Решение № 72 от 06.03.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Монтана, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г. като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20221600500402 по описа за 2022 година

Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на Г. М. Г. от гр. Л., подадена чрез пълномощник адвокат К. Х. П. срещу решението на РС Л. от 16.06.2022г., постановено по гр. дело № 362/ 2021г. по описа му, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че малолетните ищци Е. Ц. М. и К. Ц. М., действащи чрез законните си представители – майки са собственици по наследство от Ц. М.

Г. при равни права на 250 броя гълъба Л.ско-Видинска порода, 50 от които с особено редки и ценни качества, отглеждани от наследодателя в имот в гр.Л., ул. Б. № ** , осъден е Г. М. Г. да им предаде владението върху наличните 96 броя гълъба, индивидуализирани с номер на пръстен и описание, както и на основание чл. 521,ал.2 ГПК да заплати на всеки от ищците сумата 5 865.42 лева равностойност на липсващите птици , ведно със законна лихва от 01.12.2020г., като са отхвърлени исковите им претенции над уважения до предявения размер от по 10 000 лева. Със същото решение съдът е оставил без уважение искането на Г. Г. за признава право на задържане върху 35 броя гълъба до заплащане сумата 688 лева разходи за запазване птиците, като е разпредЕ. между страните отговорността за разноски .

Във въззивната жалба се твърди, че решението е нищожно , недопустимо и неправилно, като се иска прогласяване на решението за нищожно, евентуално да бъде обезсилено или отменено с всички законни последици от това.

Нищожността на решението се поддържа с доводи в насока, че волята на съда е неразбираема, включително не може да бъде изведена и чрез тълкуване. Недопустимостта 1 му се поддържа, поради разгледано възражение за придобиване собствеността по давност, каквото се твърди, че не е направено своевременно и съдът не е следвало да го обсъжда.

Неправилността на решението се свързва с неправилна преценка на събраните по делото доказателства , неправилно приложение на материалния и процесуален закон, като са оспорени фактическите обстоятелства, приети за установени в процеса. По всеки от така поддържаните пороци на решението в жалбата са наведени подробни доводи.

Въззиваемите страни , при редовно връчен препис от жалбата чрез пълномощник адвокат М. К., не са подали писмен отговор. В съдебно заседание чрез пълномощника си адвокат М. К. оспорват жалбата като неоснователна с доводи за правилност на обжалваното решение. Претендират разноски.

Във въззивното производство не са искани и допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срока по чл.

259,ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на К. Ц. М., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Ж. Б. Л., и на Е. Ц. М., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител Д. В. Д., и двамата от гр. Л. срещу Г. М. Г. от същия град с твърдения, че са наследници на Ц. М. Г., починал на 20.07.2020г., който към смъртта си е притежавал 250 гълъба Л.ско –видинска порода, 50 от които особено редки и ценни, отглеждани в гр. Л. на адрес ул. Б. № **, като е бил регистриран гълъбовъд,учредител на сдружение на гълъбовъди и природолюбители „ДунавЛ.“ гр. Л.. Отглежданите от него гълъби са наследени от неговите деца като законни наследници при равни права. Ответникът е заключил птиците и не ги допуска до тях, въпреки няколкократните покани, включително и нотариална покана, като отказва да им ги предаде, с които действия оспорва собствеността им върху гълъбите и пречи да упражняват правата си на собственост върху тях.

При тези твърдения е поискано от съда да признаване за установено по отношение на ответника правото им на собственост върху процесните движими вещи и за осъждането му да им отстъпи собствеността и предаде владението върху тях, съединен при условията на евентуалност, в случай, че се установи липсата на птиците с иск за заплащане стойността им в размер на 20 000 лева общо или по 10 000 лева за всеки от ищците, ведно със законна лихва от 20.07.2020г. . Претендират се и направените по делото разноски.

С подаден в срок писмен отговор ответникът Г. М. Г. е оспорил исковете с твърдения, че птиците са наследство от неговия баща М.Г.П., починал 2010г., който гледал гълъби и бил известен с това в цялата околия, като след смъртта му собственици на притежаваните от него 130 гълъба, от които 100 Л.ско-видинска порода са неговите 2 низходящи – ответникът, брат му Ц. М. и сестра им П. М. при равни права, поради което и ищците са наследили 1/3 от тях или 35 броя гълъба. Ятото гълъби винаги се е поддържало като бройка около 130 птици, като наследниците на М. Г. са се грижили за него според възможностите и не са имали спорове относно съсобствеността си . След смъртта на брат му Ц. ответникът е водил многократни разговори със майките на децата му да си получат полагащите им се 35 броя птици , което не са направили, като ответникът продължава да се грижи за птиците, намиращи се в две клетки в неговия имот. За периода 01.08.2020г. до 31.03.2021г. е направил разходи за птиците 2064 лева, индивидуализирани по пера в отговора, от които 688 лева му дължат ищците , като заявява право на задържане 35 броя гълъба до заплащане на тази сума.

В първото съдебно заседание , с оглед отговора на ответника и на основание чл.

143,ал.2 ГПК ищците са допълнили исковата молба с твърдения, че гълъбите на Ц. нямат нищо общо с притежаваните такива от баща му М. Г., който дори не е имал гълъби от Л.сковидинска порода. Ответникът и сестрата П. не са искали да се занимават с гълъби, като само Ц. е станал гълъбар , като е наведен и довод за придобиване от него по давност птиците, които е имал баща му.

Като обезпечение на исковете първостепенният съд по искане на ищците е допуснал налагане на запор върху гълъбите, като въз основа на издадената обезпечителна заповед е образувано изп.дело № 109/2021г. на СИС при РС-Монтана, приложено по настоящето дело, от което се установява извършен на 25.03.2021г. опис на намерените при ответника 104 птици порода Л.ско-видинска, индивидуализирани в оценка на д-р И.Б. –ветеринарен лекар по външни белези, според която броят им е 103, от които 97 броя порода Л.ско-видинска , 4 броя порода ростовска и 2 броя порода паун с обща оценка 6960 лева.

С постановеното по делото решение съдът е приел за установено, че Ц. М. Г., починал на 20.07.2020г. е бил собственик към датата на смъртта си на 250 броя гълъба от породата Л.ско-видинска, от които 200 броя обикновени и 50 броя с по-редки и ценни качества, които са наследени от ищците като негови законни наследници, признал е правото им на собственост върху тези птици , като на основание чл. 108 ЗС е осъдил ответника да им предаде владението върху 96 броя гълъба Л.ско –видинска порода, индивидуализирани в решението, като на основание чл. 521,ал.2 ГПК за липсващите птици до 250 броя е осъдил ответника да заплати на ищците по 5865.42 лева или общо 11730 лева, от които 4950 лева за 33 броя с по редки ценни качества и 6780.84 лева за неналичните 121 броя други гълъба Л.ско –видинска порода. С решението е оставено без уважение искането на ищеца за признаване право на задържане върху 35 броя гълъба Л.ско-видинска порода до заплащане сумата 688 лева разноски за запазването им.

Така постановеното решение е валидно, като волята на съда е ясно изразена и напълно разбираема, логична и последователна.

Решението е допустимо постановено по иск с правно основание чл. 108 ЗС, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 521,ал.2 ГПК, в случай, че се установи липсата на претендираните с иска за собственост движими вещи, каквито 3 несъмнено са гълъбите, се иска заплащане равностойността на липсващите птици .

Съдебната практика безпротиворечиво приема за допустимо съединяване на иск за собственост на движими вещи с иск за заплащане равностойността им, когато не са налице, като в исковата молба е посочена обща стойност на 250 броя гълъба от порода Л.сковидинска на сумата 20 000 лева или средна цена на една птица 80 лева. По отношение заявеното от ответника право на задържане първостепенният съд правилно е определил правна квалификация по чл. 91 ЗЗД, предвид признанието на ответника за притежавано от ищците право на собственост върху 35 броя гълъба, съответно качеството му на държател по отношение на тези птици, за които е направил разноски и заявил право на задържане до заплащане на разноските на стойност 688 лева.

Възражението за придобиване по давност гълъбите е надлежно заявено от пълномощника на ищците в първото по делото съдебно заседание , проведено на 10.06.2021г. , след запознаване с отговора на исковата молба, като е допустимо съгласно разпоредбата на чл. 143,ал.2 ГПК. Същото е обосновано и с изложение на съответни фактически обстоятелства , поради което и доводи във въззивна жалба за недопустимо произнасяне по това възражение са неоснователни.

От фактическа страна с оглед събраните в първоинстанционното производство доказателства, съдът приема за установено следното:

Безспорно е установено, че ищците са единствени законни наследници на Ц. М. Г., починал на 20.07.2020г., както и че наследодателят им е бил член на Сдружение с нестопанска цел с наименование „Гълъбовъдно дружество Дунав-Л.“ със седалище гр. Л., регистрирано 2008г.., като 2012г. е избран и за член на УС на сдружението. От приложеното на л. 10 от делото удостоверение, издадено от председателя на сдружението се установява, че Ц. М. е бил активен член на сдружението, участвал в много изложби и състезания, отглежда породата Л.ско –видински гълъб, наследил го е от баща си М. Г., като е работил върху подобряване и селекциониране на породата с постигнати удивителни резултати.

Безспорно е установено, че М. Г. също е бил регистриран гълъбовъд, отглеждал гълъби от същата порода, като е починал на 02.08.2010г. и след смъртта си оставил законни наследници низходящи П. М., Ц. М. и ответника Г. М..

Безспорно е също така, че гълъбарниците, където са отглеждани птиците първоначално от М. Г., а впоследствие и от сина му Ц. М. са на адрес в гр. Л., ул. Б. № **, където са живели до смъртта си М. Г. и Ц. М., като на същия адрес живее и ответникът Г.

М.. Доказателства за това кой е собственик на имота, намиращ се на този адрес по делото не са представени, съответно твърдението на ответника, че имота е негова собственост не са установени.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А.А., Г. А., В.В., П.Р., Б.И. и К.К., като първите трима са посочени от ищците, а останалите са посочени от ответника. Всички свидетели, с изключение на В.В. и Г. А. са гълъбовъди, притежават птици и през годините често са контактували с Ц. М. по повод отглеждането на този вид птици. Еднопосочно се установява от показанията им, че М. Г. също е бил гълъбовъд, 4 отглеждал гълъби от различни породи, включително и Л.ско-видински гълъби, като преди да почине 2010г. е имал около 200 броя гълъба. След смъртта на М., грижи за отглеждането на гълъбите е поел Ц., като е сам е купувал и продавал гълъби, селектирал и развъждал породата, отделял за това много време, ходел по изложби . Всеки от свидетелите гълъбовъди е купувал по поръчение на Ц. гълъби за него, като самият Ц. им е продавал или подарявал гълъби. Като член на сдружението на гълъбовъдите в Л., Ц. е купувал на едро големи количества храна за гълъби, която съхранявал в двора на къщата, в която живеел на ул. Б.

№** в гр. Л. и продавал на по-ниски цени и на останалите гълъбовъди. Св. Г. А. е бил нает от Ц. да му помага в грижите за птиците , което правил в продължение на 4-5 години преди да почине. Помощ в гледането на птиците в периода 2015-2016г. на Ц. е оказвал и св. В.В., който по възлагане от Ц. в същия период е изработил и клетки за гълъбите. Свидетелите установяват, че грижите за птиците са ежедневни, като подобряване породата им изисква постоянни усилия, каквито Ц. с голяма любов към птиците полагал. След смъртта на М. отглеждането на гълъбите е поел изцяло Ц., като в този период Г. М. е работел като международен шофьор, често отсъствал от дома си , като грижите за къщата, двора , включително плащането на консумативи поемал Ц.. Св. А.А. познава Ц. от около 10 години, откакто започнал да се занимава с гълъбите, почти всяка седмица го е посещавал, заради гълъбите, като Г. се запознал едва преди 2-3 години и не знае, че са роднини, нито го е виждал да се грижи за гълъбите. Св. Г. А., който от 4-5 години помагал на Ц. в грижите за птиците, е категоричен, че Г. не е проявявал никакъв интерес към тях. В тази насока са и показанията на свидетеля В.В. –„не съм виждал Г. да помага на Ц. за гълъбите“ , показанията на св. П.Р.- „след като е починал баща му, Ц. е почнал да ги гледа, и Г. по принцип, но Ц. се е занимавал повече с гълъбите“, „тия гълъби са си на Ц.“. Свидетелят Б.И. установява , че след смъртта на бай М. Ц. се е заел с гълъбите, гледал ги с помощта на едно момче , като не знае дали Г. му е помагал за това . Аналогични в тази насока са и показанията на св. К.К..