Решение № 81 от 22.11.2021, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. В**, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АН**М. П**

Членове:

В** Й. М**

Г** П. Й** при участието на секретаря А** АНГ. Т** като разгледа докладваното от В** Й. М** Въззивно гражданско дело № 20211300500309 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Образувано по възивна жалба от “ И * Ф * * " Е О ОД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр. С**, ул. “Б**“ **партер, представлявано от управителя Б**Н**в чрез юрк. А** Г** против Решение № 203 от 21.05.2021г. по гр.д. 3391/2019г. по описа на РС В** , с което е отхвърлен установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК по повод подадено заявление за издаване Заповед за изпълнение за задължение по договор за кредит № 198788 от 07.02.2018г., като договора е обявен за недействителен поради обстоятелството, че е с шрифт под размер на 12, но не е приложена императивната разпоредба на чл. 23 от ЗПК

Оспорват прогласяването на договора за недействителен, поради обстоятелството, че шрифта е под 12, като считат решението за неправилно.

Считат, че шрифта отговаря на чл. 10 от ЗПК. Посочват, че ищецът е могъл да използва мащабирането на електронния документ.

Поддържат , че ако договора е на хартия то е от значение какъв е шрифта.

1

След като договора е във вид на електронен документ, то той може д а се увеличава по желание на потребителя до размера на всеки шрифт. Посочва, че РС-В** неправилно не е отчел, разликите между договорите изготвени на хартия и тези във вид на електронен документ. Поради това решението е неправилно в тази му част.

Поддържат, че неприлагането на чл. 23 от ЗПК, води до неправилно приложение на материалния закон.

Въпросната разпоредба предвижда при прогласяване на недействителност на договора за кредит, то съдът следва да присъди главницата по договора. В нея е заложено, че основанието за присъждане на главницата е прогласяване на нищожност. Самото прогласяване може да стане след иницииране на съда чрез отрицателен установителей иск или чрез възражение в хода на висящо друго производство с предмет договора (както е в настоящия случай). Посочват, че и двата начина за прогласяване на нищожност предполагат активно процесуално поведение от страна на кредитодателя. Винаги приложението на чл. 23 от ЗПК предполага, че ще има разминаване между заповедното производство или петитума на иска и решението на съда. Самата разпоредба предполага такова разминаване. Тя представлява специален вид неоснователно обогатяване. Нейната цел е да се избегне повторно дело с предмет неоснователно обогатяване по чл. 55 от ЗЗД.

По тези съображения първоинстанционния съд неправилно е приложил материалния закон, считайки, че при приложение на чл. 23 от ЗПК ще е налице разминаване между заповедно производство и диспозитив на решение, тъй като неправилно не е отчел , че това е заложено в основата на разпоредбата.

Молят, в случай на уважаване на исковата молба, на основание чл. 104 от ЗЗД да Съда да извърши съдебно прихващане между присъдените с настоящето производство суми в полза на „И** ф**“ ЕООД и присъдените в полза на ответника Б. - ищец по насрещния иск, които не се оспорват.

Подържат, че не оспорват решението в частта, с която първоинстанционния съд се произнася по насрещния иск., поради което са налице условията, при които може да се уважи искане за съдебно прихващане.

Молят, да се присъдят разноските в настоящето производство, както и 2 разноските в заповедното, първоинстанционното производство, въззивното производство, включително тези за държавни такси.

Постъпил е писмен отговор на въззивна жалба от: Б** В**Б., ЕГН **********, с адрес за съобщения и призовки: гр. В**, ж.к. „К** Б**“, бл.22, вх. „В“, ет.5, ап.5, в който посочва, че първоинстанционното решение е правилно и моли съда да го потвърди.

Посочва, че е неоснователно твърдението на въззивника, че шрифта на процесния договор отговаря на изискването на чл.10 от ЗПК.

В първоинстанционното производство е извършена съдебно-техническа експертиза, която установила по безспорен начин, че шрифта е в размер на 10 пункта и не отговаря на законоустановения императивно шрифт от поне 12 пункта /съобразно изискването на чл. 10 от ЗПК/.

