Решение № 302 от 14.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20241001000232 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 86/15.01.2024 г. по т.д.№ 164/2023 г. Софийски градски съд, ТО, VI-13 е отхвърлил предявения от Национална агенция за приходите срещу „Финансова къща планета финанси“ АД – в несъстоятелност, ЕИК 131058853 иск по чл. 694 ТЗ да бъде признато за установено, че приетите вземания по Закона за данъка върху добавената стойност, Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъка върху доходите на физическите лица общо в размер на 76260.23 лв. главници и 56 258.92 лв. – лихви до датата на откриване на производството по несъстоятелност и публични вземания за задължителни осигурителни вноски в размер на 117 918.47 лв. главници и 89 323.50 лв. лихви до датата на откриване производство по несъстоятелност са с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1 т. 1 ТЗ.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от Национална агенция по приходите, която моли то да бъде отменено, като бъде уважен предявения от нея иск. Счита, че волята на законодателя, изразена в нормата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ била ясна и създавала привилегия за кредитор, чиито вземания са обезпечени със запори, вписани по реда на ЗОЗ да удовлетворят предпочтително вземанията си при разпределението на суми, получени от реализацията на имуществото, върху което са наложени обезпечителните мерки. По този начин законодателят засилил защитата на държавния интерес при гарантирането на удовлетворяването на публичните вземания. Изложените от съда аргументи представлявали корективно тълкуване на нормата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, което не можело да бъде споделено с оглед особената защита на обществения интерес. Тази норма не представлявала изключение, а част от систематично въведени от законодателя правила, 1 обезпечващи обществения интерес и фиска. Не спори, че разпоредбата на чл.638, ал.4, изр.3 от ТЗ въвежда забрана на налагане на обезпечителни мерки по реда на Данъчно осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност. В Търговския закон обаче не били регламентирани пречки за вписване в съответния регистър на вече наложена обезпечителна мярка, а в прооцесния случай обезпечителните мерки по реда на кодекса били наложени преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Разпоредбата на чл. 638, ал.

4, изр. 3 от ТЗ не била приложима по отношение на запорите по ДОПК.Вписването на запорите не било елемент от фактическия състав.

Синдикът на „Финансова къща планета финанси“ АД – в несъстоятелност е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба. Поддържа, че в доктрината и съдебната практика е наложено корективно тълкуване на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, на което се позовава като излага подробни съображения.

Ответникът по въззивната жалба „Финансова къща планета финанси“ АД – в несъстоятелност не взема становище по нея.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Национална агенция за приходите срещу „Финансова къща планета финанси“ АД – в несъстоятелност и синдикът на „Финансова къща планета финанси“ АД – в несъстоятелност иск с правно основание чл. 694 ал. 2 от ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 194 115.67 лв. – главници и 146 149.55 лв. лихви. Поддържа се, че съдът по несъстоятелността не зачел претендираната от ищеца привилегия. По реда на ДОПК били наложени запори върху имуществото на длъжника преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност като вписването на наложени запори в Централния регистър на особени залози не било елемент от фактическия състав от налагане на обезпечителната мярка. Иска се да бъде признато за установено, че вземанията подлежат на удовлетворяване по чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ.

Синдикът на „Финансова къща планета финанси“ АД – в несъстоятелност оспорва иска като смята запорите за непротивопоставими на кредиторите в производство по несъстоятелност поради вписването им в Централния регистър за особените залози след решението за откриване на производството по несъстоятелност. Застъпва теза, че запорът не осигурява привилегия по смисъла на чл. 724 ТЗ.

Ответникът „Финансова къща планета финанси“ АД – в несъстоятелност, призован при условията на чл. 619 ТЗ, не изразява становище по предявения иск.

С Решение, № 260117 от 14.02.2022 г., постановено по т.д. № 760/2021 г. по описа на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност на „Финансова къща планета финанси“ АД.

Страните не спорят и видно от представената молба изх.№ М-24-28662/11.03.2022 г. и вписвания по партидата на „Финансова къща планета финанси“ АД – в несъстоятелност в Търговския регистър, в производството по несъстоятелност на

„Финансова къща планета финанси“ АД – в несъстоятелност са предявени и приети от съда по несъстоятелността вземания по Закона за данъка върху добавената стойност, Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъка върху доходите на физическите лица общо в размер на 76 260.23 лв. главници и 56 258.92 лв. – лихви до датата на откриване на производството по несъстоятелност и публични вземания за задължителни осигурителни 2 вноски в размер на 117 918.47 лв. главници и 89 323.50 лв. лихви до датата на откриване производство по несъстоятелност.

