Определение № 24773 от 05.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24773 гр. София, 05.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно частно гражданско дело № 20251100503508 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 274 и сл., вр. с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба, вх.№ 25434 от 24.01.2025 г. по описа на СРС, подадена от ответниците Д. А. Д. и М. А. К. срещу Определение № 52110 от 23.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 52639 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 85-ти състав, с което е оставена без уважение молба, вх. № 121194/2024 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 4577 от 14.03.2024 г. в частта за разноските.

Жалбоподателите поддържат, че неправилно е отказано приложението на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като те са признали исковете и не дължат разноски, както и че първата инстанция незаконосъобразно оставя без уважение искането им за намаляване на адвокатския хонорар на ищцата съобразно с практика на ВКС и СЕС (Определение по ч.гр.д.

№ 3551/2024 г. на ВКС и Решение по дело С-438/2022). Искането е да се отмени обжалваното Определение и да се измени решението по делото в частта за разноските, съобразно с искането в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Ответната страна по жалбата – ищцата В. Д. Ц. – Д. в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, чрез адвокат Х. К., е депозирала становище по жалбата, в което я оспорва изцяло като неоснователна. Заявява искане за присъждане на разноски за настоящото производство.

Ответниците Г. Г. И. и Л. Т. К., в законоустановения срок, не са подали отговор на частната жалба.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в частната жалба и отговора и прецени материалите по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в съответния срок по чл.

275, ал. 1 ГПК, от лица, легитимирани да обжалват и е насочена срещу подлежащ на 1 обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна.

При условията на пълен въззив в настоящото частно производство и като съобрази, че с молба, вх. № 49473 от 14.02.2024 г. (л. 164 от първоинстанционното дело), жалбоподателите са оспорили да е доказано реалното заплащане на адвокатския хонорар по делото, настоящият въззивен състав приема, че на ищцата не следва да се присъждат разноските за адвокатско възнаграждение, а обжалваното Определение е неправилно.

Пред първата инстанция е представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 27.09.2022 г. (л. 24 – лице и гръб), видно от съдържанието на който, между страните не е уговорено заплащането на хонорар за процесуално представителство по делото. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС договорът между адвокат и клиент е в писмена форма за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени.

Установяването на реалното заплащане на уговорения адвокатски хонорар е според уговорения начин на плащането му. В процесния случай от адвокат К., представляващ процесуално ищцата, е представено преди последното по делото съдебно заседание копие на нареждане за кредитен превод (л. 170 от първоинстанционното дело) за сумата от 5 000 лева, с основание за превода “адвокатски хонорар исково производство“. Поради липсата на каквито и да било уговорки в договора за правна защита и съдействие относно размер, начин и срок на плащане на адвокатско възнаграждение, така представеното платежно нареждане не може да се свърже с посочения договор, намиращ се на л. 24 от делото. Би могло да се касае за всяко друго исково производство. В допълнение към това, следва да се обоснове, че плащането по банков път представлява безкасово плащане по смисъла на чл. 305 ТЗ, което се извършва чрез задължаване и заверяване на банковите сметки на платеца и получателя на превода. Доказателства по гр. дело № 52693/2022 г. на СРС, установяващи завършване на фактическия състав на безкасовото плащане, не са представени. Липсват писмени документи, от които да е видно, че е заверена сметката на получателя на плащането адвокат Х. К., със сумата от 5 000.00 лева във връзка с осъществявано от него процесуално представителство на ищцата по процесното исково производство.

Предвид изложеното, обжалваното Определение следва да се отмени и да се постанови изменение на Решение № 4577 от 14.03.2024 г. в частта за разноските, като се отхвърли претенцията на ищцата В. Д. Ц. – Д. за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата от 2 500.00 лева. Не е заявено оспорване на разноските над 2 500.00 лева до присъдените от 3 240.30 лева (за държавна такса и депозит за вещо лице), поради което същите не подлежат на ревизиране в настоящото производство.

На ответната страна по жалбата – В. Ц.-Д. разноски не следва да бъдат присъждани, не само поради изхода на частното производство, но с оглед на трайно установеното разбиране на практиката, че не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в “процеса относно разноските“ за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК.

2

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 52110 от 23.12.2024 г. по гр. дело № 52639 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 85-ти състав, с което е оставена без уважение молба, вх.

№ 121194/2024 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 4577 от 14.03.2024 г. в частта за разноските, кaто вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Решение № 4577 от 14.03.2024 г., постановено по гр. дело № 52639 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 85-ти състав, в частта, в която са осъдени М.

А. К., ЕГН **********, и Д. А. Д., ЕГН **********, да заплатят на В. Д. Ц. - Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по делото от 3 240.30 лева, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на В. Д. Ц.- Д., ЕГН **********, за присъждане на възнаграждение за адвокат в размер на сумата от 2 500.00 лева, като неоснователна.

ОСТАВЯ без уважение искането на В. Д. Ц.- Д., чрез адвокат Х. К., за присъждане на възнаграждение за настоящото производство, като неоснователно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл.

274, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3