Решение № 372 от 17.05.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 808/2024
- Вид
- Решение № 372
- Подписан
- 17.05.2024
- В сила
- 06.06.2024
- Състав
- ПЛАМЕНА НИКОЛОВА СЪБЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 372 гр. Бургас, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20242120200808 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д. И. Б., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 23-0769-003898 от ******** г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното постановление и се моли неговата отмяна. Оспорва се изложената фактическа обстановка, като се поддържат твърдения, че жалбоподателят не е бил водач на МПС, не го е управлявал, поради което не е било налице основание да бъде тестван за употреба на алкохол.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично заедно с адв. П.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В съпроводително жалбата писмо излага становище за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На ******** г. в следобедните часове, жалбоподателят паркирал собствения си лек 1 автомобил „БМВ 530 Д ГТ“ с рег. № ******* на ул. „М.к.“ в посока ул. А.“ до магазин „Т.“.
Около 02:00 часа през нощта, след като приключил работен ангажимент, жалбоподателят се върнал до автомобила и прибрал в багажника техниката си. Жалбоподателят се обадил на свидетеля Д.С.Д. и го помолил да дойде да управлява автомобила на жалбоподателя, за да го откара до дома му. Свидетелят Д. обяснил на жалбоподателя, че ще му отнеме около един час, за да дойде при него. Докато изчаквал идването на свидетеля Д., тъй като времето било студено, жалбоподателят седнал в автомобила на шофьорското място. След известно време зад автомобила на жалбоподателя спрял полицейски автомобил. Свидетелят Д. Т. на длъжност - мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас поискал от жалбоподателя да представи документи за проверка. Докато полицейските служители извършвали проверка жалбоподателят попитал дали може да влезе в автомобила си и да запали двигателя, за да се стопли. Впоследствие свидетелят Т. решил да изпробва жалбоподателя за употреба на алкохол. Жалбоподателят отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Свидетелят Т. издал талон на жалбоподателя за медицинско изследване, в който било отразено в какъв интервал от време и в кое лечебно заведение да се яви жалбоподателят, ако желае да даде кръв за анализ. Жалбоподателят отбелязал в талона, че отказва да даде кръв. Свидетелят Т. съставил срещу жалбоподателя АУАН за това, че в качеството си на водач на лек автомобил отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство. Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на свидетелите Т. и Д. изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателатва. Показанията на свидетелите са обективни, логични и последователни, поради което съдът напълно ги кредитира. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУН са издадени от компетентни органи (Заповед № 8121з -1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР), в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които обуславят отмяна на издаденото НП.
2
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда, че на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта , или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. На наказание по реда на чл.
174, ал. 3 ЗДвП подлежи лице, което управлява МПС и откаже да даде необходимото съдействие на контролните органи за установяване употребата на алкохол.
В случая от събраните по делото доказателства според настоящата инстанция, безспорно се установява, че жалбоподателят не е имал качеството на водач на ППС и не е бил задължен да съдейства за изпробването му за употреба на алкохол. В параграф 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието „водач“, а именно лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. От събрания доказателствен материал се установява, че жалбоподателят не попада в нито една от изброените хипотези. По делото са представени два броя видео записи, които съдът предяви в съдебно заседание чрез възпроизвеждането им с техническо средство – преносим компютър. От видеозаписите се установява с категоричност според съда, че жалбоподателят не е управлявал процесния автомобил. Ясно и недвусмислено се наблюдава на видеозаписите, че жалбоподателят влиза в автомобила, без да го привежда в движение, включително без да включва двигателя на автомобила. От показанията на свидетеля Т. служител в сектор „Пътна полиция“ се установява, че жалбоподателят е запалил двигателя на автомобила по време на извършване на проверката, единствено с цел да се стопли предвид това, че навън е било студено. От видеозаписите се установява, че продължителен период от време жалбоподателят стои в автомобила, в очакване на свидетеля Д. (както се установи от показанията на свидетеля), излиза от автомобила, после пак влиза в него, но нито в един момент до пристигане на полицейските служители, автомобилът не е бил запален и приведен в движение от жалбоподателя. От видеозаписа се установява, че двигателят на автомобила се стартира едва след пристигане на полицейските служители, като ясно от записа се вижда, че именно след този момент започва да излизат автомобилни газове от автомобила, което е признак на запален двигател на автомобила. Преди това единствено се наблюдава запалване на светлините на автомобила, което се стартира при отключване и заключване на автомобила. По време на престоя на жалбоподателя в автомобила до пристигане на служителите на сектор „Пътна полиция“ собственият на жалбоподателя автомобил, не е бил в състояние, което е позволявало непосредственото му привеждане в движение. Следователно след като жалбоподателят не е бил водач на процесния автомобил, за него не е възникнало задължението за съдействие на полицейските органи за тестването му за употреба за алкохол с техническо средство или чрез даване на 3 кръв за анализ. След като не е управлявал МПС, като е отказал да бъде изпробван за алкохол, с това си поведение жалбоподателят безспорно не е нарушил разпоредбата на чл.
174, ал. 3 ЗДвП. По тази причина неправилно му е бил съставен АУАН и издадено наказателно постановление за това, че като водач на лек автомобил е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представен по делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е платил в брой 500 лева за адвокат, като същата сума се претендира за присъждане. Следователно претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 500 лева е основателна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-003898 от ******** г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на Д. И. Б., ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на Д. И. Б., ЕГН ********** сумата от 500 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4