От представеното удостоверение № 1499840/25.02.2022 г. и опис № 1499839, издадени от Централен регистър на особените залози се установява, че на 25.02.2022 г. в Централния регистър на особените запози е вписан запор върху банкови сметки на„Финансова къща планета финанси“ АД.

Представено е Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 15.06.2020 г., с което публичен изпълнител при ТД на нАП София е наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление на „Финансова къща планета финанси“ АД, находящи се в „ОББ“ ЕАД С определение № 260081/11.01.2023 г. по т.д. № 760/2021 г. съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението срещу списъка на приетите вземания и в частност досежно реда на удовлетворяване.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема от правна страна следното:

Предмет на установителния иск по чл.694 от ТЗ е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, респективно наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане. Следователно на установяване подлежи съществуването на конкретно материално правоотношение между кредитор и длъжник в производството по несъстоятелност. Материалноправната легитимация определя и страните в производството по специалния установителен иск по чл.694 от ТЗ. Ищец по този иск може да бъде: 1. кредитор, който е направил възражение срещу неприемане на предявеното от него вземане /положителен установителен иск/; 2. кредитор, който е направил възражение срещу приемане вземането на друг кредитор /отрицателен установителен иск/ и 3. длъжникът в производство по несъстоятелност, когато оспорва прието вземане /отрицателен установителен иск/. В зависимост от това, кой е предявил установителния иск, пасивно процесуалноправно легитимирани по същия са съответно: в хипотезата на предявен положителен установителен иск от кредитор - ответник е длъжникът; в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск от кредитор - ответници са длъжникът и кредиторът, чието вземане е оспорено, а при отрицателен установителен иск, предявен от длъжника - ответник е кредиторът, чието прието вземане е оспорено. Предметните предели на установяването в процеса се определят с молбата на кредитора за предявяване на вземането му пред синдика, респективно с определението на съда по разгледаното възражение срещу списъка и е недопустимо установяването на вземане което е индивидуализирано в исковата молба по чл.694 ТЗ с различни основание, произход, размер и обезпечение от посочените в съставените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, съответно от посочените в определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ.

В случая са предявени установителни искове с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ във вр. чл.694, ал.6, изр.2 от ТЗ. Същите са допустими, тъй като са налице специалните процесуални предпоставки за това - спрямо ответника е открито производство по несъстоятелност, вземанията на ищеца са били включени в съставен от синдика списък на приетите вземания с поредност на удовлетворяване, с която ищецът не е съгласен, а подаденото в срок възражение на кредитора е оставено без уважение с определението по чл.

692, ал. 4 ТЗ на съда по несъстоятелността. Исковете са предявени пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл.692, ал.4, разгледан е от друг състав на съда и при участието на синдика, което е задължително /изм. на чл.694 от ТЗ в ДВ, бр. 105/2016 г./.

Вземанията по Закона за данъка върху добавената стойност, Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъка върху доходите на физическите 3 лица общо в размер на 76 260.23 лв. главници и 56 258.92 лв. – лихви до датата на откриване на производството по несъстоятелност и публични вземания за задължителни осигурителни вноски в размер на 117 918.47 лв. главници и 89 323.50 лв. лихви до датата на откриване производство по несъстоятелност, представляват вземания за данъци и такси и осигурителни вноски.

С разпоредбата на чл.722, ал.1 от ТЗ е предвиден ред за удовлетворяване на приети вземания в производството по несъстоятелност като съгласно чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ първи по ред са вземанията, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението.

По делото е установено, че в производството по несъстоятелност на ответника са приети за удовлетворяване процесните вземания, които са предявени от Национална агенция за приходите. Вземанията са обезпечени със запор, наложен с представеното постановление. Спорен е въпросът дали вземанията се ползват от привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Въззивният съд намира, че привилегията по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ на приетите процесни публични вземания, произтичаща от наложените запори по реда на ДОПК не съществува.

Вписването на процесните обезпечителни мерки, наложени по реда на ДОПК, е недопустимо. С разпоредбата на чл.26, ал.3, т.11 от ЗОЗ /ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2008 г./, е предвидено в ЦРОЗ да се вписва запорът, наложен по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. С изменението на тази норма с ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г., е отпаднала възможността за вписване на наложените по реда на ДОПК обезпечителни запори. В случая вписването на запора е извършено на 14.03.2017 г., към която дата ЗОЗ не предвижда такава възможност, което обуславя и недопустимост на извършеното вписване.

Вземанията, обезпечени с имущество, върху което е наложен залог, ипотека, запор или възбрана, както и запор, вписан по реда на ЗОЗ, се удовлетворяват предпочтително когато се реализира продажбата на обезпеченото имущество по силата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ.

Преобладаващо в правната доктрина и съдебната практика е становището за корективно тълкуване на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ.