Решение № 7726 от 17.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7726 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Н. П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20221100502994 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на В. И. Д., ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв. Х.

М., починал в хода на съдебното производство и заместен на основание чл.

227 от ГПК от своите наследници по закон А. В. К. и Б. В. Д., срещу решение № 20223304/16.12.2021 г. на СРС, 75 състав, постановено по гр.д. 52 361/2017 г. С решението е допуснато да бъде извършена делба между Н. Т. М. и Б. Н. К. и В. И. Д. на следните недвижими имоти: апартамент 70, който съгласно схема № 15-138127/28.03.2017 г. изд. от СГКК – гр. София, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор за обекта *** по КККР , одобрени със заповед РД-18-51/15.07.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. ****, като самостоятелният обект се намира в сграда 3, разположена в ПИ с идентификатор *** и втори и тавански етаж от еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. ****/, която сграда, съгласно скица на сграда № 15-62008/14.02.2017 г. изд. от СГКК – гр. София, представлява сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед РД-18-3/11.01.2012 г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата: гр. **** 1 при квоти ½ идеална част за Н. Т. М. и Б. Н. К. и ½ идеална част за В. И. Д..

Със същото решението е постановена на основание чл. 344 ал.2 от ГПК имотът, представляващ втори и тавански етаж от еднофамилна жилищна сграда да се ползва от В. И. Д. до окончателното извършване на делбата като на основание чл. 344 ал.2 от ГПК същият е осъден да заплаща на Н. Т. М. и Б.

Н. К. месечно сумата от 300 лв. срещу ползването на имота.

Във въззивната жалба са наведени твърдения, че постановеното съдебно решение е неоснователно, необосновано, незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Заявени са твърдения, че имотите, предмет на делбата нямат характер на СИО, тъй като са придобити с лични средства на ответника, дарени му от неговата дъщеря и лични негови средства.

Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което заявения иск за делба на двата имота да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство Н. Т. М. и Б. Н. К., конституирани на основание чл. 227 от ГПК на починалата в хода на производството ищца Н. Б.

Н.а, в който са наведени съображения относно правилността на обжалваното решение и искане за неговото потвърждаване.

Производството е образувано и по частна жалба на В. И. Д., чрез адв.

М. срещу протоколно определение от 12.10.2021 г., с което е оставено без уважение заявеното оспорване на процесуалната легитимация на Т. Б. Н., брат на починалата ищца, който бил ненадлежно упълномощен от неговите родители и оттам на процесуалната легитимация на адв. Н. Г..Заявени са твърдения, че определението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалноправните и процесуалноправните норми и съставлява съществено процесуално нарушение действието на съда по даване ход на делото. Иска се отмяна на обжалваното определение.

В срока за отговор, ищеца в първоинстанционното производство Н. Т.

М. и Б. Н. К., конституирани на основание чл. 227 от ГПК на починалата в хода на производството ищца Н. Б. Н.а, са депозирали такъв, в който са наведени съображения относно процесуалната недопустимост на частната жалба.

2

Производството по делото е образувано и по частна жалба на В. И. Д. срещу определение от 16.12.2021 г., инкорпорирано в съдебното решение и постановено по реда на чл. 344 ал.2 от ГПК. В частната жалба са наведени твърдения за неговата неправилност, неоснователност, необоснованост и незаконосъобразност. Поддържат се твърдения, че допуснатите до делба имоти са лична собственост на ответника, а не са придобити в режим на СИО.

Иска се отмяна на определението, а в условията на евентуалност се иска от въззивния съд да бъде намалена месечната сума от 300 лв. срещу ползването на имота.

В срока за отговор, ищеца в първоинстанционното производство Н. Т.

М. и Б. Н. К., конституирани на основание чл. 227 от ГПК на починалата в хода на производството ищца Н. Б. Н.а, са депозирали такъв, в който са наведени съображения относно процесуалната недопустимост на частната жалба.

С определение 2469/24.02.2023 г. на настоящия съдебен състав на основание чл. 227 от ГПК като страна в производството на мястото на починалия в хода на същото Б. Н. К. са конституирани неговите наследници по закон Т. Б. Н. и С. Б. К..

С определение 2090/ 03.02.2025 г. производството по делото по отношение на С. Б. К. е прекратено предвид депозирания от същата отказ от наследството на Б. Н. К..

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.

Искът е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което решението на първоинстанционния съд е валидно и процесуално допустимо.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

С обжалваното съдебно решение е допуснато извършването на съдебна делба между Н. Т. М. и Б. Н. К. и В. И. Д. на следните недвижими имоти: апартамент 70, находащ се в гр. София, ж.к. „Овча купел 2“, бл. 24, вх. В, ет.7 и на втори и тавански етаж от еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Нови Искър, ул. **** при квоти ½ идеална част за Н. Т. М. и Б. Н. К. и ½ 3 идеална част за В. И. Д. като е счетено за неоснователно възражение на ответника, че имотите, допуснати до делба са лична негова собственост и не са в режим на СИО.

Не е част от предмета на спора, че първоначалните съделители – страни в производството по делба са бивши съпрузи със сключен брак на 20.12.1981 г.

