Решение № 11292 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11292 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110147503 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.

Ищецът Й. Б. И. твърди, че на 21.08.2012 г. бил привлечен като обвиняем по пр.пр.

№ 458/2011 г. на СРС, ДП № ЗМ-265/28.02.2011 г. за престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1 НК вр. чл. 206, ал. 1 НК. В периода 21.08.2012 г.-22.08.2012 г. и 26.06.2013 г.-02.06.2014 г. бил с мярка задържане под стража, а след това – с мярка за неотклонение подписка. През 2012 г. бил внесен обвинителен акт против ищеца, по което било образувано н.о.х.д. № 19883/2012 г. на СРС. На 09.12.2015 г. бил оправдан от СРС. По в.н.о.х.д. № 4685/2018 г., СГС отменя присъдата и връща делото за ново разглеждане. По новото н.о.х.д. № 4205/2019 г., СРС отново го оправдал с присъда на 10.02.2021 г., която влязла в сила след потвърждаването й от СГС на 23.07.2021 г. В резултат на наказателното преследване ищецът твърди, че претърпял неимуществени вреди – страх, унижение, чувство за малоценност, безпомощност, имал депресивни мисли, получил множество здравословни проблеми; отслабнал, станал избухлив, затворен. Притесненията му били при всяко съдебно заседание, десетки на брой.

Неимуществените вреди оценява на 25000 лв. Претендира посочената сума, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 23.07.2021 г.

Претендира разноски.

Ответникът Прокуратура на Република България оспорва иска по основание и размер. Оспорва да са налице действително претърпени неимуществени вреди, описани в исковата молба. Твърди, че органи на ответника не са извършили спрямо ищеца правно нерегламентирани действия в хода на наказателното производство. Оспорва да е налице голяма продължителност на наказателното производство. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен и неотговарящ на твърдените вреди, икономическия стандарти в България, както и на установената съдебна 1 практика по аналогични случаи. Моли за отхвърляне на иска. Оспорва разноските на ищеца като прекомерни.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото във връзка с доводите на страните съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа следното:

От писмените доказателства, приети по делото, се установява, че ищецът на 21.08.2012 г. е привлечен като обвиняем по пр.пр. № 458/2011 г. на СРС, ДП № ЗМ265/28.02.2011 г. за престъпление чл. 206, ал. 3, пр. 1 НК вр. чл. 206, ал. 1 НК. В периода 21.08.2012 г.-22.08.2012 г. и 26.06.2013 г.-02.06.2014 г. е бил с мярка задържане под стража, а след това – с мярка за неотклонение подписка. През 2012 г. е внесен обвинителен акт против ищеца, по което било образувано н.о.х.д. № 19883/2012 г. на СРС. На 09.12.2015 г. е оправдан от СРС. По в.н.о.х.д. № 4685/2018 г., СГС отменя присъдата и връща делото за ново разглеждане поради процесуални нарушения на първоинстанционния съд при изготвяне на мотивите към присъдата. По новото н.о.х.д. № 4205/2019 г., СРС отново го оправдал с присъда на 10.02.2021 г., която е влязла в сила след потвърждаването й от СГС на 23.07.2021 г.

Св. И.а, съпруга на ищеца, чийто показания съдът кредитира по чл. 172 ГПК, като достоверни и преки, въпреки възможната нейна заинтересованост, дава показания, че ищецът лежал общо двадесетина дни в ареста, а наказателното производство продължило 9 години. Животът на ищеца се преобърнал на 360 градуса. Делото срещу него било за много пари, постоянно изпитвал стрес, притеснения. Сринал се авторитетът на ищеца, срамувал се от съседите си, превърнал се в развалина – получил тумори в пикочния мехур, прекарал три инсулта, сложи ли му стендове, преди бил здрав мъж, сега съвсем различен. Нощно време се будел, пушел през нощта цигари, станал изнервен, карал се със свидетелката и детето за дреболии.

Според кредитираното от съда и неоспорено от страните заключение на в.л. Г. по съдебно-психологическата експертиза вследствие на воденото срещу него наказателно производство ищецът е преживял продължителни умерено изразени негативни емоционални състояния (на притеснение, тревожност, напрегнатост), а също така психосоматичен дискомфорт (нарушение на съня и апетита, намалена енергия) и ограничения в психосоциалното функциониране. Симптоматиката е в тревожно-депресивния регистър и е по типа на нарушение в адаптацията. Продължителността и интензитета на негативните преживявания са съответни на отделните събития от периода на воденото наказателно производство (21.08.2012 - 23.07.2021), като най- изразени са по време на задържането в ареста. Може да се каже, че е налице ефект на хроничен стрес и съответно психично изчерпване. Каузалната връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство като стресогенното събитие и предизвиканото психично страдание е добре обособена. От психологичното изследване на може да се направи извод за значим спад на удовлетвореността на ищеца от взаимоотношения с другите и за социално оттегляне, което е свързано както с потискането на неговото желание за общуване и чувството му за неудобство, така и с възприемането му, че неговият обществен и професионален образ е 2 накърнен, поради което околните са отрицателно настроени спрямо него. Към момента на изследването – май 2026 г. – не е налице клинично изразено състояние на тревожност или депресивност. Като остатъчни последици са налице отрицателни преживявания при мислено връщане към ситуацията.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ

Исковете представляват претенции за обезщетяване от страна на държавата на вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице (чл. 4 ЗОДОВ), като процесуално легитимирани да отговарят са съответните държавни учреждения (чл. 7 ЗОДОВ) в качеството им на процесуални субституенти на държавата.

