Решение № 4941 от 01.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4941 гр. София, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20221110213125 по описа за 2022 година като съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по Жалба на „********“ ЕООД, действащо чрез управителя си ВН срещу Наказателно постановление/НП/ № 647011-F662732/12.07.2022 г., издадено от Директора на дирекция "Обслужване" при ТД на НАП София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1100 лв. на основание чл. 178 от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/ за нарушение на чл. 96, ал. 1 ЗДДС.

В жалбата се твърди неправилност на обжалваното НП – АНО бил направил изводите си единствено въз основа на Справка от куришерска фирма Спиди АД. Настоява се, че реализираният оборот от Дружеството-жалбоподател за периода от 08.06.2020г (датата на вписването му в Търговския регистър) до 31.12.2020г., е в размер на 49 986,89 лева, т.е. под минималния праг от 50 000 лева за възникване на задължение за регистрация по ЗДДС.

Разликата между информацията, изходяща от СПИДИ АД (която иначе не се оспорва, и това твърдение, отдава на обстоятелството, че актосъставителят, а и АНО не са отчели обстоятелството, че част от клиентите на Дружеството са упражнили правото си на отказ от договор от разстояние в 14-дневния срок,, - обстоятелство, което е наложило да им се връщат парични суми.

Изрично се настоява, че сумите от отказаните поръчки не следва да се включват в облагаемия оборот на Дружеството. В хода на проверката, Дружеството жалбоподател е предоставило на актосъставителая списък на тези отказани поръчки, сумите по които са върнати на клиентите. За връщането на тези суми СПИДИ АД няма как да знае.

1

Позовавайки се само на този източник, като не е отчел величината на върнатите парични суми, АНО е направил погрешния извод, че към посочената дата дружеството е имало реализиран оборот, надвишаващ прага от 50 000 лева, респ. Възникнало е задължение за регистрация по ЗДДС.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Б.. Поддържа изнесеното в Жалбата. Настоява за неправилност, а оттук и незаконосъобразност на атакуваното НП.

Обръща внимание на обстоятелството, че от предоставените от Дружеството документи, вкл. и оборотната ведомост за м.м. юни-декември 2020г. Може да бъде направен единственият извод за оборот, който е под 50 000 лева. Изрично указва, че не претендира разноски.

Въззиваемата страна ТД на НАП София се представлява от юрк.Раева. Смята, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и моли за неговото пътвърждаване.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прилага писмени бележки, копие от които връчи на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът, въз основа на събрания доказателствен материал: Протокол от 21.04.2021г.Резолюция на органа по приходите от 14.12.2021г за извършване на проверка на Жалбоподателя – срок до 14.04.2022г., Справка, изходяща от проверяваното Дружество „******** „ЕООД за оборота на дружеството в периода 08.06.2020 до 31.12.2021г – общо 49 896,89 лева (съдът се отнася критично към тази справка по съображения, които ще изложи по-долу); Декларация, изходяща от управителя на „********“ ЕООД; Детайлна справка, изходяща от „********“ ЕООД за получените пощенски парични преводи от 09.07.2020 до 08.12.2020г (общо 49 896,89 лева) и към тази справка съдът се отнася критично; Справка върнати поръчки на „********“ ЕООД за времето от 29.07.2020г до 30.12.2020г на обща стойност 2 868,05 лева;

Справка развалени поръчки, пренасочени и изпълнени от „*****“ ЕООД на стойност 774,82 лева, Разпечатки на движението по сумите по сметката на „********“ ЕООД в Първа инвестиционна банка АД от м.юни 2020г до м.декември 2020г., Актуално състояние на „*****“ ЕООД, Актуални състояния на „*****“ ЕООД, според които към 17.10.2022г това дружество е собственост и се управлява от управителя на жалбоподателя „********“ ЕООД – г-н ВН, както и актуално състояние на „********“ ЕООД към същата дата; Писмо от 04.12.2020г от управителя на „*****“ ЕООД г-н ВН до управителя на „********“ ЕООД г-н ВН с което се изисква да бъде заплатена сумата от 774,82 лева за предоставени от „*****“ ЕООД стоки на клиенти на „********“ ЕООД; Разходен касов ордер от 04.12.2020г, чрез който „********“ ЕООД брои на управителя на „*****“ ЕООД сумата от 774,82 лева и 7кореспондиращия му Приходен касов ордер от 04.12.2020г. с който в патримониума на „*****“ ЕООД е постъпила тази сума – предадена от ВН; Оборотна ведомост на Дружеството – жалбоподател, изискана от „Спиди“ АД информация – Договор между куриерската фирма с Дружеството-жалбоподател и разпечатка на всички пощенски пратки на Дружеството-жалбоподател, осъществени чрез тази куриерска фирма, като цени и показанията на разпитания на етап съдебно следствие свидетел М. Д. Б. – актосъставител, съдът намира за установено следното:

