Решение № 323 от 29.10.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. гр. Димитровград, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20245610100609 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба ищецът „К.И.“АД твърди, че е търговско дружество, вписано в Регистъра на финансовите институции по чл.3а ал.1 от Закона за кредитните институции.

Основната дейност на дружеството била отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателят се сключвал във формата на електронен документ и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Твърди, че ответникът К. П. К. кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационна форма за кандидатстване и при спазване на изискванията за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка, служител на ищцовото дружество се свързал с него на посочения телефон, като ответникът потвърдил желанието си да получи кредит в размер на 1500 лева. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на същия бил изпратен по електронна поща в електронен формат договора за кредит от разстояние. Ответникът потвърдил с избиране на изпратения му от ищеца линк за потвърждение сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра“ №ДЗ011480/17.08.2023г. и желаната сума му била преведена чрез системата е-рау и получена на каса на „Изипей“АД срещу представена лична карта. Съгласно сключения между 1 страните договор за потребителски кредит, ответникът поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общия размер на задължението било платимо на 13 равни месечни вноски с падежи на всяко 17-о число, през периода от 17.09.2023г. до 17.09.2024г. К. К. направил лихвено плащане по първата вноска, изцяло погасил втората вноска, като частично погасил третата вноска. Към 12.02.2024г. той не осъществил плащане на вноските с падежи на 17.12.2023г. и на 17.01.2024г. Служители на дружеството неколкократно осъществили връзка с длъжника непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но той не изпълнил задължението си да плати дължимите вноски. Предвид разпоредбата на т.6 от Договора, кредиторът имал право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай, че кридитополучателя не заплати две погасителни вноски, съгласно погасителния план, както и да претендира всички дължими и изискуеми суми по вноските с настъпил падеж. Съгласно чл.86 от ЗЗД, К. К. дължал на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва, която до подаване на датата на заявлението била 6,84 лева. На 12.02.2024г. ищецът подал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу К. К.. Образувано било ч.гр.д.№236/2024г. по което на 16.02.2024г. съдът издал Заповед №112 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на ответника да заплати на ищеца по Договор за потребителски кредит „Екстра“ №ДЗ011480/17.08.2023г., сумата от 1375 лева-главница, 6,84 лева-договорна лихва за периода от 18.11.2023г. до 12.02.2024г., лихва 90 лева за периода от 17.11.2023г. до 17.01.2024г., законна лихва върху главницата, считано от 14.02.2024г. до изплащане на вземането, ведно с деловодни разноски за държавна такса- 29,44 лева и адвокатско възнаграждение – 1000 лева. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника, който в законоустановения срок депозирал възражение срещу нея с твърдение, че не дължи изпълнение на вземането. Поради това за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищеца, сумите посочени в Заповед №112/16.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№236/2024г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане на направените по настоящото и заповедното производство деловодни разноски.

Ответникът К. П. К. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че процесния Договор за потребителски кредит нарушава разпоредби на ЗПК, поради което е недействителен. Съгласно чл.3.2 от Договора, ГПР е в размер на 49,7%. От текста на Договора не ставало ясно кои са компонентите включени в ГПР- дали само уговорената фиксирана лихва от 36%, как и дали в ГПР е включена такса „Гарант“ по кредита, както и какво друго се съдържа в него. По този начин потребителят бил поставен в положение да предполага какво точно включва ГПР и как се оскъпява кредита. Неспазването на законовото изискване влечало след себе си последиците на чл.22 и чл.23 от ЗПК, а именнонедействителност на договора и връщане само на чистата стойност на кредита. Не било изпълнено и законовото съдържание на чл.22 ал.1 т.12 и т.20 от ЗПК. В Договора не била посочена информация, изискуема по тези два законови текста, което било допълнителен аргумент за неспазване на необходимото законово съдържание. Предвидената в т.4 от 2

Договора такса „Гарант“ водела до значително оскъпяване на ползвания кредит като утежнявала финансовото състояние на ответника, доколкото тя се дължала разсрочено към месечните вноски и също увеличавала общия размер на разходите по кредита.

Възнаграждението било уговорено като дължимо предварително преди и без да се знае дали изобщо длъжника ще прибегне до тази възможност. Това вземане се основавало на неравноправна за потребителя клауза, която била нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Иска съдът да отхвърли предявения против ответника иск, поради недействителност на сключения Договор за кредит. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в настоящото и заповедното производство. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената от ищцовото дружество Заявка №013172, ответникът К. П. К. е подал същата до „К.И.“АД на 17.08.2023г. с искане да получи кредит в размер на 1500 лева, съгласно продукт „Екстра“. Заявката е била одобрена от ищеца същия ден, като на ответника е предоставена информация за кредита. Съгласно същата, предвид размера на исканата сума от 1500 лева, К. П. К. е трябвало да върне до 17.08.2024г. сумата от 3120 лева.

