Решение № 11228 от 17.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11228 гр. София, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20211110158128 по описа за 2021 година искове с пр.осн. чл. 128 и чл. 245, ал. 2, чл. 221 и чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ:

Ищецът –

Л. С. С., твърди, че работил при ответника - „.... На работника не били изплатени трудови възнаграждения и осигуровки, поради което прекратил правоотношението на основание чл.

327, ал. 1, т. 2 от КТ. Работодателят обаче впоследствие оформил трудовата му книжка на основание чл. 326 от КТ.

В тази връзка претендира:

- сумата от 3 308,58 лева, представляваща стойността на неизплатено брутно трудово възнаграждение по трудовия договор на ищеца за периода от 01.04.2020г. до 10.08.2021г.

(уточнение от о.с.з. от 07.04.2022г., което в някаква степен е съобразено и с твърденията, изложени в исковата молба, където периодите започват от 01.01.2020г., а след това в таблицата е посочен падеж), ведно със законната лихва, считано от 08.10.2021г. до окончателното ù изплащане;

- сумата от 241,48 лева, лихва за забава за периода от 27.07.2020г. до 07.10.2021г.

- сумата от 650 лева - дължимо обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ за срока на предизвестието, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2021г. до окончателното ù изплащане.

- моли, също така, да се коригира основанието за прекратяване на правоотношението - чл. 327, ал. 1, т. 2 (или при условията на алтернативност т. 11) от КТ.

Претендира разноски и такива в полза на процесуалния представител по реда на чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като в о.с.з. от 07.04.2022г. се отказва от това си искане.

1

Ответникът - „..., не се ангажира с отговор в едномесечния срок за това.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Седалището и адресът на ответника са на следния адрес: ..... (а той е посочен и в становището на дружеството). На същия адрес е залепено съобщение по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК (входната врата на апартамента) на 26.10.2021г.

На вратата на апартамента е залепено съобщение на 26.10.2021г. – л. 49-50. Изрично се сочи, че няма офис, служители, реклама … (л. 50). Срокът за реакция, ако залепването е редовно, е месец + 15 дена. Отговорът е депозиран едва на 23.12.2021г.

В тази връзка, според Определение № 141 от 02.02.2010г. по ч.т.д. № 496/2009г., т.к., І т.о. на ВКС: По силата на чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ГПК мястото на връчване на съобщения на търговец и на юридическо лице е последният вписан в търговския регистър адрес и ако лицето е напуснало адреса, всички съобщения се считат за редовно връчени.

Разграничението с хипотезата по чл. 50, ал. 4 ГПК е налице ако връчителят не е могъл да намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да го получи. В последния случай връчителят е длъжен да залепи уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК; аналогично, но по отношение на старото ГПК: О. № 712 от 17.11.2010г., т.д. № 409/ 2010г., ІІ т.о.; Когато адресат на нотариалната покана за предявяване на записа на заповед, с последица определяне на падежа и настъпване на изискуемостта на вземането по него, е търговско дружество, при връчването на поканата е приложима специалната норма на чл.

50, ал. 4, а не на чл. 47, ал.1 ГПК, когато не е намерен достъп до канцеларията на търговеца, или не е намерен някой, който е съгласен да получи съобщението - Определение № 47 от 17.01.2011г. по ч.т.д. № 719/2010г., ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК; Определение № 318 от 05,07.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. №154/2011 г., II г.о., ГК; също:

Р. № 167 от 19.07.2012г. на ВКС, IІІ г.о., по гр.д. № 358 по описа за 2012г.: Невъзможността да бъде открито лицето на адреса на призоваване се удостоверява единствено от длъжностното лице - призовкар, като се отбелязва от къде черпи сведения. В случая това е било сторено, видно от съдържанието на разписката. Неоснователни са доводите на молителя, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК – да пристъпи към връчване чрез залепване на обявлението. Посочената разпоредба намира приложение ако има признаци, че такъв търговец или юридическо лице съществуват на адреса, а в случая констатацията е в обратния смисъл и не е оборена. Връчителят е положил усилия да събере сведения, познат ли е на това място търговец с такава фирма и извество ли е някому юридическо лице с такова наименование и пребивавали ли са техни представители на посочения адрес и по възможност – кога. В случая връчителят е положил усилия да събере сведения и е удостоверил получените от съседка сведения - че на адреса няма офис, канцелария и служители на фирма. Обстоятелството, че съседката е била в еднодневна командировка в същия ден и на работа в деня на връчване на следваща призовка, не 2 опровергава съдържанието на удостовереното в длъжностното лице. Въпреки, че работното време на призовкаря през деня е с нормална продължителност, особеностите на неговата работа налагат той да изпълнява своите задължения и извън официалното работно време на съда. Такава необходимост по делото е била налице с оглед на констатациите, че на адреса не е имало признаци, че такъв търговец съществува на адреса и необходимостта да събере сведения на място, което се намира в жилищен блок. Съдът е разполагал с удостоверение за регистрирания адрес на управление на търговеца, в което се съдържат данните на търговеца и призоваването е извършено на вписания адрес на управление. При тези данни, по делото са били налице предпоставките на чл. 50, ал. 2 ГПК за връчване на ответника-търговец чрез прилагане на съобщенията и книжата по делото; Решение № 279 от 24.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2769/2014 г., III г. о., ГК: Касационното обжалване е допуснато по въпроса: „За да се приложи фикцията начл. 50, ал. 2 ГПК необходимо ли е длъжностното лице-връчител да е посочило в съобщението източника на информацията и начина на събирането или е достатъчно единствено да е отбелязано, че страната е напуснала адреса или е освободила офиса”.

