Решение № 558 от 18.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛА ЕМ. СПАСОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110215407 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на А. Г. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.

,,***'', подадена чрез пълномощника му адв. А. И.-САК против НП №25-4332025033/01.10.2025 г., издадено от началник Сектор в СДВР, ОПП, с което за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП на жалб. П. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. или 10.23 евро, на основание чл. 185 ЗДвП - за нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, и глоба в размер на 100 /сто/ лв. или 51.13 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец - за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП.

В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в това, че при съставяне на АУАН не е присъствал свидетел и не са посочени негови индивидуализиращи белези. Сочи се, че в АУАН изобщо не е описано как е установено нарушението, каква е била пътната обстановка и кои са участниците в пътно-транспортно произшествие /ПТП/, не е съставена схема и изобщо никакъв документ, от който да се установява начина или механизма на настъпване на ПТП.

Твърди се, че жалбоподателят не е възприел да е осъществено ПТП или друго съприкосновение с участник в движението по пътищата. Поддържа се, че по неговия автомобил няма каквито и да е видими следи от ПТП. Претендира се, че в НП не е посочено как са установени описаните факти, дали водачите са възприели 1 реализирането на ПТП и какво са възприели, считайки, че това е особено важно, тъй като нарушението съставлява деяние, което има обективен и субективен състав. С оглед на всичко изложено, се счита, че обжалваното НП е необосновано и не отговаря на изискванията на закона. Поддържа се, че липсват и изложени съображения за приложимост на разпоредбите на чл.12 и ал.28 ЗАНН. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно.

За проведените по делото открити съдебни заседания страните са редовно призовани, като жалбоподателят се явява лично и с адв. А. И., който поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Моли за отмяна на обжалваното НП поради недоказаност на административнонаказателното обвинение. В депозирани по делото писмени бележки прави подробен анализ на събраните в хода на производството доказателства, в частност на показанията на разпитаните свидетели, съпоставяйки ги с обясненията, дадени от жалбоподателя, въз основа на който анализ достига до извода, че именно по вина на св. М. е настъпило ПТП между нейния и управлявания от жалбоподателя автомобил. Същевременно поддържа, че жалбоподателят не е възприел да е осъществено каквото и да е ПТП, а по управляваното от него МПС не е имало никакви видими щети. Поддържа, че в НП не е записано как е установено дали и кога А. П. възприел съприкосновението между МПС-тата, а видно от данните по делото, според защитата, най-ранният момент, когато този факт е узнат от жалбоподателя, е след като е паркирал пред блока си и св. М. е дошла при него да го пита дали знае какво се е случило. Това, според защитата обосновава липса на субективния елемент от състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно и неправилно. Не претендира разноски.

ВъззИ.емата страна се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт – М., която оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана. Подробни аргументи относно законосъобразността на обжалваното НП са изложени в депозирани по делото писмени бележки. Счита, че в хода на производството се доказа, че жалбоподателят, в качеството на водач е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, за което е санкцониран с административно наказателна санкция, съответстваща на правната регламентация в закона и целта на същата. С оглед на това моли обжалваното НП да бъде потвърдено.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение по отношение на адвокатското такова.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано 2 лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна, съдът установи следното:

На 10.10.2025 г., около 18:25 часа, жалбоподателя А. Г. П. управлявал лекотоварен автомобил „,,***''“ с рег. №,,***'' и се движел в гр. София, по ул. „А.

Николов“ в района на №16. По участъка, по който се движел имало паркирани автомобили върху неговата лента за движение. В същия момент в насрещното и по срещуположната пътна лента се движел лек автомобил „,,***''“ с рег. №,,***''Р, управляван от свид. И. Р. М.. От нейната страна върху тротоара имало диагонално на пътя паркирани автомобила, които частично били разположени и върху лентата за движение, по която тя управлявала. След като установили, че пътното платно в участъка, в който следва да се разминат двата автомобила е значително стеснено с оглед на паркираните от двете страни на пътя автомобили, както жалб. П., така и св.

М. спрели движението на управляваните от тях автомобили и огледали обстановката без да слизат от автомобилите си. След като решили, че могат да се разминат безопасно, предприели такова, като в момента в който предниците на двата автомобила вече са се разминали, св. М. предприела леко завИ.не надясно с цел да се прибере изцяло в своята лента при разминаването, при което било реализирано съприкосновение между леви задни панел и броня на управляваното от М. МПС и задна лява част на каросерията на МПС, управлявано от жалб. П.. След това, жалбоподателят продължил движението си напред и след около 100-150 метра паркирал пред блока, в който живеел. Свид. М., тъй като при разминаването усетила удар между двата автомобила, спряла след това и установила, че по нейния автомобил има щети по заден ляв панел и задна лява броня – огънати и одраскани. Случайни минувачи и казали, че улицата е без изход, поради което водачът на другия автомобил сигурно е паркирал по-напред по улицата, с оглед на което М. се затичала по улицата и видяла жалб. П. до товарния си автомобил, който тъкмо го заключвал. М. го помолила да съставят двустранен протокол, казала му, че е станало ПТП при разминаването между автомобилите им, и че има щети по нейния автомобил. П. не се съгласил, при което св. М. си тръгнала и се обадила на тел. 112 и сигнализирала на органите на МВР за настъпилото ПТП.

