Определение № 4168 от 09.11.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4168 гр. Варна, 09.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20223100502337 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 69705/12.10.2022г., подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ” ЕАД ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр.София, район Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ 25 офис сграда Лабиринт , ет.2 офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез пълномощник ю.к. Ц.П., срещу Разпореждане № 35604 от 30.09.2022г., постановено по ч.гр.д. № 12949 по описа за 2022 година на ВРС, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника П. Х. И. с ЕГН **********, за присъждане на парични задължения за горницата над сумата от 237.14 лева до предявените 840.13 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.05.2017г. до 30.09.2022г. - датата на подаване на заявлението в съда, произтичаща от Договор за потребителски кредит № 9942751008 г., сключен между „4финанс“ ЕООД и длъжника, което вземане е прехвърлено от „4финанс“ ЕООД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 по силата на Приложение 1 от 18.11.2021 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.11.2021г.

В частната жалба се твърди, че разпореждането в обжалваната чест е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че заповедният съд неправилно е отхвърлил искането, тъй като размерът на законната лихва е нормативно установен от действащото към този момент ПМС 100/29.05.2012г. за определяне размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута. Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и да се издаде заповед за изпълнение в съответната част.

Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез процесуален представител, срещу 1 акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. № 12949/2022г. по описа на ВРС е образувано по заявление, подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев” №25 за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника П. Х. И., ЕГН **********, с адрес: гр.

*** за следните суми: сумата от 450,00 (четиристотин и петдесет) лв., представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № 9942751008 г., сключен между „4финанс“ ЕООД и длъжника, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението – 30.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 15,16 лв. (петнадесет лева и шестнадесет стотинки), представляваща договорна лихва до 19.05.2017 г. и сумата от 840,13 лв. (осемстотни и четиридесет лева и тринадесет стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода 20.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.09.2022 г., които вземания са прехвърлени от „4финанс“ ЕООД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 по силата на Приложение 1 от 18.11.2021 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.11.2021г.

Обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са въведени в т.9 и т.12 от заявлението.

При постановяване на разпореждането си районният съд се е мотивирал, че с оглед характера на договора за потребителски кредит от 19.04.2017г. на кредитора се следва мораторно обезщетение по силата на закона (чл.33 от ЗПК). Като е изчислил служебно с помощта на общодостъпен калкулатор обезщетението за забава върху главницата, по реда на чл. 33, ал.2 от ЗПК (по размер на законната лихва) е установил, че същата е значително под заявената сума от 840.13 лева.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Според препращата норма на чл.410, ал.2 от ГПК към чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, която е приложима и в заповедното производство, заявителят следва да изложи обстоятелствата, на които основава искането си, които обстоятелства са различни с оглед различния характер на конкретното вземане. Това означава, че последният следва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В т.2.б. на ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 год., което е задължително за съдилищата, е прието, че точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на 2 заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение.

Съгласно изискването на чл.410, ал.3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Това изискване кореспондира със задължението на заповедния съд да извърши проверка относно действителността на договора като, в частност, ако установи неравноправна клауза, на която се основава заявлението, или обоснована вероятност за това, има правомощието да остави без уважение искането в съответната част, по арг. от чл.411, ал.2, т.3 от ГПК. Съдът може да откаже издаване на ЗИ и когато прецени, че искането е в противоречие със закона или с добрите нрави /чл.411, ал.2, т.2 от ГПК/.

В настоящия случай предявеното вземане е надлежно индивидуализирано от заявителя чрез подробно посочване на фактите, от които произтича. Приложен е договора за заем, ведно с погасителен план.

В производството по чл.410 от ГПК съдът е ограничен при преценката си дали подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се уважи, до това да провери налице ли са положителните предпоставки, изброени в чл.410 от ГПК и липсата на отрицателните предпоставки на чл. 411 от ГПК.

В съответствие с характера на договора, от който произтичат правата на заявителя, приложим към облигационното правоотношение е ЗПК.

Обезщетение за забава (ОЛП плюс 10 пункта) се дължи само и единствено при забава в плащането на месечните вноски, считано от датата на настъпване на просрочието до пълното погасяване на задължението.

Същата е дължима по силата на общата разпоредба на чл.86 от ЗЗД, респ. и с оглед нормата на чл.33, ал.1 във вр.ал.2 от ЗПК.

Съгласно поясненията на обстоятелствената част на заявлението претендираната сума от 840.13 лева е заявена като формирана по размер от законната лихва за забава, т.е. в съгласие с изискването на чл.33, ал.2 от приложимия ЗПК. Длъжникът не е изпълнил задължението си по договора да върне заетата сума, поради което дължи връщането й ведно с обезщетение за забава. Конкретният размер на обезщетението е изчислено при извършена служебна проверка от съда, и съобразяване с разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС.

Като правилно и законосъобразно постановеното от заповедния съд разпореждане в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 35604 от 30.09.2022г., постановено по ч.гр.д. № 12949 по описа за 2022 година на ВРС, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника П. Х. И. с ЕГН 3

**********, за присъждане на парични задължения за горницата над сумата от 237.14 лева до предявените 840.13 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.05.2017г. до 30.09.2022г. - датата на подаване на заявлението в съда, произтичаща от Договор за потребителски кредит № 9942751008 г., сключен между „4финанс“ ЕООД и длъжника, което вземане е прехвърлено от „4финанс“ ЕООД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 по силата на Приложение 1 от 18.11.2021 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.11.2021г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4