ВКС споделя разрешението, дадено в Решение № 546 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 508/2011 г., IV г. о., ГК (в процедура по отмяна на влязло в сила съдебно решение), а именно: „За да бъде надлежно осъществено връчване на търговец по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК чрез прилагане на съобщението към делото, то търговецът следва да е напуснал адреса, вписан в търговския регистър без да впише новия си адрес. За да се удостовери обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, връчителят следва да извърши проверка дали на адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите му или други негови представители; да събере сведения от съседи познат ли е търговец с това наименование, пребивавал ли е на този адрес и кога. Тези сведения следва да бъдат отразени от връчителя в съобщението, вкл. и в случаите, когато не могат да се съберат данни дали търговецът е пребивавал на адреса.

Констатацията, че на адреса няма представители на адресата, без отразяване кога и как са събрани сведения за това и извършена ли е обстойна проверка дали в сградата няма помещения, обитавани от търговеца, опорочава връчването на съобщението”.

С други думи разграничението е следното:

- ако има признаци външни и видими за наличие на административно помещение, но няма достъп, се прилага нормата на чл. 50, ал. 4 от ГПК – т.е. чл. 47, ал. 1 от ГПК;

- ако такива няма, призовката се счита връчена като санкция за дружеството, което не дава възможност на гражданските субекти и администрацията да го уведомяват за материални и процесулани правоотношения – чл. 50, ал. 2 от ГПК.

Адресът има процесуалноправно значение - съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК търговецът се призовава по последния вписан в търговския регистър адрес – вж. решение № 53 от 23.11.1999г. по гр.д. № 472/1998г., петчленен състав. Ако търговецът е напуснал адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се 3 смятат за редовно връчени - чл. 50, ал. 2 ГПК (проф. Калайджиев: „Търговско право, обща част“, 2010г, стр. 134). Ако се съобрази изложената практика, то не е налице търговско помещение. Въпреки това, без да е било необходимо, но само за сигурност (като това обстоятелство все пак е дало възможност, макар и със закъснение, за да ангажира процесуално представителство), е залепено съобщение.

В тази връзка са и признанията на г-ж .. (офис няма), съобразно посоченото по-долу. Цялата аргументация, изложена в молба от 10.01.2022г., е неправилна.

От отговора могат да се ползват само фактите, представляващи признание за неизгони такива.

Не се спори, че страните са били в трудово правоотношение (ТД от 03.12.2018г.).

Ищецът е работил при 8 часов работен ден. Стандартният работен ден е договорен в ТД от 03.12.2018г. – чл. 2, а възнаграждението е 510 лева + 0,60 % за стаж (чл. 4). Този вид договор се и предполага, ако друго не се твърди – изложеното е във вр. с довода на ответника – л.

204.

Ищецът е изпрати волеизявлението по реда на чл. 327 от КТ на 11.08.2021г. по ЕКОНТ

Към исковата молба е приложена ел. кореспонденция относно ползването и заплащането на платения годишен отпуск на ищеца. Там е приложено и волеизявление по чл. 327 от КТ (л. 33-4).

На 11.08.2021г. ответникът е изпратил заповед, която е получена от ищеца. Ел. съобщение на ищеца е от 26.08.2021г. Ответникът обаче признава, че такова предходно има и то получено на 10.08.2021г. (л. 33-4 и л. 59, където е изричното признание за неизгодното за страната обстоятелство / чл. 175 от ГПК: например: Р. № 174 от 29.04.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 640/2010г.). Правоотношението е оформено в трудовата книжка, като прекратено на основание чл. 326 от КТ (л. 43).

В исковата молба – стр. 3, се признава и плащане на заплати по easypay. Признава се, също така, но вече в молба л. 139 и сл., докладвана в о.с.з. от 07.04.2022г., че са получавани суми и в брой и че е задържал плащания,

Видно от ел.кореспонденция, водена между ищеца и ответника, първият е извършвал служебни разходи, като вторият е следвало да ги възстанови (л. 143 и сл. до л. 187). Там също е ползван easypay (например л. 154).

Електронната кореспонденция първоначално е оспорена – становище л. 233 (следва да се подчертае, че при липса на отговор, възможността това да се стори към първото о.с.з. вече е пропусната – става въпрос за тази, приложена като доказателство към исковата молба). Впоследствие, в о.с.з. 26.05.2022г. бе признато, че тя е осъществена.

Добросъвестното осъществяване на процесуални права предполага признание на всичко, което страната знае или е длъжна да знае. Може да се оспорва като недоказано само това, за 4 което (обективно, а не субективно) има съмнение, че може и да не се е осъществило. Ако процесуалният представител не е наясно с някое обстоятелство, следва да се осведоми и да вземе становище (че то се е случило или че не се е случило). След като кореспонденцията е между двете страните в процеса, това първоначално оспорване не е нищо друго освен нарушение на чл. 3 от ГПК. Последващото им повторно оспорване в писмените бележки не следва да се коментира, нито от процесуална, нито от етична гледна точка.

Процесуалната преклузия за представяне на доказателства по принцип настъпва с приключването на първото о.с.з., стига в него да е представен доклад. Когато има искане по което няма произнасяне на съда, в случая защото решаващия орган е приел за съответния момент, че доказателството е неотносимо (например: Решение № 172 от 23.02.2010г. по гр.д.

№ 386/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС), или ако то е поискано във връзка с други обстоятелства, станали известни в хода на процесуална, такава не е налице: например: Решение № 178 от 13.05.2011г. по гр.д. № 984/2010г., ІІІ г.о. на ВКС; Определение № 118 от 24.02.2009 г. по ч.т.д. № 25/2009г. и Р. № 298 от 21.10.2011г. на ВКС, ІІІ г.о., по гр.д. № 1663/2010г.