Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21 от 18.02.2022, Районен съд - Брезник

Съд
Районен съд - Брезник
Дело
Гражданско дело 301/2021
Вид
Решение № 21
Подписан
18.02.2022
Състав
ПЕТЪР СИМЕОНОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164 ал.1 т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 8, ал.1 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 103, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Брезник, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. ПЕТРОВ при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20211710100301 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 8, ал.

5, вр. ал. 1 от ЗАЗ и с правно основание чл. 86 ЗЗД. Предявен е насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, възражение на осн. чл. 103, ал. 1 от ЗЗД.

По изложените в исковата молба обстоятелства М. Г. И. от гр. *********, с ЕГН: **********, чрез пълномощника си – адвокат Г.И. от Адвокатска Колегия София, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Р. С. К., от гр. ***********, с ЕГН:

**********, че същия дължи на М.И., главница и мораторна лихва, за неизпълнение на договорно задължение за стопанската 2015/2016 г., съгласно договор за аренда на земеделски земи от 29.07.2013 г., в общ размер от 701.45 лв., от които главница, в размер на 655.56 лв., за дължимото 20% арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. и мораторна лихва за забава върху главницата, възлизаща на 45.89 лв., върху сумата от 655.56 лв. (20%), за периода от 04.10.2016 г. до 12.06.2017 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумите.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника Р. С. К., че същия дължи на М. Г. И., главница и 1 мораторна лихва, за неизпълнение на договорно задължение за стопанската 2015/2016 г., съгласно договор за аренда на земеделски земи от 29.07.2013 г., в общ размер от 3353,95 лв., от които главница, в размер на 2882,81 лв., за дължимото 80 % арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. и мораторна лихва за забава върху главницата, възлизаща на 471,14 лв., върху сумата от 2882,81 лв. (80%), за периода от 03.11.2015 г. до 12.06.2017 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумите. Моли, да й бъдат присъдени направените разноски по делото.

В срока за отговор по реда на чл. 131 и сл. от ГПК ответника Р. С. К. е оспорил предявените искове. Заявява, че ищцата е получила сумата от 5400 лв. повторно, което е основание да счита, че М.И. е получила всичките си арендни вноски по договора за посочения период . Прави възражение за прихващане на две насрещни вземания, изразяващи се в това – сумите по исковете да бъдат прихванати от изплатените повторно 5400 лв.

Срещу така подадените искове ответника Р. С. К., е предявил насрещни искове правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, възражени е на осн. чл.

103, ал. 1 от ЗЗД, като съда да постанови решение, с което да уважи частичната насрещна искова претенция на ответника спрямо ищцата и осъди същата да му заплати (върне) част от недължимо платените суми в размер на 1000 лв. (хиляда лева), представляваща част от дължимите се от ищцата на ответника и платена без основание повторно сума в размер на 5400 лева по разписка от 29.07.2013 г., получена от ищцата срещу подпис на 29.07.2013 г. намалена със сумата от 701.45 лева по главния иск, т.е. до размера на помалкото задължение, ведно с законната лихва върху нея от датата на настоящата насрещна частична искова претенция до окончателното и изплащане. Моли съда да му присъди направените разноски по настоящото производство.

В срока за отговор по реда на чл. 131 и сл. от ГПК ответника по насрещния иск М. Г. ИВ. е оспорила предявения иск.

Ищецът по главния иск и ответник по насрещния – М. Г. И. твърди, че иска е недопустим тъй като по отношение на страните е налице влязло в сила съдебно Решение по гр. д. № 384 по описа на Районен съд Брезник за 2015 г.