2

„********“ ЕООД с управител се е занимавало с онлайн търговия за времето от м.юли до м.декември 2020г. По това не се спори и се потвърждава от приложените Справки, вкл. и от Справката на „Еконт“ АД, че за този период куриелската фирма е доставило на клиентите на фирмата стоки на обща стойност както следва: за м.юли 2020г – 5 792,74 лева, за м.август 2020г – 6 122,73 лева, за м.септември 2020г – 12 498,71 лева, за м.октомври 2020г – 18 594,66 лева, за м.ноември 2020г. - 10 047,50 лева и за м.декември 2020г. - 483,42 лева (всичко на обща стойност 53 539,76 лева, а след това търговията, осъществявана чрез тази куриерска фирма е преустановена. Като се имат предвид постъпленията за м.декември (483,42 лева) и ноември (10 047,50 лева), съдът намира, че през м.ноември 2020г номинално е бил преминат прага от 50 000 лева, до какъвто извод е достигнал както актосъставителят, така и АНО. Това обстоятелство е установено още с цитирания Констативен протокол от 21.04.2022г.

Но обстоятелството, че куриерската фирма е доставила на клиенти на Дружеството стоки на стойност 53 539,76 лева не означава непременно, че Дружеството обективно е реализирало приход, равен по стойност на сумата от всички доставки. Това е така, т.к. покупкопродажбите са дистанционни (Договор от разстояние e всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора) и купувачът разполага с възможността, предоставена му от разпоредбата на чл.50, ал.1 от Закона за защита на потребителите. Това означава, че куриерската фирма действително е доставила стоки на клиенти на търговеца на обща стойност 53 539,76 лева, но търговецът е върнал част от тази сума на свои клиенти, които са се позовали на правото си по чл.50, ал.1 от ЗЗП. Че това се е случвало, съдът вади извод не само от Справките на търговеца, предоставени на актосъставителя, не само от показанията на самия актосъставител, но и от приложените банкови извлечения за движението на суми по сметката на Дружеството в Първа инвестиционна банка. Преди всичко от тези разпечатки съдът установява, че през м.декември 2020г Дружеството е възстановило суми на свои клиенти на основание „върната поръчка“ на обща стойност 194,80 лева (три върнати поръчки). През м.ноември, отново видно от банковото извлечение, са върнати пет поръчки на обща стойност 556,14 лева. За м.октомври върнатите на клиентите по отказани поръчки суми възлизат на 841,70 лева (десет върнати поръчки). През м.септември на върнали поръчките клиенти е възстановена по банков път сумата от 592,83 лева.

През м.август на върнали поръчките клиенти е възстановена по банков път сумата от 116,88 лева.

През м.юли на върнали поръчките клиенти е възстановена по банков път сумата от 110,58 лева. Като съпоставя по месеци сумите по договорите от разстояние, които са били събрани чрез куриерска фирма „Спиди“ АД и сумите по месеци, върнати по банков път на клиенти, съдът намира, че към 30.11.2020г. Оборотът на Дружеството жалбоподател от действително продадени от разстояние стоки (дрехи и обувки) чрез куриерска фирма „Спиди“ АД, сделките по които впоследствие не са били развалени и сумите по тях не са били връщани, 3 възлиза на:

5 682,16 лева за м.юли 2020г; 6 005,85 лева за м.август; 11 905,88 лева за м.септември; 17 752,96 лева за м.октомври, 9 491,36 лева за м.ноември и 288,62 лева за м.декември 2020г.

