Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 119 от 29.12.2021, Районен съд - Тетевен

Съд
Районен съд - Тетевен
Дело
Гражданско дело 786/2021
Вид
Решение № 119
Подписан
29.12.2021
Състав
Марио Димитров Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Тетевен, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Марио Д. Стоянов при участието на секретаря Катя М. Христова като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело № 20214330100786 по описа за 2021 година

Предявен е иск за установяване на вземане по заповедно производство,с посочено основание чл.422 от ГПК.

Ищецът твърди,че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК срещу ответника е образувано ч.гр.дело №279/2021г по описа на РС-Тетевен,по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 1203.11 лева за незаплатени далекосъобщителни услугти.Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което предявява иска с основание чл.422,в-ка с чл.415 от ГПК.

Между ищеца и ответника са скрлючени договори за предоставяне на мобилни услуги,изброени в исковата молба,по силата на които последният е абонат на ищцовото дружество.

По повод договор за мобилни услуги от 03.09.2016г ответникът е абонат на мобилни услуги с клиентски номер 005690816 и титуляр на посомен предпочетен мобилен номер.Отношенията между страните са подновени с подписване на допълнително споразумение от дата 06.09.2018г,със срок по посочена абонаментна програма до 06.09.2020г.Абанотът е склйчил и договор за лизинг на същата дата 06.09.2018г,по силата на който е взел мобилно устройство марка SAMSUNG GALAXY S9 BLACK, на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 39.99 лева всяка.

Абонатът е взел и втори мобилен номер,по силата на договор за мобилни услуги ог дата 21.11.2016г,като отношенията са подновени с подписване на допълнително споразумение от 06.09.2018г със срок до 06.09.2020 година.Също така и на мобилен номер по силата на договор от 04.10.2017г,със срок на действие 04.10.2019г,като абонатът е 1 сключил и договор за лизинг от същата дата ,като е взел мобилно устройство NOKIA 3 BLACK,както и мобиле номер с предпочетена абонаментна програма с уговоретн срок на действие до 22.01.2021 година.

Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставените от ищеца мобилни услуги,като потреблението е фактурирано хпод крлиентски номер 005690816.За потребените услуги за периода от 15.01.2019г до 14.05.2019г са издадени посомчени в исковата молба три фактури,със срокове за плащане на сумите по същите до 02.03.2019г, до 30.03.2019г и до 30.04.2019г. Абонатът е потребил и не е заплатилр мобилни услуги на обща стойност от 576.27 лева.С кредитно известие от 15.05.2019г е извършена корекция на дълга,като задължението за плащане е в общ размер на 585.30 лева.

След прекратяване на отношенията с ответника,ищецът е издал крайна фактура от 15.06.2019г,по която са начислени за изплащане сума в размер на 617.81 лева за нвезаплатени лизингови вноски и 585.30 лева за незаплатени месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги.

Моли да бъде постановено решение,с което се пизнае за установено съществуването на вземане на ищеца към ответника за горните суми ,като бъде постановен осъдителен диспозитив срещу ответника за разноските ,положени в исковото производство за държавна такса и адвокатски хонорар.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.

От представените по делото писмени доказателства,в т.ч. доказателствата по приложеното ч.гр.дело №279/2021г по описа на РС-Тетевен,съдът приема за установено следното:

Приложени са договори за мобилни услуги,сключени между страниоте от дати 03.09.2016г,от 21.11.2016г,от 04.10.2017г,от 22.01.2019г,както и допълнителни споразумения към договорите,установяващи възникнали правоотношения между стпраните във връзка с предоставяне от ищеца на ответника на мобилни услуги,по посочени в одговорите тарифни планове.

Приложен е договор за лизинг на мобилно устройство от 04.10.2017г за мобилно устройство NOKIA 3 BLACK,за срок от 23 месеца и лизингова вноска в размер на 4.49 лева,като ответтникът се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 193.27 лева с ДДС.

Приложено е допълнително споразумение от 06.09.2018г,за предоставяна ен мобилни услуги от ищеца по избран от ответника тарифен план,като при подписване на договора е отразено,че ответникът/абонатът/ получава и мобилно устройство SAMSUNG GALAXY S9 BLACK на обща лизингова цена с абонаментния план от 959.76 лева.Срокът на договора е до 06.09.2020 година.

2

Приложени са данъчни фактури за отчетни периоди 15.01.2019г.14.02.2019г,15.02.2019г -14.03.2019г,15.03.2019г.-14.04.2019г,,за 15.04.20-19г.-14.05.2019г,за 15.05.2019г.-14.06.2019г,в които са начислени стойности на мобилни услуги и абонаментни такси.

Въз основа заявление на ищеца е обраувано ч.гр.дело №279/2021г по описа ан РсТетевен,по което на дата 21.05.2021г е издадена Заповед по чл.410 от ГПК,за следното парично вземане:главница в размер на 1203.11 лева,ведно със законната лихва от 19.04.2021г до окончателното изплащане на вземането,както и за държавна такса в размер на 39.89 лева.

С разпореждане на заповедния съд от същата дата е отхвърлена молба,обективирана в заявлението,за издаване на заповед по чл.410 от ГПК за неустойка в размер на 791.37 лева и за разноски в размер на 221.77 лева за адвокатски хонорар.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което заповеднитя съд с разпореждане от 17.08.2021г е дал указания на заявителя,че може да предяви иск за установяване на взезамето си в едномесечен срок.

При така установените факти установителният иск се явява частично основатеин.

Страните са били обвързани от твърдените облигационни правоотношения, вследствие на сключените между тях договори за мобилни услуги и за лизинг. Освен тяхното наличие, установени са и основните им елементи – страни, предмет, цена и пр. Но при изначално възложената му с доклада на съда доказателствена тежест, ищецът не съумя да проведе пълно и главно доказване на факта, че е бил изправна страна по договорите и допълнителните споразумения, който факт е обуславящ за дължимостта на исковите суми за месечни абонаменти и стойност на предоставени мобилни услуги. В този смисъл липсват доказателства, годни да установят предоставянето на мобилните услуги, респ. осигуряването на достъп до мобилната мрежа за срока на договорите. Изходящите от ищцовата страна фактури, са неподписани от ответника, поради което не биха могли да се ценят като разполагащи с материална доказателствена сила, относно извършена доставка на посочената в тях услуга.

При това положение искът,в частта за дължимост на месечни абонаментни такси и стойност на предоставени мобилни услуги в размер на 585.30 лева се явява недоказан, респ. неоснователен и в тази част подлежи на отхвърляне.

Не така стоят нещата с претенциите за неплатени лизингови цени на предоставени мобилни устройства - в горецитираните договори за лизинг се съдържа потвърждение на абоната - потребител, че е получил двете лизинговите вещи - мобилни устройства, срещу посочените в договорите лизингова цена.Ответникът, на когото е възложена доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства,че е върнал лизинговите вещи преди изтичане на срока на лизинговите договори или да е заплатил посочените суми в пълен размер, поради което за това вземане установителният иск е основателен и следва да се уважи.

3

При този изход на делото и съгласно разясненията,дадени в Тълкувателно решение №4/2014г по т.д. №4/2013г на ОСГТК на ВКС,на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 50.00 лева,от които в настоящето производсво разноски в размер на 10.11 лева,,както и разноски по ч.гр.дело №279/2021г по описа на РС-Тетевен/заповедно производство/ в размер на 39.89 лева или заплатената държавна такса от ищеца.

По отножшение искането за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 221.77 лева в настоящето производство,то искането следва да бъде отхвърлено поради съображенията,изложени и от заповедният съд.Упълномощеният адвокат е ригистриран по ЗДДС/факт ,установен в хода на заповедното производство,по което с разпореждане е оставено без уважение искането за присъждането на адвокатския хонорар/с оглед на което за обосноваване на реално извършен разход ,освен правилата на чл.78 от ГПК,са приложими и специалните изисквания на ЗДДС.Да се твърди,че разход на адвокатски хонорар е извдършен в този случай,той следва да е доказан с приложимите за плащането реквизити,при съобразяване и на нормите на ЗСч/чл.6/.В този смисъл е прието и в ТР №6/06.11.2013г постановено по т.д. №6/2021г на ОСГТК на ВКС.

Мотивиран от изложеното,съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл.422,във в-ка с чл.415 от ГПК,съществуване на вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“-ЕАД,с ЕИК:130460283,със седалище и адрес на управление в град София,ж.к.Младост 4,Бизнес Парк София,сграда 6,представляван от nn,чрез пълномощника по делото адвокат В.П. Г.-САК,срещу ИВ. ИВ.

УДР.,ЕГН:********** от nn, в размер на 617.81/шестстотин и седемнадесет лева и осемдесет и един лева/,представляваща незаплатена цена на мобилни устройства SAMSUNG GALAXY S9 BLACK и NOKIA 3 BLACK,предоставени по договори за лизинг от 04.10.2017г и допълнително споразумение от 06.09.2018г.,за която сума е издадена Заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №279/2021г. по описа на РС-тетевен.

ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан, предявеният от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“-ЕАД,с ЕИК:130460283,със седалище и адрес на управление в град София,ж.к.Младост 4,Бизнес Парк София,сграда 6,представляван от nn,чрез пълномощника по делото адвокат В.П. Г.-САК,срещу ИВ. ИВ. УДР.,ЕГН:********** от nn,ИСК,в частта за установяване на вземане в размер на 585.30 лева,представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги,за които са издадени фактури 7284626046/15.02.2019г,7285951182/15.03.2019г,7287255065/15.04.2019г,**********/15.05.2019г, за периода от 15.01.2019г. до 14.05.2019г.

ОСЪЖДА ИВ. ИВ. УДР.,ЕГН:********** от nn да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“-ЕАД,с ЕИК:130460283,със седалище и адрес на управление в град София,ж.к.Младост 4,Бизнес Парк София,сграда 6,представляван от nn,чрез пълномощника по делото адвокат В.П. Г.-САК,сумата от 50.00/петдесет/лева, представлявляващи сторени 4 разноски по исковото и заповедно производство по ч.гр.дело №279/2021г по описа на РСТетевен,като отхвърля искането за присъждане на разноски в исковото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 221.77 лева.

Раешението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

5