Счита, че Р.К. е следвало да предяви претенцията си по това дело и след като не го е направил своевременно е изпуснал законовите срокове . По същество ако допусне съда разглеждането му, то същия се явява неоснователен и не следва да бъде уважаван, тъй като никаква втора сума не е давана от ищеца2 ответник по главния иск на въпросната дата 29.07.2013 г., . Платена е единствено сумата от 4 290, 98 лева, което е 80% от дължимата арендна вноска за стопанската 2013/2014г.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че е отдал 30 земеделски имота, подробно описани в исковата молба на ответника, по силата на сключен между тях договор за аренда, като ответникът не е изпълнил задължението си да заплати договорената сума за стопанската 2015/2016 г. От представения по делото договор сключен на 29.07.2013 г. е видно, че същият отговаря на изискванията на Закона за арендата в земеделието – договора е нотариално заверен, вписан е, както и е спазено изискването срока на договора да е за минимум 5 стопански години, предвид на което и съдът намира, че искът е предявен като такъв за неизпълнение на задължение произтичащо от договор. С подписването на договора за аренда, страните са поели насрещни права и задължения, изразяващи се за Арендодателя в задължението да предостави владението върху имотите си, предмет на договора, а за Арендатора в задължение да заплати арендната цена за ползваните от него имоти. В договора страните са договорили (раздел II, чл. 4, т. 3, б. „А“ и б. „Б“ от договора) арендната вноска да се заплаща два пъти годишно, а именно: 80 % до края на месец октомври на стопанската година, за която се дължи и 20 % най-късно в първия работен ден след изтичане на стопанската година. Видно от уговорките в договора (раздел VIII чл. 29 и сл.) всички съобщения между страните във връзка с този договор се извършват в писмена форма, с изпращане на плащанията на адресите обявени в договора.

По делото е назначена съдебно – икономическа експертиза с вещо лице Б.

С. П.. Представени са две заключения, като в първото лихвите върху посочените в исковата молба суми и за посочените периоди са изчислени на база ПМС № 100 от 29.05.2012 г., а във второто на база калкулатор на НАП.

От заключението на извършената експертиза е видно, че на 29.07.2013г. е сключен договор за аренда на земеделска земя между ищцата и ответника, като се касае за отдадени земи с обща площ от 357,581 дка., прие което арендатора-ответник се е задължил да заплаща на арендодателя сума в размер на 15,00 лева за декар, но не по-малко от 5 363,715лв. за една стопанска 3 година. За арендна година 2015/2016г. – 80% от общо дължимата сума се заплаща до края на месец октомври на стопанската година, за която се дължи и 20% от общо дължимата сума се заплаща най-късно в първия работен ден след изтичане на стопанската година, за която се дължи. Този размер от 20% се равнява на сумата от 700,72лв. Размера на мораторната лихва за неизпълнение по процесния договор за стопанската 2015/2016г. върху сумата от 655,56 лева за периода от 04.10.2015г. до 12.06.2017г. е в размер на 45,16 лева. За периода от 01.10.2015г. до 12.06.2017г. арендаторът не е заплатил на ищцата М.И. мораторна лихва по договор за аренда на земеделски земи от 29.07.2013г. По допълнително възложената втора задача на назначената СИЕ размера на 80% от дължимата арендна вноска е 2882,81 лева. Размера на мораторната лихва за неизпълнение по процесния договор за стопанската 2015/2016г. върху сумата от 2882,81 лева за периода от 03.11.2015г. до 12.06.2017г. е в размер на 463,84 лева. За земите отдадени през 2015/2016г. от ищцата по процесния договор от 29.07.2013г. цената на декар площ е 15,00 лева. Няма разлика между цената по договор за аренда на земеделска земя на 29.07.2013г. за стопанската 2015/2016г. и цената на декар отдавани при други земеделски кооперации в района на с.Бабица.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, в което лихвите върху посочените в исковата молба суми и за посочените периоди са изчислени на база ПМС № 100 от 29.05.2012 г. Изчисленията са направени на база нормативен акт, който не е отменен и урежда правилата за изчисление. От заключението се установява, че общо неплатените суми с а в размер на 4 047,37 лева.

По реда на чл. 176 от ГПК ответникът Р.К. признава, че е сключил процесния договор за аренда с ищцата, не знае какъв е 80% размер на арендното плащане и мораторната лихва върху главницата за стопанската 2015/2016г., заяви пред съда, че не е плащал никакви суми като главници и мораторни лихви за стопанската 2015/2016 г. , не е настъпило увеличение на арендното плащане от момента на сключване на договора досега. Пред съда по реда на чл.176 от ГПК ответницата заявява, че подписа положен на РКО от 29.07.2013г. е нейн, както и че е подписвала договор за аренда с ответника.

По делото са разпитани и свидетелите А. М. Б., С И. С. и М. Й. В..

Св.А. Б. разказва, че живее с ответника от 15 години на съпружески начала.

Знае, че този договор за аренда е сключен на 29.07.2013г. На въпросната дата тя е присъствала на сключването му между ищцата и ответника. Договора се подписал в едно заведение в гр.Брезник-“*******“. Подписали го и го заверили при нотариус. В заведението дали парите по арендните вноски за две години напред- т.е за стопанските 2013-2014г. и 2014/2015г. Свидетелката 4 не била при сключване на договора пред нотариус, а чакала отвън. Оригинала от разписките за платени пари останал при тях, а копието останало за ответницата. Имало и трети екземпляр на ордер, на който сумата била сгрешена, но не знае къде е този ордер.Тя лично не е изготвяла ордер за две суми. Тя била преброила дадените пари предварително в тях – една сума от 5400 и една от 4290 лева, съответно това били суми за цялата стопанска година и за 80% от дължимата сума по арендната вноска. Първия ордер е за 4290 лева за 2013/2014г., а втория ордер е за 5400 за стопанската 2014/2015г.

На ордерите положила подпис ищцата. Твърди, че процесуалният представител на ищцата адв.Г.И. е водил преговорите с ответника, като е подготвил и процесния договор за аренда. Свидетелката видяла как се подписват договорите, те взели един от ордерите и го писали и Р. взел другия от ордерите и го подпълвал, но не знае кой точно е писала ордера. Св.С С. обяснява, че е наемател на въпросното заведение бар „*******“, било лятото на 2013г. юли месец, видял как Р. и св.Б., дошли в заведението, заедно с още един мъж и една жена. Седнали на една маса и св.С. ги обслужил, при което видял, че подпълват някакви документи и на масата имало две пачки с пари.

Р. пишел нещо като разписки и им дал парите. Мъжът и жената взели парите и си тръгнали. Не е присъствал на броене на парите, защото въпросния ден бил без сервитьорки и сам си работел в заведението. Св.М. В. разказва, че като колежка с процесуалният представител на ответника – адв.В. си спомня, че на 02.04.2017г. в катората я помолили да занесе в пощата един плик с приложени документи. Взела плик и обратни разписки и ги занесла в пощата.

Видяла съдържанието, че е покана от страна на ответника към Мариела да възстанови някаква сума от порядъка на 5000 и нещо. Заедно с поканата имало и едно адвокатско пълномощно от колегата и по кантора адв.В.. Подала документите и получила съответната квитанция удостоверяваща това. В кантората били ответника и жената с която живее на съпружески начала, които не се съпротивили на тези и действия. Знае, че ответника е редовен клиент адв.В..

По делото бяха представени и заверени ксерокопия на касови ордери от ищеца- ответник по насрещния иск на л.62 и 63 от делото. РКО на л.62 горе / с твърдение, че са съставени от ответника-ищец по насрещния иск /е с дата 29.07.2013г. за сума от 5400 лева, с основание - „наследник на земеделска земя аренда за 2013/2014г. стопанска година…към договор от 29.07.2013г., без подпис на получил сумата. За издаващ е записано името на ответника.

РКО на л.62 долу е с дата 29.07.2013г. / с поправка на цифрата 2013/ за сума от 5400 лева, с основание - „наследник на земеделска земя аренда за 2013/2014г. стопанска година / с поправка на 2013/2014г./, основанието е отново: „наследник зем.земя“ и сумата 5400 е изписана и с букви. Има подписи на предал и получил сумата. РКО представени от ищеца на л.63 горе / с твърдение, че са съставени от ищцата / освен гореизброените реквизити четливо и подробно е записано 85% от аренда за 2013/2014 стопанска година и сумата от 4290, 98 лв. към договор за аренда от 29.07.2013г. с подписите и 5 личните данни на страните по делото, както и дата 29.07.2013г.