Решение № 71 от 28.07.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. К., 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гюрай Ал. Мурадов при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно наказателно дело № 20225320200597 по описа за 2022 година Установи следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №22-0281-000924/17.10.2022 г. на Началник РУ - К. към ОД на МВР П., на И. П. Р. с ЕГН ********** от с.В.Л., обл.П., ул. *************** е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із2539 на МВР.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се извършване на нарушението, вменено във вина на жалбоподателя, сочат се процесуални нарушения.

В с.з., жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. Р. – надлежно упълномощен, който поддържа жалбата.

Оспорва извършване на нарушението от страна на жалбоподателя и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че липсва субективния елемент от състава на нарушението, тъй като Р. не е знаел, че управляваното от него МПС е дерегистрирано, тъй като не знаел фактологията на дерегистрацията.

Претендира разноски.

1

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител, но взема писмено становище по жалбата, с което моли НП да бъде потвърдено. Не се претендират разноски.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана от съда е основателна.

След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители - Кр. С., П. К. и Б. Б., свидетеля по акта - Л. Б. и свидетелите по почин на адв.Р. – П. Р. и Ив. М. и приобщените писмени доказателства - АУАН серия АД с бл. *************** от 24.08.2022г., наказателно постановление №220281-000924/17.10.2022 г., Заповед № 317з-11675 от 31.12.2021г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., Заповед № 8121к-10478/15.11.2018г., справка за водач/нарушител, постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 29.09.2022г., обяснения, докладна записка, преписка №10685/2022г., писма от РУП К., съдът намира за установено следното:

На 22.08.2022г. около 19:00 часа И. П. Р. от с.В.Л., обл.П. отишъл в дома на приятеля му И. Д.Д. в с.В.Л., на ул.***************, където натоварил личните му вещи и ги закарал с микробус до дома си за съхранение, тъй като И. Д. изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ за извършени престъпления от общ характер и са намирал в затвора, а майка му не желаела да ги държи и пази. И. Д. ползвал лек автомобил „С.М.“, зелен на цвят, без регистрационни табели, който автомобил стоял паркиран на пътя пред дома му – на тротоара на главната улица на селото и Р. решил да го прибере и съхранява в двора си до завръщането на Д., тъй като пречела на улицата, а и майката на Д. не искала колата да стои пред тях. Въпросния автомобил С.М. бил без регистрационни табели, тъй като бил с прекратена регистрация от 15.11.2017г. И. Р. знаел за това, че автомобилът е без регистрационни табели, тъй като виждал И. Д. да го управлява без номера. Р. извикал приятеля си – св.Л. Х. Б. от с.В.Л. и двамата, с автомобила на Б., взели акумулатор от дома на Р., поставили го на автомобила на Д. и И. Р. управлявайки го закарал в двора на дома си, който се намирал на около 500 м. от двора на Д..

За извършеното от Р. узнал инсп. Кр. С. от РУП К., който снел обяснения от Р. и Б., след което на 24.08.2022г. св. Б. съставил процесния АУАН, с който приел, че жалбоподателят Р. е осъществил нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като свидетели при съставянето били С. и Б.. АУАН бил връчен на Р., който вписал възражения, че колата е на негов приятел, който е в затвора и решил да я прибере пред дома си, и че не е хванат на местопрестъплението. След съставяне на АУАН св. С. изготвил докладна и изпратил материалите в РП П., ТО К. за преценка наличието на престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление от 29.09.2022г. на осн. чл.9, ал.2 от 2

НК прокурора е отказал да образува досъдебно производство и материалите са върнати на РУП К. за преценка за наличието на адм. нарушение.

Въз основа на така съставения АУАН, на 17.10.2022г. оправомощено длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му и данни за нарушителя, на жалбоподателя Р. било наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР били отнети и 10 контролни точки.

Наказателното постановление било връчено на Р. на 25.10.2022 г., а жалбата срещу него, според писмото на РУП К. е депозирана на 09.11.2022г., т.е. извън срок, но съдът приема, че на 08.11.2022г. – в срок, Р. се е опитал да входира жалбата си в РУП К., но поради отсъствието на служители в деловодството поради честван празник на полицията не успял.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление - тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по извършването му, налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложеното наказание глоба, както и лишаване от право да управлява МПС.

Индивидуализиран е нарушителят. Съдът споделя правния извод на наказващия орган, че в конкретния случай жалбоподателя с виновното си поведение формално е осъществил състава на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената в наказателното постановление цифрово означение на правната квалификация на нарушението /изписана с цифри/ е прецизирана. Изложеното ясно и точно словесно описание в НП на фактическите обстоятелства, при които е осъществено нарушението не води до неяснота и невъзможност нарушителя да разбере в какво точно се изразява нарушението и въз основа на какви доказателства се гради обвинителната теза. Не е допуснато процесуално нарушение в НП, което да е съществено и да води до ограничаване правото на защита.

