Определение № 22488 от 21.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22488 гр. София, 21.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Г, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Албена Александрова

Виолета Йовчева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно частно гражданско дело № 20261100503444 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274-279 вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Н. И., чрез пълномощника Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ срещу определение № 48384/21.11.2025г. по гр.д. № 58052/2024г. на СРС, 31 с-в, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на решение от 09.07.2025г. по същото дело в частта за разноските.

В частната жалба и в допълнителна молба се поддържа, че на жалбоподателката – ищца се дължи адвокатско възнаграждение в уговорения и доказан размер от 1800 лв. с ДДС. Излагат се доводи, че не е налице злоупотреба с процесуални права, както е приел СРС в обжалвания акт.

Жалбоподателката моли съда да отмени обжалваното определение и да присъди претендираното адвокатско възнаграждение в пълен размер.

Ответникът „Стик - кредит“ АД оспорва частната жалба и моли съда да я остави без уважение, по изложени в писмен отговор съображения.

Софийски градски съд, след като са запозна с фактите по делото и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

1

С решение от 09.07.2025г. по гр.д. № 58052/2024г. на СРС, 31с-в е разгледан и уважен иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит, като е отказано присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на ищцата – частна жалбоподателка. Изложени са съображения, че претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. с ДДС, при цена на иска 500 лв., представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК от страна на ищцата. В допълнение са изложени съображения, че при извършена от СРС служебна проверка е установено наличието на множество други дела между същите страни, цитирани в обжалвания акт, по които предмет са идентични договори. СРС е приел, че с тези свои действия ищцата е увеличила многократно задълженията за разноски по делата за адвокатски хонорар, тъй като образуването на отделни дела е направено с цел генериране на разноски на ищеца, в нарушение на чл. 3 ГПК.

С молба по реда на чл. 248 ГПК от ищцата е заявено искане съдът да допълни решението в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 1800 лв. с ДДС.

С обжалваното определение СРС е приел, че не са налице предпоставките за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Настоящият съдебен състава намира, че са налице предпоставките на чл.

78, ал. 1 ГПК за присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение по общите правила – искът е уважен и ищцата е доказала уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер, съгласно представените неоспорени договор за правна защита и съдействие, фактура и фискален бон от 04.03.2025г. Не е спорно, че упълномощеният представител е регистриран по ДДС.

До приключване на устните състезания в първоинстанционното производство, от ответника не е направено възражение за прекомерност по чл.

78, ал. 5 ГПК. С оглед изложеното, направеното за първи път с отговора по чл.

248 ГПК оспорване на размера на претендираното възнаграждение е преклудирано, респ. доводите в частната жалба досежно размера, също са преклудирани и не следва да бъдат разглеждани. При така изложеното и по арг. от т. 3 на ТР № 6/2013г. на ВКС, ОСГТК, съдът не може служебно да преценява размера на претендираното възнаграждение.

2

По отношение доводите за злоупотреба с процесуални права, свързана с множество образувани други дела между същите страни, базирани на идентични или сходни правоотношения, следва да се отбележи, че подобна проверка излиза извън обхвата на настоящото производство по чл. 248 ГПК /в същия смисъл определение от 04.07.2025г. по т.д. № 1159/25г. на ВКС, ІІ ТО/.

Независимо от изложеното, за пълнота следва да се отбележи, че по делото не е установена злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК. Предявяването на иск поначало е правомерно действие и преценката за упражняването на това право принадлежи на титуляра му. Противоправно упражняване на правото на иск е налице, когато ищецът преследва забранена от закона цел или постига същата по непозволен начин. Съгласно мотивите на решение № 189/20.06.2014г. по гр.д. № 5183/2013г. на ВКС, злоупотреба с право е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други правни субекти или в противоречие с интересите на обществото.

В случая по делото не е установено недобросъвестно упражняване на права от страна на ищцата при договарянето на адвокатско възнаграждение в размер, надвишаващ размера на цената на иска. Отделно от това, уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер, 3-4 пъти надвишаващ цената на иска, не налага самостоятелен извод за злоупотреба с процесуални права.

По делото не са налице доказателства, че посочените в обжалвания акт производства по други дела касаят идентични или сходни правоотношения между страните. Отделно от това, страната не е длъжна да предявява в едно производство материални права, възникнали въз основа на множество договори, макар и с една и съща страна. Ето защо не може да се приеме, че е налице поведение, което да се квалифицира като недобросъвестно упражняване на процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК, което да дерогира приложение на общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК за разпределение на разноските.

С оглед несъвпадението на крайните изводи на двете инстанции,обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което молбата по чл. 248 ГПК бъде уважена, като се допълни първоинстанционното решение с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищцата в размер на сумата 1800 лв. с 3

ДДС.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 48384/21.11.2025г. по гр.д. № 58052/2024г. на СРС, 31 с-в, с което е оставена без уважение молба от 28.10.2025г. на А. И. за изменение на решение от 09.07.2025г. по същото дело в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 ГПК, решение от 09.07.2025г. по гр.д.

№ 58052/2024г. на СРС, 31 с-в, в следния смисъл:

ОСЪЖДА „Стик - кредит“ АД, ЕИК 205557159 да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на А. Н. И., ЕГН **********, сумата 1800 лв. с ДДС – разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното произоводство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4