С оглед установеното от фактическа страна съдът намира за осъществени юридическите факти по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, доколкото по отношение на повдигнатото на ищеца обвинение в извършване на престъпление от общ характер е налице влязла в сила оправдателна присъда на наказателния съд, с която ищецът е оправдан поради липса на доказателства да е извършил приписваното му престъпление и поради липса на доказателства за престъпление.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение от 15.06.2015 г. по тълк.д. № 5/2013 г., ОСГК когато се претендират вреди от неоснователно обвинение и задържането под стража като мярката за неотклонение е била потвърдена от съдебна инстанция, това не е основание държавата да отговаря чрез съда, защото мярката е била наложена не в нарушение, а в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Тя уврежда непозволено задържания само когато обвинението е неоснователно. Съответният съд не е процесуално легитимиран да представлява държавата и когато постанови осъдителна присъда и впоследствие обвиняемият е оправдан, тъй като правно действие поражда само влязлата в сила присъда. В този случай процесуално легитимирана да представлява държавата е Прокуратурата на Република България, защото тя е поддържала неоснователно обвинение. Приема се, че липсва причинна връзка между актовете на съда и настъпилите вреди. Такава има единствено с действията на Прокуратурата на Република България, защото без повдигане на неоснователно обвинение не би се стигнало и до неправилна осъдителна присъда.

Прокуратурата упражнява надзор върху разследващите органи и е компетентният орган, 3 който повдига и поддържа обвинение за извършването на престъпление от общ характер.

Следователно при неоснователно държавно обвинение прокуратурата е правозащитният орган, които трябва да промени практиката си и да вземе мерки за отстраняване причините за увреждането. Именно по тази причина съдът намира, че ответникът по делото Прокуратура на Република България е пасивно легитимиран да отговаря за претърпените от ищеца вреди както в досъдебната, така и в съдебната фаза на наказателния процес.

Съобразно практиката на ЕСПЧ ищецът е обект на наказателно преследване и когато срещу него се води наказателно производство, както в случая, откакто е научил за образуваното производство, тъй като това е датата, от която е налице „обвинение” по смисъла на чл. 6, т. 1 ЕКПЧ (вж. решението Кориляно с/у Италия от 10 декември 1982 г., A-57, стр. 14. § 35 in fine). Без значение е дали формално ищецът е привлечен в качеството на обвиняем, ако по отношение на него са извършвани процесуални действия, съставляващи наказателно преследване.

По иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди

Искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по основание е доказан.

По отношение на размера му съдът съобрази следното:

Размерът на обезщетението за търпените неимуществени вреди следва на основание чл. 52 ЗЗД да се определи от съда по справедливост. Съгласно т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. справедливостта като критерий за определяне на размера на обезщетението на неимуществени вреди не е абстрактен критерий. Попълването на този критерий с конкретно съдържание предполага оценка на определени обстоятелства, имащи значение за настъпването на вредите, респективно за размера на обезщетението. В частност при исковете по чл. 2 ЗОДОВ критериите за определяне справедливо обезщенеие за претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, следва да се съобразят постановките на т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК – да се вземат предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството е прекратено или е постановена оправдателна присъда, причинна връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които обвинението е прекратено или постановена оправдателна присъда, продължителността на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ или друга мярка за процесуална принуда и причинените вреди – болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. От съществено значение е как обвиненията са се отразили върху пострадалия именно с оглед на неговата личност, начина му на живот, среда и ценностна система, степента и интензитета на преживените от него емоционални страдания, други увреждания и неудобства; колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца, а в противен случай съдът присъжда обезщетение само за 4

„нормално очакваните“ вреди на едно пълнолетно лице от накърняване правата му от неоснователното обвинение – притеснения от воденото наказателно производство, неудобства от взетите мерки за процесуална принуда, както и от продължителността на производството.

Наказателното преследване е продължило 9 години. Ищеца го е грозяла опасност от осъждане за умишлено престъпление от общ характер с наказание лишаване от свобода до 10 години лишаване от свобода и конфискация. В периода 21.08.2012 г.-22.08.2012 г. ищецът е бил в ареста. И в периода 08.03.2014 г.-02.06.2014 г. той е бил в ареста, то причината за това е, че не е намерен на посочения по наказателното досъдебно дело адрес.