Определение № 4914 от 14.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4914 гр. София, 14.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариа Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20268002102361 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по постъпили три касационни жалби срещу въззивно решение № 5387 от 21.08.2025 г., постановено по в. гр. д. № 3410/2024 г. по описа на Софийски градски съд.

С обжалваното пред касационната инстанция въззивно решение състав на Софийски градски съд е постановил следното:

- потвърдил е решение № 20093365/08.06.2023 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 20127801/12.08.2024 г. по гр. д. № 48381 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, в частта, в която е прогласена по иска на П. А. И. срещу Т. П. С., Н. Д. Д. и М. П. З. нищожността на основание на чл.

26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави на договор за покупко-продажба на имот от 25.09.2015 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г., ***, per. № ***, дело № ***/2015 г. на нотариус Р. Р., сключен между П. А. И. и Т. П. С. за поземлен имот, находящ се в с. П., планоснимачен район в.з. „Х.Д.“ с планоснимачен 1

***, попадащ в кадастрален лист ***, целият с площ по графични данни от 1 592 кв.м. , а с площ по нотариален акт от 1600 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор *** с адрес на имота: с. П., район Н.И.“, м. „Х.Д.“;

- отменил е решение № 20093365/08.06.2023 г. по гр. д. № 48381 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, в частта, в която е отхвърлен като неоснователен иска на П. А. И. срещу Н. Д. Д. и М. П. З. с правно основание чл. 108 от ЗС и вместо това е постановил:

- признал е за установено по предявен от П. А. И. срещу Н. Д. Д. и М. П.

З. иск с правно основание чл. 108 от ЗС, че П. А. И. е собственик на основание на договор за покупко-продажба от 09.03.2007 г. , обективиран в нотариален акт № ***, ***, per. ***, дело № ***г. и приращение по чл. 92 от ЗС на поземлен имот, находящ се в с.П., планоснимачен район в.з. „Х.Д.“ с планоснимачен ***, попадащ в кадастрален лист ***, целият е площ по графични данни от 1592 кв.м. , а е площ по нотариален акт от 1600 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор *** с адрес на имота: с. П., район Н.И.“, м. „Х.Д.“, заедно е построената в този имот „жилищна сграда с гараж“ със застроена площ от 290 кв.м. на един етаж, състояща се съгласно архитектурен проект от вестибюл, дневна е трапезария и кухненски бокс, складово помещение, обслужващо помещение, санитарен възел, стая е дрешник и санитарен възел, стая със санитарен възел, гараж за два автомобила и тераса, която сграда съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК представлява сграда с идентификатор ***.3, разположена в поземлен имот с идентификатор ***;

- осъдил е Н. Д. Д. и М. П. З. да предадат на П. А. И. владението на така описаните имоти при условие, че П. А. И. заплати на Н. Д. Д. и М. П. З. на основание на чл. 72, ал. 1 и ал. 3 от ЗС сумата от 53 194,22 лв., представляваща увеличената стойност на гореописаните имоти в резултат на извършени от Д. и Змийчарови подобрения в имотите в периода от есента на 2019 г. до април 2021 г.;

- разпределил е разноски в производството.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответниците Н. Д. Д. и М. П. З. – „Първа инвестиционна банка“ АД.

2

Срещу така описаното съдебно решение са постъпили касационни жалби, както следва:

1. Касационна жалба от ответника Т. П. С., действащ чрез процесуалния си представител адвокат А. Н., в която решението се обжалва по съображения, че е неправилно, несправедливо и постановено в противоречие на събраните доказателства по делото и в нарушение на процесуалните правила. Оспорва се преценката на въззивния съд, че е налице очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение и същото е върнато на СРС за отстраняване на допуснатата грешка за обявяване на нищожността на оспорения договор за продажба спрямо всичките трима ответници в производството. На следващо място се твърди, че не са обсъдени всички доказателства по спора.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението е възпроизведено съдържанието на касационната жалба. Въпроси не са поставени, нито е налице позоваване на съдебна практика, в противоречие на която е постановен обжалвания съдебен акт.

По тази касационна жалба е постъпил отговор от ищеца П. А. И. със становище за нейната неоснователност по съображения, че въпросите за материалната законосъобразност, спазването на съдопроизводствените правила и обосноваността на въззивното решение, изведени в касационната жалба, се обсъждат в производството по чл. 293 ГПК при вече допусната касация. но не са предпоставка за допускане на касационно обжалване.

2. Касационна жалба е постъпила и от ответниците Н. Д. Д. и М. П. З., действащи чрез процесуалния си представител адвокат Н. Д..

Излагат се съображения, че въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, поправено по реда и на основание чл. 247 от ГПК, с което искът с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД, предявен от П. А. И., е уважен спрямо всички ответници докато с първоначалното решение на СРС този иск е бил уважен само спрямо ответника Т. П. С.. Считат, че не са били налице предпоставките на чл. 247 ГПК за извършване на такава поправка на очевидна фактическа грешка, което производство е било инициирано служебно от СГС с разпореждане № 12879/28.05.2024 г. В тази връзка се твърди, че въззивното решение в тази му част е процесуално недопустимо и се 3 моли същото да бъде обезсилено. Отделно се излагат съображения, че въззивното решение в потвърдителната му част е неправилно; че исковата молба е била нередовна; че в хода на производството са представени документи с невярно съдържание.