Не е формиран спор и относно обстоятелството, че брачната връзка между тях е прекратена с оглед влязло в сила на 23.03.2006 г. решение 71/08.03.2006 г. на СРС, 85 състав, постановено по гр.д. 252/2006 г.

Видно от текста на съдебното решение, в същото е утвърдено споразумение по чл. 99 ал.3 от СК -1985 г. /отм./, съгласно което придобитите по време на брака между страните при условията на СИО идеални части от недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.

Нови Искър, кв. Гниляне, съгласно нотариален акт за дарение 36, дело 13037/91 г., договор за доброволна делба от 24.06.1994 г. и придобития по време на брака с договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ/отм./ от 07.02.1991 г. при условията на СИО имот, находящ се в гр. **** след развода остават в обикновена съсобственост между страните при равни квоти /т.2 и т.3 от споразумението/.

Не е формиран и спор относно обстоятелството, че процесният недвижим имот, представляващ апартамент 70 е придобит на основание договор за покупко-продажба, сключен на 07.02.1991 г., сключен по реда на НДИ /отм./ в изискуемата писмена форма т.е. в период от време, когато същите са били обвързани от валидно брачно правоотношение.

Представени по делото са акт 057/06.05.1998 г. на СО – район „Нови Искър“ е установен фактически строеж без одобрени строителни книжа на втори етаж от едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Нови Искър, ул.

**** респ. молба за узаконяване от 24.04.1998 г. на пристройка и надстройка на жилищна сграда, извършен незаконен строеж през 1995 г. и акт за узаконяване № 0152/07.12.2001 г., касаещ същият. При така ангажираните доказателства се установява по безспорен начин, че допуснатите до делба втори и тавански етаж на жилищната сграда, находяща се в гр. Нови Искър са изградени през 1995 г. респ. узаконени пред 2001 г., когато първоначалните съделители са обвързани във валидно брачно правоотношение.

Съобразно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение 4

3/2015 г. от 29.11.2018 г. на ОСГК на ВКС, когато съпрузите са уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл. 21 ал.2 СК /отм.1985 г./ респ. чл. 23 ал.2 от СК. Това е така, защото споразумението в частта относно имуществените отношения между съпрузите е насочено към доброволно уреждане на имуществените последици от развода с цел да се избегнат възможни бъдещи спорове по повод собствеността върху придобитото през време на брака имущество и отнасянето им за разрешаване по съдебен ред. При сключването на това споразумение страните могат да си правят взаимни отстъпки и тогава то представлява договор за спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД и поражда вещно-прехвърлително действие от момента на влизане в сила на решението за развод по арг. на т.8 от ППВС 5/15.03.1978 г. Поради което, докато споразумението не бъде изменено, прекратено, развалено или признато за недействително, страните по него не могат да искат пререшаване на въпросите, които са разрешени в него. Затова, когато в споразумението съпрузите са изразили воля, че придобитото имущество остава в съсобственост, е изключена възможността да се установява пълна трансформация на лично имущество / в този смисъл решение 296/15.06.2010 г. по гр.д. 422/2009 г. на Второ ГО на ВКС, решение 124/22.06.2010 г. по гр.д. 792/2009 г. на Второ ГО на ВКС, решение 205/19.07.2012 г. по гр.д. 215/2012 г. на Второ ГО на ВКС, определение 220/20.12.2018 г. по ч.гр.д. 523/2018 г. на Второ ГО на ВКС по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК и др./, каквото е естеството на заявеното възражение, както правилно е приел и СРС. В идентичен смисъл е и определение 548/14.07.2021 г. на ВКС, Първо ГО по ч.гр.д. 2542/21 г., постановено по делото по повод заявения недопустим ИУИ.

Предвид липсата на данни по делото споразумението, сключено от страните по реда на чл. 99 ал.3 от СК-отм. да е изменено или преустановило действието си по някаква причина, заявеното възражение за пълна трансформация на имущество е процесуално недопустимо.

Предвид което, жалбата се явява неоснователна първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

5 и

По отношение частната жалба срещу протоколно определение на СРС, 75 състав от 12.10.2021 г., с което е оставено без уважение заявеното възражение за липса на представителна власт на адв. Г., настоящият съдебен състав намира същата за процесуално недопустима като заявена срещу акт, който не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, доколкото същият не слага край или не прегражда развитието на съдебното производство, а е част от проверката, досежно постановения краен акт по спора, включваща проверка за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Последващи процесуални действия/следващи предявяването на иска, каквито са извършените в производството/, извършени без представителна власт следва да се потвърдят от представлявания или от неговия надлежен представител в даден от съда срок и ако това не бъде извършено, едва тогава настъпват последиците от липсата на представителна власт. Видно от представените пред СРС две нотариално заверени пълномощни, пълномощникът на ищците в кръга на предоставената му обща представителна власт валидно е преупълномощил договорен представител за извършване на процесуални действия в хода на производството пред СРС, поради което не могат да бъдат споделени възраженията, заявени в частната жалба като съществено процесуално нарушение при постановяване на съдебното решение, а самата частна жалба като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.

По отношение частната жалба срещу определението, постановено по реда на чл. 344 ал.2 от ГПК: