Решение № 47 от 10.04.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. София, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов при участието на секретаря Елизабета Д. Николова в присъствието на прокурора Д. В. Х. като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221800600769 по описа за 2022 година Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол по отношение на постановена присъда, инициирано с жалба против присъда № 16/13.09.2022 г., постановена по НОХД № 164/2022 г. по описа на РС И..

По силата на присъда - посочена по-горе, РС И. е признал подсъдимия С. И. Р., ЕГН **********, роден на 18.06.1973 год. в гр. И., живущ в с.В., общ. И., обл. С., българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен за ВИНОВЕН в това, на 07.11.2021 г., около 08.20 часа, в с. В., общ. И. обл.С. е управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Волво”, модел „С 80“ с peг № .. с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда - 0,99 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство Алкотест дрегер 7510, фабричен № 0158, след като е бил осъден с влязла в сила на 29.06.2017 г. присъда за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК - Споразумение №90/29.06.2017 г. по НОХД № 417/2017 г. на Районен съд - И. - престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 500 ЛЕВА.

Със същата присъда подсъдимият С. И. Р. (със снета самоличност) на основание чл. 343г вр. 343б, ал. 2 НК е лишен от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на управление на МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

1

Съдът, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, е определил първоначален СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото.

Присъдата е атакувана от защитника на подсъдимия С. Р. – адв. И. А., с бланкетна по своя характер жалба, като незаконосъобразна и неправилна, постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени присъдата на РС И. и да постанови нова такава, по силата на която да признае подсъдимия Р. за невиновен, като го оправдае по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б ал.2 НК.

В допълнение, съставляващо неразделна част от въззивната жалба, жалбоподателят възразява против начина на ценене на доказателствата и формиране на вътрешно убеждение на РС за релевантните факти по делото.

Изтъква се, че качеството на полицейски служители не прави априори показанията им истинни и достоверни, а следва да бъдат същите подложени на задълбочен анализ и тълкуване, ведно с останалите доказателства. Оспорва се заключението на съдебно-почерковата експертиза, изготвена в хода на съдебното дирене от в.л. А. С., като се отправя искане за проверка на изводите на тази експертиза – с предмет – автентичността на подписа на подсъдимия С. Р., посредством открИ.е на въззивно съдебно следствие и разширяване на състава на експертизата с още две вещи лица, специалистиграфолози.

По изричното искане на защитника е открито въззивно съдебно следствие, в рамките на което е приета тройна почеркова експертиза по делото.

В съдебно заседание по същество на делото защитникът на подсъдимия – адв. Х., поддържа подадената въззивна жалба с доводите, изложени в допълнението към нея. Поддържа становището във въззивната жалба относно оценката на доказателствата, извършена от първоинстанционния съд. Оспорва се заключението на съдебно-почерковата експертиза, като се твърди, че е налице непълнота в изследването на положения от подсъдимия подпис и конкретно относно психологическите фактори, водещи до разлики в приложените сравнителни образци. Отправя се упрек, че от подсъдимия не е взет сравнителен материал в негово присъствие. С тези аргументи се оспорва експертизата като необоснована и се твърди, че в мотивите нa съда е налице формално и превратно тълкуване на доказателствата. Иска се подсъдимият да бъде признат за невиновен поради недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Алтернативно се моли за намаляване на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК поради обстоятелството, че подсъдимият има шест деца и забележителни трудови качества.

Представителят на СОП заема становище, че жалбата против 2 постановената присъда е неоснователна. Застъпва мнение, че постановената присъда е законосъобразна и правилна. Твърди, че е спазен надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия чрез тестване с техническо средство. Намира, че доказателственият анализ на първоинстанционният съд не страда от твърдените от защитника пороци.

Иска се въззивният съд да потвърди първоинстанционната присъда.

Подсъдимият Р. поддържа становището на своя защитник. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Въззивният съд, като разгледа жалбата на заявените основания, като осъществи на свой ред самостоятелен служебен контрол по отношение на обжалваната присъда, в съответствие с доказателствата /в т.ч. и новите такива - събрани в хода на въззивното съдебно следствие/ и приложимия закон, прие за установено следното:

Въззивният съд, в настоящият си съдебен състав намира, че не могат да бъдат споделени оплакванията, изложени в жалбата, същата следва да бъде преценена като неоснователна, по следните съображения.

Доказателствата, с принос към обвинението са били събрани при стриктно спазване на процесуалния ред и съблюдаване на правата на подсъдимия и неговия защитник. На тяхната основа са приети релевантните факти, касаещи извършване на престъпното деяние, при конкретните обстоятелства- на време, място и начин на извършване, както и на авторството на привлеченото към отговорност лице, по начин непораждащ съмнение, в съответствие с чл. 302 НПК, както правилно е отбелязал първият съд в мотивите.

Настоящият съд изцяло и безрезервно възприема фактическите изводи на РС-И., като обосновани в максимална степен от събраните доказателства:

Подсъдимият С. И. Р. е роден на 18.06.1973 г. в гр. И., български гражданин, с поС.ен и настоящ адрес в общ. И., с. В., с ЕГН: **********.

