак обаче обезщетение за забава съгласно чл. 33, ал. 4 от общите условия се начислява само върху задълженията за заплащане на топлинна енергия след реалното отчитане на средствата за търговско измерване и дяловото изравняване, за които се издава т.нар. „обща фактура“. От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че обезщетение за забава (мораторната лихва), начислено върху неплатените общи фактури възлиза на 15 лева и 38 стотинки. Течението на погасителната давност за заплащането на обезщетението за забава успешно е било прекъснато с подаването на заявлението за издаването на заповед за изпълнение по същите съображения, изложени по-горе, и имайки предвид по-късното настъпване на изискуемостта му (15.