Посочва, че е несъстоятелно и изразеното становище на процесуалния представител на въззивника, че шрифтът би могъл да се мащабира, тъй като е в електронна форма и правилото на чл.10 от ЗПК е неприложимо. Чл.10 от ЗПК предвижда императивна правна норма, а целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит /чл.2 от ЗПК

Подържа, че правилно първоинстанционният съд не е приложил разпоредбата на чл.23 от ЗПК по отношение на вземането предявено с иск с правно основание чл.422 от ГПК от търговеца.

Намира, че при обявяване на договор за кредит за недействителен, не може да се присъди чистата стойност на кредита в производството по иск по чл.422 от ГПК, доколкото противното е в противоречие с принципа на диспозитивно начало в гражданския процес (чл.6, ал.2 от ГПК) . Прилагането на последиците по чл.23 от ЗПК по почин на съда, без заявителят да е поискал връщане на чистата стойност, основано на недействителността на договора, е недопустимо.

С оглед на характера на иска по чл.422 от ГПК, не би могло да се приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен и да се присъди в полза на банката чистата стойност на кредита, тъй като няма да е налице идентичност в предмета на 3 заповедното производство и на иска по реда на чл.422 от ГПК. /В този смисъл и РЕШЕНИЕ № 428 ОТ 19.10.2012 Г. ПО ГР. Д. № 358/2011 Г., Г. К., IV Г. О.

НА ВКС; Определение № 84 от 08.02.2018 г. на ВКС по т.д. № 1691/2017 г., I т.о., ТК./

Посочва, че възражението за прихващане, в случай на уважаване на въззивната жалба на въззивника е недопустимо, тъй като е преклудирано с отговора на исковата молба в първоинстанционното производство.Според задължителните разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК, възражението за прихващане може да се заяви за първи път пред въззивния съд, ако се изразява в материалноправно изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, при което те са погасяват до размера на по-малкото от тях от деня, в който са били налице условията за компенсирането им. Когато обаче насрещното вземане, с което се прихваща, е спорно /неликвидно/, т.е. негов предмет е едно спорно право, за което съдът се произнася със сила на пресъдено нещо /чл. 298, ал. 4 ГПК/, при което ефектът на прихващането ще се прояви след влизане в сила на съдебното решение - каквото именно е насрещното вземане на въззивника, същото може да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба и заявяването му по-късно, включително пред въззивния съд, е недопустимо.

С оглед на гореизложеното, молят Съда да потвърди изцяло Решение №203 от 21.05.2021 г. постановено по гр.д. №3391/2019 г. по описа на Районен съд - В**, Гражданско отделение и бъдат присъдени и всички направени разноски в настоящото производство.

ВОС, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Искът е с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 79 ЗЗД.

С решение № Решение № 203 от 21.05.2021г. по гр.д. 3391/2019г. РС В** отхвърля предявения ,от „ИЗИ Ф**” ЕООД, гр. С**, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С**, район Т**,ж.к.“И** В**“, ул. Б* № 17 ап. 1, установителен иск по чл.422 ГПК вр.чл.79 ЗЗД против Б. В. Б. ЕГН **********, с адрес гр. В**, ж.к. „К* Б**“, бл.**, вх. „*“, ет*, ап.* ,а именно да се признае по отношение на него,че дължи на „И* Ф**” ЕООД ,по 4 договор за предоставяне на кредит от разстояние №198788/07.02.2018 г., сумата в общ размер от 1 152.46 лв., от която: 900.00 лв. главница и 252.46 лв.-договорна/възнаградителна лихва за периода 07.02.2018г. 02.06.,2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2019 г./датата на подаване на заявлението в съда ,по което е образувано ч.гр.д.№ 2928/2019 г./. до пълното издължаване,като неоснователен.

