Решение № 1740 от 25.11.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1740 гр. Плевен, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20224430100824 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове от „ЕТ „***“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** представлявано от управителя Г.В.Т. против „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Х.Д.Н. искова молба с правно основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сума в общ размер на 35 861,09 лева, от които: сумата от 5 568 лева с включен ДДС, представляваща стойността на извършените от ищеца строително-ремонтни работи, документирани с фактура №0000001900/15.04.2021 г.; сумата от 442.35 лева, представляваща лихва за забавено изпълнение на паричното задължение по фактура № 0000001900/15.04.2021г., дължима за периода от 30.04.2021г. до 09.02.2022г; сумата от 17 007 лева с включен ДДС, представляваща стойността на извършените от ищеца строително-ремонтни работи, документирани с фактура №0000001927/ 23.06.2021г.; сумата от 1 025.14 лева, представляваща лихва за забавено изпълнение на паричното задължение по фактура № 0000001927/23.06.2021г., дължима за периода от 08.07.2021г. до 09.02.2022г.; сумата от 8 202 лева с включен ДДС, представляваща стойността на извършените от ищеца услуги, документирани с фактура № 0000001885/11.03.2021г.; сумата от 731.35 лева, представляваща лихва за забавено изпълнение на паричното задължение по фактура № 0000001885/11.03.2021г., дължима за периода от 26.03.2021г. до 09.02.2022г.; сумата от 2 700 лева с включен ДДС, представляваща стойността на извършените от ищеца услуги, документирани с фактура № 1

0000001912/07.06.2021г.; сумата от 185.25 лева, представляваща лихва за забавено изпълнение на паричното задължение по фактура № 0000001912/07.06.2021г., дължима за периода от 08.06.2021г. до 09.02.2022г., ведно със законната лихва върху всяка една от главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че ищецът е извършил строително-ремонтни работи в полза на ответника, поради което същият е следвало да заплати същите. Излага, че във връзка с това са издадени следните фактури: фактура № 0000001900/15.04.2021 г. за сумата от 5 568 лева с включен ДДС; справка№ 1 към фактура№ 0000001900/15.04.2021 г., фактура № 0000001927/23.06.2021г. за сумата от 17 007 лева с включен ДДС, и справка № 2/23.06.2021 г. към фактура № 0000001927/23.06.2021 г. Сочи, че и двете фактури са подписани от управителя ответното дружество. Твърди, че изпълнението от ищеца на строително-ремонтните работи се установявало от представените към искова молба справка № 1 и справка № 2/23.06.2021г., подписани от управителя на ответното дружество. Излага, че тъй като справките са подписани от ответника без възражения относно удостоверените с тях факти, то това означавало, че същият е приел извършените строителноремонтни работи в количествено, качествено и ценово отношение и съответно дължи заплащане на стойността им. Сочи, че съгласно чл.303а, ал.3 от ТЗ ответникът е следвало да изпълни паричните си задълженията по двете фактури в 14-дневен срок от издаването им, съответно: задължението по фактура № 0000001900/15.04.2021г. в срок до 29.04.2021 г., задължението по фактура № 0000001927/23.06.2021г. в срок до 07.07.2021г., което не е сторил, поради което и дължи претендираната лихва за забава. Твърди, че извършил в полза на ответното дружество и други услуги (предоставяне за временно възмездно ползване на механизация/техника за зимно поддържане и извършване на зимно поддържане), поради което за насрещната страна е възникнало задължение за заплащане на извършените услуги. Излага, че във връзка с това са издадени две фактури и протоколи към тях, както следва: фактура № 0000001885/11.03.2021 г. за сумата от 8 202 лева с включен ДДС;протокол № 3 към фактура № 0000001885/11.03.2021 г; фактура № 0000001912/07.06.2021г. за сумата от 2 700 лева с включен ДДС; протокол № 4 към фактура № 0000001912/07.06.2021 г. Сочи, че и двете фактури са подписани от управителя на ответното дружество. Твърди, че изпълнението от страна на ищеца се доказва от протокол № 3 и протокол № 4, също подписани от управителя на ответното дружество. Счита, че тъй като протоколите са подписани от ответника без възражения относно удостоверените с тях факти, то това означавало, че същият е приел извършените от ищеца услуги в количествено, качествено и ценово отношение и съответно дължи заплащане на стойността им. Твърди, че съгласно чл.303а, ал.3 от ТЗ ответникът е следвало да изпълни паричните си задълженията и по тези две фактури в 14-дневен срок от издаването им, което не е сторил, поради което дължи и претендираната лихва за забава. Поради 2 изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е упражнил процесуалното си право да депозира отговор. Счита, че предявените искове са допустими, но неоснователни, тъй като на 17.02.2022 г. „***“ ЕООД и извършило плащане в полза на ищеца в размер 33 477.00 лева.

В дадения от съда срок ответникът по първоначалния иск е депозирал НИ. В обстоятелствената част на същия ищецът сочи, че ответникът по НИ е депозирал пред ПлОС с правно основание чл. 625 ТЗ с искане за откриване на производство по несъстоятелността му, за което било образувано т.д. № 28/2022 г. Твърди, че молбата като нердовна била оставена без движение, а впоследствие делото прекратено с определение № 104 от 22.03.2022 г., поради неотстраняване на нередовността по същата. Навежда доводи, че в рамките на висящия съдебен процес ответникът по насрещния иск е изпратил еднотипни писма (уведомления) до традиционните му контрагенти на, с които ги уведомил за образуваното дело за откриване на производство по несъстоятелност, както и че НАП е уведомена за предприетото действие, което е процесуална предпоставка по чл. 78 ДОПК за надлежното упражняване на правото да се подаде молба по чл. 625 ТЗ. Излага, че писма са получени от Община П., Община Д.М., Община Г. и „***“ АД, вследствие на което последвали множество разговори с тях, тъй като те проявявали интерес и загриженост за стабилността на дружеството, както и дали то ще продължи да изпълнява текущо своите договорни задължения. Сочи, че дори се получили и писма от контрагентите им, в които се изразявала тревога и се предлагало дори организиране на спешни срещи за обсъждане на възникналата ситуация. Твърди, че ищецът по НИ е търговско дружество, което е специализирано в пътното строителство, но също така осигурявало пътно поддържане и снегопочистване на територията на Област П. по договор с Агенция „Пътна инфраструктура“, както и на територията на общините Д.М. и Г. за поддържане и снегопочистване на онези пътища от националната пътна мрежа, които се стопанисват от тях. Излага, че наред с това извършвал пътноремонтни дейности на територията на всички община от област П..

Сочи, че именно тези му дейности обяснявали и засиления интерес на клиентите на ищеца по НИ към неговото текущо финансово-икономическо състояние и способността да изпълнява своите задължения. Навежда доводи, че ищецът по НИ е в дълготрайни отношения с „***“ АД, която е обслужващата го кредитна институция от момента на неговото създаване.

Твърди, че за финансовата 2021 г. кредитният оборот по сметките на дружеството в тази банка е бил размер на 15 929 136.37 лева, а само за м. декември 2021 г. - 5 052 074.46 лева. Излага и, че е съдлъжник по дългосрочен договор за револвиращ банков кредит № LD-L-000917/21.12.2018 г. на стойност от 10 000 000 лева, както и залогодател по договор за залог на търговско предприятие от 11.03.2019 г. Сочи, че по тези причини Банката е особено внимателна и взискателна към текущото финансово-икономическо състояние на дружеството и изпратеното до нея уведомително писмо от 3 ответника по насрещния иск създало напрежение в отношенията банкаклиент и излишно затруднило търговските му операции. Твърди, че ответникът по НИ не е имал сериозно намерение да проведе спорно двустранно производство по разглеждане на молба за откриване на производство по несъстоятелност, което се установявало и от развитието на т.д. №28/2022 г. по описа на ПлОС. Излага, че от ч.гр.д. № 88/2022 г. по описа на РС Кнежа се установява, че ответникът се е снабдил с обезпечителна заповед на същата дата, на която е образувал и производството по несъстоятелност- 09.02.2022 г. Сочи, че подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност има за цел да накърни на репутацията му пред негови дългогодишни контрагенти и Държавата (чрез подаване на заявление по чл. 78 ДОПК до НАП). Твърди, че поведението на ответника е в отклонение от основния принцип за добросъвестност и е довело до нарушаване на добрия и дълго изграждан образ на ищеца пред трети лица.