На 07.11.2021 г. полицейските служители при РУ-И. И. Д. и свид. Д. Ц., изпълнявали служебните си задължения в района на с. В.. В този ден, около 08:20 ч., те извършвали обход на селото, като забелязали движещ се лек автомобил марка „Волво“, модел „С 80“, с рег. № ., и го спрели за проверка.

При проверката те установили, че водачът на автомобила е подсъдимият С. Р., който притежавал валидни свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, но силно лъхал на алкохол. Д. и Ц. поискали съдействие от екип на РУ-И., в който имало полицейски служител, компетентен да извършва проби за установяване на алкохол в кръвта на водачите на МПС.

На място пристигнали свидетелите В. В. и М. Г.а – полицейски служители при РУ на МВР – И., които изпълнявали служебните си задължения за времето от 07:00 до 19:00 часа на същия ден. Свидетелите също възприели, че подсъдимият лъха на алкохол. Свид. В. изпробвал подсъдимия Р. за наличие на алкохол с техническо средство – Алкотест 3

Дрегер 7510, с фабричен № 0158, който отчел положителен резултат – 0,99 на хиляда алкохол в издишания въздух.

Свидетелят В. съставил акт за установяване на административно нарушение с бланков № Серия GA Акт № 533160/07.11.2021 г. и талон за медицинско изследване № 081534/07.11.2021 г., където вписал своите констатации относно установеното наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия. Съставените АУАН и талон за изследване били връчени на подсъдимия Р., който се подписал без възражения. Р. заявил, че не желае извършване на кръвна проба, след което полицейските служители напуснали мястото.

Според заключението на вещите лица по назначената във въззивното съдебно следствие тройна почеркова експертиза подписите, положени в талон за изследване № 081534 в двете графи „подписи на провереното лице“, са положени от лицето С. И. Р..

Подсъдимият С. Р. е осъждан, като с влязла в сила на 29.06.2017 г. присъда (определение за одобряване на споразумение №90/29.06.2017 г.), постановена по н.о.х.д. № 417/2017 г. по описа на РС-И., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК.

На тази доказателствена и фактическа основа, първият съд е приложил правилно материалния закон, като правилно и законосъобразно е ангажирал наказателната отговорност на подсъдимия С. И. Р. по повдигнатото против него обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК.

В настоящия случай първият съд е осъществил всеобхватна и задълбочена преценка на доказателствата и е изложил анализ на всички обстоятелства, в резултат на което обосновано е приел, че деянието, за което подс. Р. е предаден на съд е доказано по несъмнен начин. Възражението на защитника в тази насока е неоснователно. Изводите на първоинстанционният съд изцяло се споделят от настоящия въззивен състав, като изградени в пълно съответствие с материалния закон и с доказателствата по делото. При изложения изчерпателен и изключително подробен анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е дал отговор на всички възражения на защитата, изложени пред първия съд и поддържани пред въззивната инстанция. Поради това подробното преповтаряне на изложените от първоинстанционния съд съображения не се налага. Достатъчно е да се спомене, че упреците, изразени във въззивната жалба, респ. допълнението , както и в съдебните прения пред настоящия съдебен състав, не могат да бъдат споделени.

Конкретно първият съд е анализирал съвкупно и поотделно показанията на разпитаните свидетели. Съдът е взел предвид служебното качество на свидетелите В., Г.а и Ц., като и въззивният съд не намира основание за отхвърляне на техните показания поради тяхната обективност, последователност и съответствието помежду им и с други събрани доказателства – отчасти с показанията на свид. К., обясненията на 4 подсъдимия Р. и писмените доказателства по делото. Правилно съдът не е кредитирал показанията на свид. К. и обясненията на подсъдимия Р. в частите, в които се отрича подсъдимият да е получил препис от предоставения талон за изследване, като е констатирал, че се оборват от обективните данни по делото. Същите имат защитен характер и не могат да бъдат съотнесени към други доказателства.

Следва да се обърне внимание, че назначената в хода на въззивното производство тройна почеркова експертиза, като потвърждаваща заключението на изготвената първоначална такава в рамките на първоинстанционното производство, не внася съмнение в изложените в мотивите и споделени от въззивната инстанция изводи, а напротив – потвърждава ги. Експертното заключение е обосновано и правилно, основаващо се на научен подход. Експертизата е изготвена от компетентни вещи лица в областта на графическото изследване на документи.

Възражението на защитника, поддържано и пред въззивния съд, че не е взет сравнителен материал от подсъдимия, който да бъде обект на изследване и съпоставка с обекта на експертното заключение, не следва да бъде уважено.

Видно от съдържанието на експертизата е, че в хода на изследването вещите лица са си послужили с наличните от материалите по досъдебното производство писмени доказателства, съдържащи множество подписи на подсъдимия, илюстрирани в приложение към изготвената експертиза.

Подбраните образци са взети от съдържанието на надлежни писмени доказателства по ДП, някои от които са съставени в различни дни, поради което и настоящият състав намира, че е налице необходимата степен на обективност и пълнота на изследването. Събирането на сравнителен материал от страна на подсъдимия не е необходимо, за да се установи релевантното обстоятелство – а именно, че подписите в талона за изследване, находящ се на л. 9 от ДП, са положени от самия него. Следователно, въззивният съд не намира основания да не кредитира заключението по тройната почеркова експертиза – същото се цени като обективно, обосновано и пълно.