ВРС е уважил предявеният насрещен иск като осъжда „И** Ф**” ЕООД, гр. С**, ЕИК ** със седалище и адрес на управление гр. С**, район Т**а,ж.к.“И** В**“, ул. Б** № 17 ап. 1 ДА ЗАПЛАТИ на Б** В** Б., ЕГН **********, с адрес за съобщения и призовки: гр. В**, ж.к. „К** Б*“, бл.22, вх. „В“, ет.5 ,сумата в общ размер от 624.42 лв..,представляваща платени и получени без основание суми по договори за предоставяне на кредит от разстояние с номера: № 178473/31.07.2017 г., № 179698 от 11.08.2017 г. и № 182577 от 11.09.2017 г.,от която :

1.сумата от 3.96 лв.,представляваща платена и получена без основание лихва по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 178473/31.07.2017 г./недействителен на осн.23 вр.чл.22 вр.чл.10 ал.1 ЗПК/, 2.сумата от 54.22 лв, представляваща платена и получена без основание лихва и такса по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 179698 от 11.08.2017 г./недействителен на осн.23 вр.чл.22 вр.чл.10 ал.1 ЗПК/, 3.сумата от 566.24 лв, представляваща платена и получена без основание лихва и такса по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 182577 от 11.09.2017 г./недействителен на осн.23 вр.чл.22 вр.чл.10 ал.1 ЗПК/, ведно със законната лихва върху сумата от 624.42 лв. ,считано от 13.02.2020 г./ датата на предявяване на иска /до окончателното изплащане, както и сумата 320 лв.,представляваща направени разноски в производството по насрещните искове .

Решението в осъдителната му част, по отношение на предявените насрещни искове е влязло в законна сила и не е предмет на настоящето обжалване.

Предмет на въззивната жалба е Решение № 203 от 21.05.2021г. по гр.д.

3391/2019г. по описа на РС Видин , в частта, в която е отхвърлен установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК предявен от „И* Ф**” ЕООД, гр.

5

С**, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С**, район Т**,ж.к.“И** В**“, ул. Б** № ** ап. 1, против Б. В. Б. ЕГН ********** по повод подадено заявление за издаване Заповед за изпълнение за задължение по договор за кредит № 198788 от 07.02.2018г.

Договорът е обявен за недействителен поради обстоятелството, че е с шрифт под размер на 12. Същевременно съда не приложил чл. 23 от ЗПК, за което жалбоподателят счита решението за неправилно.

Видинският окръжен съд, намира за допустима въззивната жалба, а по същество основателна по следните съображения :

„И** Ф**” ЕООД, гр. С***, ЕИК ** със седалище и адрес на управление гр. С**, район Т**,ж.к.“И* В**“, ул. Б** № 17 ап. 1 и Б. В. Б.

ЕГН ********** са сключили следните договори за предоставяне на кредит от разстояние: №198788 от 07.02.2018 г.,предмет на исковата молба на „И** Ф**” ЕООД и три други такива,предмет на насрещната искова молба-№ 178473 от 31.07.2017 г.,№ 179698 от 11.08.2017 г. и № 182577 от 11.09.2017 г.,по които отпуснатите суми са усвоени .

В резултат на подадено от страна на „И** Ф**” ЕООД на 10.10.2019 г. заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 2928/19 г. по описа на ВдРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника № 1995/14.10.2019 г. за следните суми:

1.сумата в общ размер от 1152.46 лв.,от която:

- 900.00 лв.- главница, ведно със законната лихва,считано от 10.10.2019 г. до окончателното изплащане,

- 252.46 лв.-лихва/договорна/за периода от 07.02.2018г. - 02.06. 2019г.

- 25.00 лв., разноски по делото за държавна такса и 100 лв.-юрисконсултско възнаграждение.

Срещу цитираната заповед от ответника е подадено възражение.

В срока по чл. 415 ГПК ищцовата страна е предявила иска си по 422 ГПК, като в резултат на това на 12.12.2019 г. е образувано и настоящето дело.

Назначени и извършени са:съдебно компютърна-техническа експертиза,съдебно-икономическа експертиза и друга такава с допълнителна задача.