Съдът взе предвид Справката на „Спиди“ АД и извлеченията на движението по сумите по банковата сметка на Дружеството, като зачете като за върната на клиент сума всяко плащане с посочено основание „върната поръчка“.

Това означава, че към 30.11.2020г. оборотът на Дружеството от реализирани чрез куриерската фирма стоки, сделките по които не са били развалени, е възлизал на 50 838,21 лева. Прагът от 50 000 лева оборот е достигнат през м.ноември. В срок до 07.12.2020г включително (работен ден понеделник) Дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Нарушението е довършено от обективна страна, на 08.12.2020г в София, както правилно са посочили актосъставителят в АУАН и АНО в обстоятелствената част на обжалваното НП.

За определяне на достигнатият през м.ноември 22020г предел от 50 000 лева оборот е без значение, че на 04.12.2020г управителят на „********“ ЕООД г-н ВН е изискал с цитирано по-горе писмо от „*****“ ЕООД да му бъде изплатена сумата от 774,82 лева за предоставени от „*****“ ЕООД стоки на клиенти на „********“ ЕООД. Без значение е също така, че на същата дата плащането е осъществено, за което удостоверяват цитираните по-горе два касови ордера. Това е така, т.к. както искането, така и плащането са осъществени след като пределът от 50 000 лева вече е бил достигнат, т.е. задължението по регистрацията по ЗДДС вече е било възникнало. По същия начин съдът се отнася и към възстановените на клиенти суми по върнати поръчки през м.декември – вече е било възникнало задължението по чл.96, ал.1 от ЗДДС.

Другояче би стоял въпросът, ако искането от „*****“ ЕООД и съответно плащането на изисканата сума от 774,82 лева са били направени през м.ноември – тогава съдът, както постъпи по-горе и с другите суми по върнати поръчки, би следвало да ги прихване от сумите по справката на „Спиди“ АД, преди да определи действителния оборот на Дружеството и дали към м.ноември е бил достигнат прага от 50 000 лева, както се сочи и в АУАН, и в НП.

Но случаят не е такъв. До възникване на задължението за регистрация, което е станало с изтичане на текущия данъчен период – т.е. с изтичането на дата 30.11.2020г., сумата от 774,82 лева все още се е намирала в патримониума на Дружеството жалбоподател, не е съществувало основание за плащането й – не се сочи никакъв договор между двете търговски дружества, нито какво е налагало „*****“ ЕООД да удовлетворява клиенти на „********“ ЕООД, поради което последващото плащане не касае факта на вече възникнало към момента на плащането задължение за регистрация по ЗДДС.

В хода на административно наказателното производство съдът не незаконосъобразно развитие на процеса. В това отношение АНО е изряден. установява

Но съдът не споделя извода на АНО за липса на основание за разглеждане на случая като маловажен – в обжалваното НП е посочено, че случаят не е такъв, но не е указано точно 4 защо АНО смята така. Съдът от своя страна отчита, че случаят е граничен – става въпрос поскоро за лошо планиране при съобразяване на момента на достигане на прага от 50 000 лева.

Превишението над този предел е пренебрежимо малко. На второ място, отчитайки, че след м.декември 2020г, когато търговецът е преценил, че доближава този праг, на практика е преустановил дейността на „********“ ЕООД. За целта вече е било учредено ново еднолично търговско дружество със сходно наименование – „*****“ ЕООД, отново еднолична собственост и управлявано от ВН, отново учредено с уставен капитал в размер на крупната сума от 10 лева. За съда е очевидна идеята на г-н ВН да развива търговска дейност чрез еднолични дружества с ограничена отговорност, до достигане на прага от 50 000 лева, който му налага задължението по чл.96, ал.1 от ЗДДС. Той е свободен да прави тази преценка и да управлява дружествата си така, както намери за добре. В конкретния случай му е убягнало от вниманието, че сумата от 50 000 лева е аритметична величина, с която законодателят обвързва възникването на едно публично задължение – към фиска. Именно тази публичност е пречка за стопанския субект едностранно да решава, при това пост фактум, дали задължението е възникнало и от коя дата, както е постъпил управителят на едноличното дружество с ограничена отговорност.