Решение № 584 от 28.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 584 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Татяна Д. Въззивно гражданско дело № 20241100512100 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 14292 от 19.07.2024 г., постановено по гр. д. № 20231110168150 по описа за 2023 година на СРС, 157 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. М. Д., ЕГН ****, с адрес: гр. **** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 7269,47 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.7.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот с адрес: гр. ****, аб. № 29631, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение 12.09.2023 г. до окончателното й погасяване, 1104,38 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 29.08.2023 г., 61,79 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - 12.09.2023 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.09.2023 г. по ч.гр.д.№ 50584/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в., като са отхвърлени предявените искове за горницата над 7269,47 лв. до пълния предявен размер 10210,70 лева дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.06.2020 г., за горницата над 1104,38 лв. лв. до пълния предявен размер от 2159,59 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 29.08.2023 г. и за сумата от 14,09 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 29.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 26.09.2023 г. по ч.гр.д.№ 50584/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в., като неоснователни. С решението М. М. Д. е осъдена да заплати на "Топлофикация София" ЕАД разноски в заповедното и в исковото производство, както и разноски в първоинстанционното производство.

1

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са уважени, е постъпила в срок въззивна жалба от ответника М. М. Д., в която са развити съображения за неговата неправилност в посочената част, за което излага подробни мотиви Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът "Топлофикация София" ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност.

Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни фактически и правни изводи. Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач "Директ" ЕООД на страната на "Топлофикация София" ЕАД не е подало отговор на въззивната жалба. Постъпила е молба от 06.11.2024 г., в която третото лице помагач „ДИРЕКТ“ ЕООД заявява, че не възразява делото да се проведе и разгледа в тяхно отсъствие.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

За уважаването на предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т. е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

На следващо място от приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по съдебно-техническата експертиза, което въззивната инстанция кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че през процесния по делото период установило, че дяловото разпределение е извършвано от „Директ“ ЕООД след отделянето му от „Техем Сървисис“ ЕООД. От представените по делото писмени доказателства и прието заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г. за процесния имот са начислени суми 2 за извършена услуга дялово разпределение в общ размер на 61,79 лв., в какъвто размер е и предявената от ищеца претенция, поради което предявеният иск се правилно е определен като изцяло основателен.

Видно от гореизложеното, вещото лице по съдебно-техническата експертиза е отговорило изцяло на поставените му задачи, като е изготвило заключението не само въз основа на представени от ищеца документи, но и въз основа на изравнителните сметки, представени от третото лице – помагач, както и на извършените от вещото лице изчислени при проверка правилността на извършеното разпределение. С оглед на това оспорването на заключението е неоснователно.

Въз основа на отчетените и разпределени количества топлинна енергия, вещото лице по СТЕ е установило, че по отношение на вземането за м. юли 2020 г., същото е станало изискуемо на 14.09.2020 г., но с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 12.09.2023 г. давността е прекъсната. Следователно вземанията на ищеца за доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. не са погасени по давност. Видно от заключението на ССчЕ, в частта в която по месеци са посочени дължимите суми, както и данните от изравнение, може да се обоснове извод, че за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. дължимата сума за доставена топлинна енергия е в размер на 7269,47 лв., до който размер правилно от СРС е определена като основателна исковата претенция, а за горницата до пълния предявен размер искът подлежи на отхвърляне.

Във въззивната жалба липсват оплаквания по отношение произнасянето на първоинстанционния съд по релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, поради което и на основание чл. 269 ГПК въззивният съд не следва да преразглежда достигнатите от него фактически изводи. От правна страна първоинстанционният съд е съобразил указанията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, както и уредения в общите условия 45-дневен срок за плащане, и не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми. С оглед на това въззивният съд се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, относно дължимите и непогасени по давност суми.

С оглед гореизложеното, при съвпадение в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част, с която е признато за установено, че М. М. Д. дължи на "Топлофикация София" ЕАД сумата в размер на 7269,47 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.7.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот с адрес: гр. ****, аб. № 29631, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - 12.09.2023 г. до окончателното й погасяване, 1104,38 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 29.08.2023 г., 61,79 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - 12.09.2023 г. до окончателното й погасяване. В частта, с която предявените искове са отхвърлени, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

По разноските.

При този изход от спора, право на разноски във въззивното производство има единствено въззиваемата страна "Топлофикация София" ЕАД. Същата не е сторила разноски, претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 200 лева, която сума следва да му бъде присъдена.

Така мотивиран, Софийски градски съд

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14292 от 19.07.2024 г., постановено по гр. д. № 20231110168150 по описа за 2023 година на СРС, 157 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА М. М. Д., ЕГН ****, с адрес: гр. **** да заплати на "Топлофикация София" ЕАД с ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

"Ястребец" № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК сумата от 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач "Директ" ЕООД на страната на "Топлофикация София" ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4