Решение № 203 от 01.07.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Бяла Слатина, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен К. Кучев при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Гражданско дело № 20261410100447 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от Л. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Бяла Слатина, ул. ул. „Ц.С.“ №68, със съдебен адрес: гр.Троян, ул.“З.С.“, ет.4, офис 30, чрез адв.Д. Г. от АК-Ловеч, против Кредирект ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Цариградско Шосе №115Е, ет.5, общ. Столична, обл. София (столица), с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потеребителски кредит № 1221188/03.01.2025г., и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 245,28 лв./двеста четиридесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/, платена без основание по процесния договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

В исковата молба се сочи, че на 03.01.2025г. ищцата е сключила с ответното дружество Договор за потеребителски кредит № 1221188, по силата на който кредитодателят е предоставил в заем сумата в размер на 2200,00 лв., като било уговорено сумата да бъде върната на 18 месечни погасителни вноски при ГЛП от 50,00% и ГПР от 63,35 %.

Сочи се, че съгласно чл.6 от Договора кредитополучателят следвало в двудневен срок от подписване на договора да представи едно от подробно посочени обезпечения. В чл.13, ал.4 от Договора било уговорено, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, кредитополучателят следвало да заплати неустойка в размер на 2005,76 лв.

Инвокира доводи за недействителност на договора за кредит. Сочи, че неустойката е следвало да бъде включена в ГПР по договора за кредит, като невключването й е в 1 противоречие с императивни законови разпоредби. Релевира доводи в подкрепа на твърденията си. Цитира съдебна практика. Излага теоретични съждения относно нищожността на неустоечната клауза и процесния договор.

Сочи, че предвид недействителността на процесния договор дължи връщане на чистата сума по кредита, като към момента на депозиране на исковата молба е заплатил сума в размер на 2245,28 лв. Счита, че сумата от 245,28 лв. е платена при изначална липса на основание предвид изначалната недействителност на договора за заем.

Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Кредирект ЕООД, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Н., У., М.“, код по БУЛСТАТ 177280936, чрез адвокат Х. М. – САК, е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни по изложени подробни съображения.

Иска се от съда да задължи страните да проведат информационна среща за процедура по медиация. Счита, че не са налице пречките, предвидени в чл.140а, ал.3 ГПК и едновременно с това са налице условия по чл.140а, ал.1 и ал.2 ГПК.

Посочва, че исковата молба не отговаряла на изискванията на чл.127, ал.4 ГПК и моли съдът да даде указания на ищцата да отстрани нередовностите.

Сочи, че процесният договор е сключен съобразно със законовите разпоредби.

Прави възражение, че нищожността на отделна клауза по договора не влече нищожност на целия договор.

Твърди, че при формиране на ГПР по договора са спазени всички законови разпоредби.

Не спори, че неустойката не е включена към ГПР, като излага съображения в подкрепа на твърдението си, че не следва да бъде включвана. Инвокира доводи за действителност на неусточената клауза.

Не оспорва, че е получил плащания в общ размер на 245,28лв. от ищцата по делото във връзка с процесния договор, но отново твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни, поради което в полза на кредитодателя е налице валидна правно основание да задържи плащанията по договора.

Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В хода на производството са събрани писмени доказателства.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, като на основание чл.146, ал. 1, т.3 и т.4 съдът е отделил като признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че между страните, че е сключен Договор за потребителски кредит № 1221188/03.01.2025г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата главница в размер на 2200,00 лв., при ГЛП от 50,00% и ГПР от 63,35 %.; че ищцата не е предоставилa на кредитодателят обезпечение съгласно чл.6 от Договора, 2 предвид което й е начислена неустойка в размер на 2005,76 лв., която не е включена към ГПР по договора за кредит; че ищцата е заплатила на ответника сумата в общ размер на 2445,28 лв. във връзка с процесния договор.

В чл. 6, ал.2 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок от четиринадесет дни от сключване на договора да предостави обезпечение – поръчители, които да подпишат договор за поръчителство, отговарящи на изискванията по чл.6, ал.1, т.1 т.2.7 от Договора. Съгласно чл.13, ал.5 от договора при неизпълнение на горното задължение, дължи неустойка в размер на 2005,76лв., дължима в пълен размер от деня след изтичане на уговорения между страните 14-дневен срок. В чл.6, ал.4 е предвидено, че договорът не би бил сключен от страна на кредитодателя без представяне на обезпечение.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Нищожността е най-тежкият порок на сделките, тя е обективно състояние, което ги лишава от правно значение. Нищожните сделки не пораждат правни последици от момента на сключването им и не могат да бъдат заздравявани. Нищожността настъпва по право и всеки заинтересован правен субект може да се позове на нея. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че винаги е налице правен интерес от признаване нищожността на сключената сделка независимо от обстоятелството дали по същата е налице плащане, респективно дали е налице възможност за страната да предяви осъдителен иск, предвид което предявените искове са допустими. Разгледани по същество, исковете са основателни.

Съобразно изложените от страните факти, релевираните доводи и възражения и при съвкупната преценка на представените доказателства, съдът намира, че между Л. П. М. и „Кредирект“ ЕООД е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен между страните Договор за потребителски кредит № 1221188/03.01.2025г., по силата на който заемодателят е предоставил на ответника сума в размер на 2200,00 лв. Договорът е сключен по реда на ЗПФУР по електронен път от разстояние. По отношение на тези договори освен общите нормативни правила, установени със Закона за потребителския кредит, приложими са и съдържащите се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Легалната дефиниция на договора за предоставяне на услуги от разстояние е дадена в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ответника-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗЕДЕУУ, електронният документ представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност, или за доказване, тя се счита 3 спазена, след като е съставен електронен документ.

В случая в производството по делото съдът намира за установено, че между страните в настоящото производство е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние.

По делото са представени процесния договор за кредит, както и искане за заем, отправено чрез интернет платформата на заемодателя, свалени от системата на кредитодателя. В договора за кредит и в искането за отпускането му са посочени личните данни на кредитополучателя ответник. Посочена е заемната сума в размер на 2200 лв., лихвен процент, годишен процент на разходите в приложения стандартен формуляр за преодставяне на информация за потребителските кредити.

Доколкото страна по процесния договор за кредит в качеството му на кредитополучател е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно 11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК забранява да бъде по-висок от пет пъти законната лихва по просрочени задължения в левове 4 и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а водещите до надхвърляне на прага клаузи чл. 19, ал. 5 от ЗПК обявява за нищожни. Поради това посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е условие за действителността на самия договор, а неспазването му води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.