Решение № 184 от 02.07.2025, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Административно наказателно дело 512/2025
- Вид
- Решение № 184
- Подписан
- 02.07.2025
- В сила
- 19.09.2025
- Състав
- Пламен Тошев Петков
РЕШЕНИЕ
№ 184 гр. В., 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: П.Т.П. при участието на секретаря М.И.В. като разгледа докладваното от П.Т.П. Административно наказателно дело № 20251320200512 по описа за 2025 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена от Ц. С. М. от гр.В., бл.23, вх.А, ет.4, ап.14 с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 27 от 26.03.2025г. на заместник кмет в Община В..
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, поддържа жалбата и моли да бъде уважена тя, като основателна и да бъде отменено атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно и необосновано.
Ответната по жалбата страна - административно-наказващият, орган чрез своя представител в съдебно заседание оспорва жалбата, поддържа атакуваното с нея наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано, а жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 12.03.2025г. в гр.В. на жалбоподателя М. е съставен АУАН № 55041 024, в последствие на което е издадено и атакуваното с жалбата НП, с което на същия не е наложено административно наказание. В описателната си част оспорваното НП съдържа изложение с твърдение за извършено административно нарушение по чл.3, ал.2 и чл.4 от Наредба за реда на притежаване и отглеждане на домашни кучета на територията на община В., и за същото следва да бъде наложено предвиденото в чл.15, ал.1, т.1 от Наредба за притежаване и отглеждане на домашни кучета на територията на община В. административно наказание. В диспозитивната част на Наказателното постановление, както и в обстоятелствената част на наказателното постановление обаче, не е на лице съдържание на постановено налагане на административно наказание, освен по вид, така и по размер.
Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказва по категоричен и безспорен начин от писмените доказателства: административно-наказателната преписка, акта за установяване на административно нарушение, констативен протокол, протокол за посетен адрес, регистър на домашни кучета, както и от гласните доказателства: свидетелските показания на свидетеля-актосъставител К.. Между тези доказателства няма противоречия, те се допълват взаимно и си кореспондират относно това, което е прието от съда за безспорно установено и категорично доказано. В.ският районен съд дава вяра на тези доказателства и ги кредитира.
От така установеното съдът прави извода, че спрямо жалбоподателят не е наложено да носи административно-наказателна отговорност, и такава не е определена от административно-наказващият орган по вид и размер.
Последният неправилно е издал своето постановление. Независимо дали М. е консумирал състава на твърдяното административно нарушение, както от обективна страна, така също и от субективна страна. Без значение е дали е осъществил твърдяното за извършено, респективно и трябва ли да понесе предвидената административно-наказателна санкция. Тези въпроси са безпредметни за опсъждане в настоящото производство, предвид качеството на твъреното от АНО постановление. В административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита. Нарушени са императивните разпоредби визирани в чл.57, ал.1, т.7, т.10 и ал.2 от ЗАНН. В НП не се съдържа вида и размера на наказанието, дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд, и не е подписано от длъжностното лице, което го е издало.
2
От така изложените съображения до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано, а жалбата следва да бъде уважена, като основателна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯВА
Наказателно постановление № 27/26.03.2025г. от заместник кмет в Община В., издадено на Ц. С. М. с ЕГН ********** от гр.В., ж.к.“К.Б.“, № 23, вх.А, ет.4, ап.14.
Решението може да бъде обжалвано пред В.ския административен съд с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 3