Явилите се на мястото на инцидента служители на ОПП-СДВР събрали писмени сведения от св. М. и направили оглед на нейния автомобил и съставили протокол за ПТП, в който описали и щетите по автомобила на М.. По регистрационния номер на другия автомобил, участвал в процесното ПТП, съобщен от М., било установено, че същият е регистриран на името на Ю.Г.А.К., но се ползва от жалб. А. Г. П.. С оглед на това, последния бил призован и се явил в ОПП-СДВР на 03.09.2025 г. и в собственоръчно попълнена декларация посочил, че на 10.10.2024 г. именно той е 3 управлявал МПС с рег. №,,***'' по ул. А. Николов №16 в гр. София и че е участвал в ситуация на разминаване, така както е посочила св. М., но е записал, че не е усетил допир с другия автомобил.

С оглед на събраните данни по преписката и въз основа на попълнена от П. декларация от 03.09.2025 г., на същия е съставен АУАН бл. №0702679 от 03.09.2025 г. за това, че на 10.10.2024 г., около 18.25 часа в гр. София, ул. „А. Николов“ №16, като водач на т.а. „,,***''“ рег. №,,***'', собственост на Ю.К., поради това, че не контролира МПС, което управлява при разминаване допуска ПТП в л.а. ,,***'' с рег. №,,***''Р, след което не остава на местопроизшествието и не уведомява органите на МВР по територия.

В съставения АУАН като нарушени разпоредби са посочени чл.20, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.в от ЗДвП. В акта е посочено, че същият е съставен въз основа на сведение на свидетел, на осн. чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН. Съставеният АУАН е връчен на жалб. П. на датата на съставяне, като в графата за възражения жалбоподателят е вписал, че няма такИ.. Възражения срещу АУАН не са подадени и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушенията и давайки им правна квалификация съобразно разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП, Началник Група в СДВР, Отдел "Пътна полиция" СДВР издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на П. административни наказания, както следва: глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. на основание чл. 185 ЗДвП - за нарушението по чл. 20, ал.

1 ЗДвП, и глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец - за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите И. Р. М., И.н В.М. и В.

С.Л., както и обясненията, дадени от жалб. А. Г. П. и писмени – декларация от И. Р. М., декларация от А. Г. П., протокол за ПТП №2024-1022-15089-1 от 10.10.2024 г. и скица към него, справка от КАТ за собственост на т.а. „,,***''“ рег. №,,***'', докладна записка, справка-картон на водача А. Г. П.; заповед № 513з-9628/13.09.2024 г. на директора на СДВР; заповед № 8121з-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи ; заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Съдът кредитира с доверие като логични, хронологични и взаимно допълващи се, както показанията на свидетеля И. М., така и обясненията на жалб. А. П., доколкото между изложените от тях факти липсват съществени противоречия. И двамата са заинтересовани от изхода на делото, доколкото са участници в процесното ПТП, с оглед на което изложените от тях факти са оценени от съда имайки предвид тази 4 заинтересованост. Същевременно и двамата съобразно паметовите си възможности възпроизвеждат фактите, за които са съхранили спомен за процесния случай, сравнително логично и последователно. И двамата посочват, че в стеснен поради паркирали автомобили участък от пътя на ул. „А. Николов“ в гр. София след като са решили, че това е възможно предприели разминаване с управляваните от тях автомобили. При това разминаване, св. М. твърди, че е усетила „удар“ в задна лява част на автомобила си, като при това и двата автомобила са били в движение. Така твърдяните от нея факти не се оспорват от жалб. П., като последният само поддържа, че той не е усетил признак на каквото и да е съприкосновение между двата автомобила по време на това разминаване. Същевременно след като няколко минути по-късно св. М. е дошла на мястото на което жалбоподателят П. е паркирал и му съобщила, че е имало ПТП, той е огледал своя автомобил и не е констатирал щети по него, с оглед на което отказал да подпише двустранен протокол за реализирано ПТП, каквото е било искането на М.. Тези факти пък не се оспорват и опровергават, а напротив – потвърждават се от св. М.. С оглед на това, съдът кредитира с доверие, както показанията на св. М., така и обясненията на жалб. П., дадени пред настоящия съдебен състава. Изложеното от св. М. за поведението на жалб. П., когато го попитала дали ще подпише двустранен протокол за ПТП не представлява изложение на факти, а нейни изводи, като същевременно няма отношение към предмета на доказване по делото, доколкото се касае за последващ момент, осъществил се известно време след преустановяване движението и на двата автомобила.