Съдът намира за необходимо да посочи, че описаното в НП и АУАН административно нарушение се явява безспорно доказано, като Р. не оспорва деянието.

Въпреки изводът за съставомерност на извършеното от обективна и субективна страна, съдът намира се касае за деяние с незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.

3

По силата на изричната законова разпоредба на чл.189з от ЗДвП, нарушението на ЗДвП не може да представлява маловажен случай.

Критериите които обуславят малозначителност на случая, а оттам липса на престъпление, съответно на нарушение съгласно чл.9 ал.2 от НК, приложими в административно-наказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, не съвпадат с тези предвидени в чл.28 от ЗАНН и §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН. Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие - приготовлението и опитът, се използва общата част на наказателното право. „Маловажният случай“ не бива да се смесва или отъждествява с т. нар. „малозначително деяние“ – чл.9, ал.2 от НК. Разликата между тях е същностна, защото диференцира престъпното от непрестъпното деяние. Съгласно разпоредбата на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН, "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушаване или на неизпълнение на задължение от съответния вид. От своя страна чл.9, ал.2 от НК предвижда, че не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Разпоредба на чл.9 ал.2 от НК е съотносима към всички престъпления от особената част на НК и това е трайната съдебна практика, съответно е съотносима и към всички административни нарушения по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, поради което е принципно приложима по отношение на всички състави на нарушения, вкл. и по ЗДвП.

Единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, съответно нарушение, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност да е явно незначителна. Други условия законът не предвижда. Следователно, по силата на тази разпоредба, противоправния характер на деянието се изключва при наличието на една от двете форми на "малозначителност" - пълна липса на обществена опасност или наличие на обществена опасност, но с явна незначителност.

Посоченото предполага преценка относно пропорционалността между конкретно извършеното деяние, последиците от него и наложеното наказание. При маловажния случай съдът всякога е длъжен да преценя обществената опасност, както на деянието, така и на дееца. Правната доктрина и съдебната практика последователно приемат, че при обсъждане приложението на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК за всеки отделен казус, следва да се отчита, че водеща роля има оценката на степента на обществена опасност на деянието, а на втори план стои степента на обществена опасност на дееца. В този смисъл, ако деянието е такова, че въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху обекта на посегателство или това негово въздействие е толкова лишено от значение, че 4 в действителност не застрашава този обект, ще е налице малозначителност в най-висша степен, то няма да бъде обществено опасно и следователно няма да бъде престъпно. Дори и когато малозначителността не изключва обществената опасност на деянието, но обосновава една нейна явна незначителност - т.е. такава ниска степен, която не е достатъчна за да бъде третирано като престъпление, съответно нарушение, отново ще е налице хипотезата на чл.9 ал.2 от НК. Обществената опасност на дееца оказва влияние в случаите, когато неговите особени качества имат значение /напр. възползване от служебното положение/ или когато се установи завишена степен на неговата лична обществена опасност и тя е довела до по-висока степен на обществена опасност на самото деяние.

В конкретният случай съдът намира, че е налице втората хипотеза на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, а именно деянието, макар формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, не е престъпно, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна.

Съдът приема, че деянието на жалбоподателя изразяващо се в управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, не съставлява не само престъпление, но и административно нарушение, доколкото обществената опасност е присъща не само на престъплението, но и на административното нарушение, тъй като от доказателствата по делото става ясно, че жалбоподателят инцидентно е управлявал въпросния автомобил и то на кратко разстояние само около 500 м. и с цел да го отстрани от главната улица на селото, където представлявал пречка на преминаващите и за да го съхрани до освобождаването от затвора на Д., като няма данни наказаното лице преди това да е извършвало други такива нарушения или пък системно да управлява това МПС, поради което съдът счита, че обществената опасност на това деяние е явно незначителна. От друга страна и обществената опасност на дееца е изключително ниска. От справката за нарушител/водач се установява, че въпреки, че работи като шофьор, жалбоподателя е бил санкциониран за нарушения на ЗДвП с 1 НП и 7 фиша с глоби от 20 до 50 лв. Не без значение е и обстоятелството, че предходните му санкционирания са за нарушения, чиято обществена опасност не е висока. Т.е. характеристичните данни за жалбоподателя също са много добри. Т.е. въпреки изводът за съставомерност на извършеното от обективна и субективна страна, съдът намира, че се касае за деяние с незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.