Молят за частично обезсилване на въззивното решение в определена част и за цялостната му отмяна в допустимата според касаторите част като бъдат изцяло отхвърлени предявените в производството искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 108 ЗС.

На основание чл. 229 ал. 1, т. 5 ГПК касаторите молят касационната инстанция да спре производството по делото за установяване на престъпните обстоятелства по съставяне и ползване на документи с невярно съдържание, които са представени пред „ПИБ“ АД при сключване на договора им за кредит и пред нотариуса при изповядване на сделката от 19.09.2019 г.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочат разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като поставят следните въпроси:

1. Допустимо ли е по реда на чл. 247 ГПК, без искане на ищеца за допълване, след изтичане на срока по чл. 250 ГПК, първоинстанционото решение да бъде „поправено” чрез включване в диспозитива на страна, спрямо която съдът не се е произнесъл, когато липсва формирана воля в мотивите и диспозитива относно тази страна или в този случай е налице непълно решение, което подлежи на допълване само по реда на чл. 250 ГПК? При липса на жалба извън правомощията си по чл. 269 ГПК ли действа въззивният съд като дава указания на първата инстанция да поправи решението си чрез допълване с липсващ диспозитив по отношение на някои от страните?

Въпросът се поставя във връзка с твърдението за частична недопустимост на обжалвания съдебен акт като се твърди, че въззивният съд е действал в противоречие с принципните разрешения, дадени със задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 9 на ППВС № 1/10.11.1985 г. и ТР № 1/17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК.

2. Може ли съдът да приеме, че иск за прогласяване на нищожност е предявен срещу лица, които не са страни по атакуваната сделка, когато в обстоятелствената част и петитума на исковата молба липсва ясно, 4 категорично и недвусмислено волеизявление за търсене на установителен ефект спрямо тях? Допустимо ли е в такъв случай съдът да тълкува волята на ищеца или следва да остави исковата молба без движение за отстраняване на нередовността ?

Касаторите претендират допускане на обжалваното решение и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по иска по чл. 26, ал.1, предл. З ЗЗД по следните въпроси:

1. Допустимо ли е да се приеме нищожност на договор поради накърняване на добрите нрави единствено въз основа на крайна нееквивалентност на насрещните престации, без изследване на причините за тази нееквивалентност и без разграничаване от хипотезите на крайна нужда по чл. 33 ЗДД или симулация по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, когато от избраната квалификация следват тежки последици за трети лица по веригата на придобиването?

2. Какъв е минималният обем на фактически твърдения за редовност на исковата молба при иск за нищожност поради накърняване на добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД? Достатъчно ли е твърдение за значителна нееквивалетност на престациите /ниска цена/, без да се твърдят факти относно целта /причината / на сделката, конкретните отношения между страните, мотивите за договаряне и обстоятелствата, при които е формирана волята?

По така депозираната касационна жалба е постъпил отговор от ищеца П.

А. И. със становище за нейната неоснователност по съображения, че въззивният съд е разгледал спор, с който съдът е бил сезиран, между страни, спрямо които е била потърсена защита, и на правно основание, въведено още с исковата молба; няма произнасяне по непредявен иск, няма произнасяне спрямо лице, което не е страна по делото, и няма недопустимо разширяване на предмета на производството; въззивният съд не е постановил решение в противоречие с практиката на ВКС по поставените от този касатор въпроси.

По така депозираната касационна жалба е постъпил отговор и от третото лице – помагач „ПИБ“ АД със становище за нейната основателност.

3. Касационна жалба е постъпила и от третото лице – помагач “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, действаща чрез юрисконсулт Полина Балабанова, с която решението се обжалва изцяло.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът, като 5 основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като поставя следните въпроси:

1. Следва ли за накърняване на добрите нрави да се приема единствено липсата на еквивалентност на насрещните престации на страните по прехвърлителна сделка, предвид отсъствието на други доказателства, че едната страна е останала ощетена за сметка на другата?

2. Как се изчислява срокът, необходим, за да се приеме, че добросъвестният приобретател е станал собственик на имота, предмет на унищожаемата сделка, на основание придобивна давност, т.е. към неговото добросъвестно владение какво владение на праводателя му следва да се присъедини?

3. Какво е правно релевантното значение на вписването по смисъла на чл. 114, ал.1, б. “а” от ЗС за обуславяне добросъвестност у приобретателя на впоследствие атакувана придобивна сделка?

Касаторът „ПИБ“ АД претендира допускане на обжалваното решение и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е добросъвестният приобретател по придобивка сделка, която впоследствие е обявена за нищожна, да присъедини към своето владение владението на своя праводател като добросъвестно и да се позове на кратка 5 годишна давност?

2. Вписването в имотния регистър на исковата молба след отчуждителната сделка с недвижимия имот, дава ли право на добросъвестния приобретател по нея да присъедини към своята кратка придобивна давност от своя праводател от същата категория?

При преценка на допустимостта на касационната жалба, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение приема следното:

Касационната жалба на всяка една от страните е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което са изпълнени формалните изисквания на закона.