Навежда доводи, че като краен резултат ищцовото дружество по НИ е претърпяло неимуществени вреди от виновните и злонамерени действия на ответника при засягане на неговото добро име и търговска репутация пред негови традиционни партньори. Счита, че увреждащите действия са планирани целенасочено, изпълнени незабавно и нямат за цел каквато и да е защита на легитимни интереси на търговеца ответник интереси. Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника по НИ да му заплати сумата от 5 000.00 лева, представляваща част от обща претенция в размер на 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от действия на ответника по предявяване на молба по чл. 625 ТЗ, останала неразгледана по прекратеното т.д. № 28/2022 г. и изпращане на писма до контрагенти — Община П., Община Г., Община Д.М., „***“ АС за образуване на производство по несъстоятелност, с които са засегнати доброто име и търговската репутация на ищеца, ведно със законната лихва върху частично предявената главница от датата на депозиране на исковата молба пред съда.

В дадения от съда срок ответника по НИ е депозирал отговор, с който оспорва същия като неоснователен. Навежда доводи, че за де е основателен предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинни връзка между деянието и вредата, като липсата дори и на една от така изброените предпоставки - води до неоснователност на предявения иск.Твърди, че ищецът по НИ не е доказал при пълно и главно доказване наличието на противоправно поведение, вреди и причинно-следствената връзка по между им. Излага, че сочените от ищеца противоправни действия: подаване на молба по чл.625 от Търговския закон срещу дружеството и изпращане на уведомления до три общини и „***“ АД не представлявали правонарушения, тъй като липсвала императивна правна норма, която да забранява подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност или изпращането на уведомления, документиращи 4 обективно осъществени факти. Счита, че след като посочените действия не противоречат на обективното право, то извършването им не е противоправно.

Сочи, че подаването на молба по чл.625 от ТЗ не може да се счита за неправомерно действие, тъй като на датата на извършването му ми би получил обезпечителна заповед за налагане на запор върху вземания на ищеца по банковите му сметки. Излага, че кумулативното приложение на два процесуални способа - производство по универсално принудително изпълнение и обезпечително производство, насочени към защитата на едно и също материално право, не представлявало противоправно поведение, тъй като с него се целяло да замести липсващото доброволно изпълнение. Твърди, че допустимостта на упражняването на тези способи не е обусловена от спазването на определена последователност. Счита за неоснователно твърдението на ищеца по насрещния иск, че ответникът не е имал сериозно намерение да проведе спорно двустранно производство по разглеждане на молба за откриване на производство по несъстоятелност. Излага, че единствената причина да не предприеме действия по отстраняване на нередовностите на молбата по чл.625 от ТЗ, е извънпроцесуалното поведение на „***“ ЕООД, изразяващо се в плащане на 17.02.2022г. главните си задължения. Сочи, че ако производството по несъстоятелност срещу „***“ ЕООД било продължило, негов предмет биха били единствено акцесорните задължения на дружеството за лихви за забавено изпълнение, които са в размер на 2 384.09 лева и не обуславят извод за неплатежоспособност или свръхзадълженост на дружеството. Твърди, че именно плащането от страна на ищеца по насрещния иск е довело до отпадането на правния му интерес да участва в образуваното производство по несъстоятелност. С оглед на изложеното счита че нередовностите на молбата по чл.625 от ТЗ не са отстранени поради отпадането на абсолютна положителна предпоставка за предявяване на молбата, а не поради липсата на първоначалното му намерение да участва в образуваното производство. Излага, че изпращането на уведомления до трите общини (П., Д.М. и Г.) и до „***“ АД не е правонарушение, тъй като извършването на това действие не противоречило на императивна правна норма. Сочи, че от съдържанието на уведомленията също не обуславя извод, че изпращането им представлява правонарушение и не накърнява репутацията на ищеца, тъй като в тях били документирани два обективно съществуващи факта: подадено уведомление по чл.78 от ДОПК до Национални агенция за приходите и образувано производство срещу „***“ ЕООД в Окръжен съд-гр. Плевен. Твърди, че писмената констатация за наличието на тези два обективно верни факта и информирането на трети лица (общини и банка) за тяхното осъществяване не противоречило на обективното право. Оспорва твърденията на ищеца, че действията му противоречали на принципа на добросъвестност, прогласен в чл.3, тъй като недобросъвестно упражняване на процесуални права ще е налице, когато лицето знае, че процесуалното му право не съществува, и въпреки това го упражнява и знае, че материалното му право не съществува, и въпреки това търси неговата.