Кредитополучателят е декларирал, че получава нетна заплата от 3500 лева. Посочил е лични данни, адрес и данни за контакт.

Съгласно приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит „Екстра“ №ДЗ011480/17.08.2023г., ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 1500 лева за почивка и плащане на сметки. Срокът за погасяване на кредита е 12 месеца от датата на подписване на договора или до 17.08.2024г. Уговорено е, че кредитът, ведно с дължимата лихва се издължава на равни месечни вноски. Определени са фиксиран ГЛП от 36% и ГПР от 49,7%. Посочено е, че кредитополучателя е избрал да обезпечи задължението по кредита, като предварително е сключил договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора ЮЛ-поръчител. Съгласно Приложение 1 към Договора за кредит, вноските по него са общо 12 бр., всяка от които в размер на 260 лева. В тази сума е включена главница, лихва и такса по договор за поръчителство. Общо дължимата по договора за кредит сума е в размер на 3120 лева, от която 1500 лева главница, 540 лева лихва и 1080 лева сума по Договор за поръчителство.

Според Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит „Екстра“ №ДЗ011480/17.08.2023г., сключено между страните на 28.11.2023г., срокът на договора е удължен с един месец до 17.09.2024г., като кредитополучателят се задължил да внесе сумата от 135 лева, представляваща сбора от дължимата сума за договорна лихва и такса гарант по вноска с падеж 17.0.2023г.

Съгласно Разписка за извършено плащане от 17.08.2023г., ищцовото дружество е превело чрез Изипей в полза на К. П. К. сумата от 1500 лева във връзка със сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ01180/17.08.2023г.

Видно от представеното с исковата молба извлечение за извършени плащания е, че 3 ответника е платил на ищеца общо сумата от 540 лева.

С имейл от 07.02.2024г. ищецът уведомил ответника, че има неплатени вноски по сключения договор за кредит „Екстра“. Поради това и на основание т.6 от Договора му съобщава, че обявява кредита за предсрочно изискуем, във връзка с което предсрочно се дължали всички суми, ведно с начислени лихви, главници и разноски.

Поради неплащане на задължението по Договора за кредит от страна на ответника, на 14.02.2024г. ищецът депозирал в съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№236/2024г., като по него съдът издал Заповед №112/16.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на К. П. К. да заплати на „К.И.“АД сумата от 1375 лева- главница, законна лихва върху нея считано от 14.02.2024г. до окончателното погасяване на задължението, 90 лева лихва за периода от 17.11.2023г. до 17.01.2024г., договорна лихва от 6,84 лева за периода от 18.11.2023г. до 12.02.2024г., ведно с деловодни разноски за платена държавна такса 29,44 лева и адвокатско възнаграждение 1000 лева. Тази заповед била връчена на длъжника, който в указания му срок подал възражение по чл.414 от ГПК с твърдение ,че не дължи плащане на посочените в нея суми. Поради това за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №112/16.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РСДимитровград по ч.гр.д.№236/2024г.

Между страните не се спори, че на 17.08.2023г. „К.И.“АД, и К. П. К. са сключили Договор за потребителски кредит „Екстра“ №ДЗ011480. Безспорно се установи, че по този договор на ответника е била предоставена в кредит парична сума в размер на 1500 лева, която е преведена от ищеца чрез „Изипей“ и получена лично от К. на 17.08.2023г. В тази връзка, той е следвало да върне кредита на 12 месечни вноски в общ размер на 3120 лева.

Безспорно установено е, че всяка една от дължимите вноски е включвала задължение за плащане на главница, договорна лихва и сума по договор за поръчителство. Не се оспорва от страна на ответника, че след 17.09.2023г. и 17.10.2023г. същия не е заплатил нито една от останалите договорени месечни погасителни вноски. Няма спор между страните, че освен заплащане на главница и договорна лихва, ответника е следвало да заплаща по представения Погасителен план и вноски по Договор за поръчителство, с който е обезпечил вземанията на кредитора по процесния договор. Размерът на всяка от тези вноски, а именно 90 лева месечно е бил включен в общо дължимата вноска от 260 лева месечно. Общата дължима сума по договора за поръчителство възлиза на 1080 лева. От страна на ищеца не се оспорва, че възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство не е включено в ГПР по Договора за потребителски кредит, като в противен случай ГПР ще бъде по-висок от заложените в него 49,7%.

4

Спорно по делото е дължи ли ответника на ищеца сумите по процесния договор за кредит, визирани в издадената Заповед №112/16.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№236/2024г. по описа на РС-Димитровград.