Решение № 468 от 05.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. София, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20221001000365 по описа за 2022 година

Производството е по чл.294 ГПК и се разглежда за втори път от въззивния съд след отмяната на предходното въззивно решение с Решение № 45 от 18.04.2022 г. на ВКС, с което делото е върнато на САС за ново разглеждане от друг състав на евентуално съединения иск по чл.59,ал.3 от ЗБН. Затова съдът ще разгледа единствено доводите във въззивната жалба, касаещи този евентуално предявен иск, т.е. предмет на разглеждане в настоящото производство е единствено решението на СГС в частта, с която е отхвърлен предявения евентуален иск с правно основание чл.59 ал.3 от ЗБН.

Настоящото въззивното производство /след отменителното решение на ВКС/ е образувано по жалба на синдиците на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“-АД /Н/ А. Д. и К. М. – ищец в първата инстанция против решение №507 от 08.03.2018г. по т.д. №1010/2017г. на Софийски градски съд, TO, VI - 20 с-в, с което е отхвърлен предявения евентуален иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“-АД /Н/, извършеното прихващане с изявление от ответника ЕТ „Орхидея - сем. Г. - В.

Г.“, с вх.№ 9617/22.10.2014г. по входящия регистър на деловодството на банката.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата са 1 изложени подробни и конкретни доводи за това.

Жалбоподателят твърди, че под „знание” по см. на чл.59,ал.3 да следва да се разбира запознатостта, осведомеността на кредитора с икономическото състояние на „КТБ“ АД, в резултат на която осведоменост кредиторът е предприел сключването на договора за цесия и отправил изявление за прихващане към банката. Поддържа, че знанието е видно и от самото съдържание на представения по делото Договор за цесия, а освен това следва и от общоизвестната и достъпна за всички клиенти на банката информация за икономическото и състояние, включително предвид поставянето на банката под специален надзор с решение № 73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ, както и с оглед качеството на ответника на търговец. По изложените доводи моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно и бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове.

С молба от 03.06.2022 г. /л.12 от настоящото дело/ жалбоподателите са пискали за първи път в тази инстанция въззивният съд, с оглед разясненията, дадени в ТР №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС – че съдът следва служебно да следи за нищожността на процесните правни сделки /двустранни и едностранни/, преди да се произнесе по основателността на иска с правно основание чл.59,ал.3 ЗБН, най-напред да се произнесе по въпроса за нищожността на прихващането, извършено от ответника с Изявление за прихващане вх.№9617 от 22.10.2014 г. до „КТБ”-АД /Н/ с вземане по изявлението за прихващане в размер на 439 710,96 евро, придобито от ответника чрез цесия, съгласно Уведомление с вх.№ 9592 от 21.10.2014 г. по регистъра на банката, съгласно което „Кастамо Трейдинг Лимитид“ – Лимасол, Кипър, на осн. чл.99,ал.3 ЗЗД е съобщило на „КТБ”-АД , че с Договор за цесия от 21.10.2014 г. е прехвърлило на ответника ЕТ „Орхидея – сем.Г. – В. Г.” свое вземане в размер на 439 710,96 евро, произтичащо от сключен между „Кадстамо Трейдинг Лимитид“ и „КТБ”-АД Договор за разплащателна сметка в евро от 26.08.2013 г. Това искане се поддържа от синдиците и в писмената им защита.

Жалбоподателят навежда доводи за нищожност прихващането с твърдения, че Договорът за цесия, по силата на който същото е извършено, е сключен в нарушение на закона, по - специално на решение на УС на БНБ № 73/20.06.2014 г. за поставяне на „КТБ“ АД под специален надзор. Твърди, че поставянето на банката под специален надзор включва и забрана за извършване на платежни услуги по смисъла на ЗПУПС.

Развити са съображения за това, че цесията имала характер на платежна операция, доколкото уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД имало характер на платежно нареждане. В тази връзка, с оглед на наложения с Решение № 73/20.06.2014 г. на БНБ мораториум върху плащанията на „КТБ“ АД /Н/, извършената цесия не била породила действителни правни последици, откъдето се правел и извод за нищожност на извършеното от ЕТ 2

„ОРХИДЕЯ - сем. Г. - В. Г.“ прихващане.

Въззивникът поддържа, че процесното прихващане било нищожно поради това, че вземането на упражняващия правото на прихващане (в случая ЕТ „ОРХИДЕЯ - сем. Г. - В. Г.“) не било изискуемо поради наложения на банката мораториум за плащания.

Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.94 от ЗБН, като твърди, че със сключването на договора за цесия и извършеното впоследствие прихващане се нарушавал редът за удовлетворяване на кредиторите на банката.

Въззиваемата страна ЕТ „Орхидея - сем. Г. - В. Г.“ , оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага доводи за неоснователност на предявения евентуален иск по чл.59, ал.3 ЗБН и оспорва доводите на жалбоподателя за установено по делото знание у ответника за неплатежоспособността на банката, като поддържа, че е налице трайно установена практика на ВКС, че под „знание” следва да се разбира конкретно отношение - мисловен процес у едно лице, което усвоява информация от заобикалящата го действителност.

Твърди, че банковата неплатежоспособност е специално правно понятие, като по делото не са събрани никакви доказателства за знанието у ответника за наличието на последната като фактическо състояние по отношение на „КТБ“ АД. По изложените доводи моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно.

В писмената защита развива подробни доводи за неоснователност на искането на жалбоподателя съдът да се произнесе по евентуалната нищожност на прихващането, респ. цесията. Твърди, че уведомлението за цесия по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не съдържа каквото и да било нареждане за плащане или предоставяне на каквато и да било услуга от страна на банката.

Единствено приложимите разпоредби в случая са тези на ЗЗД, съгласно които старият кредитор уведомява длъжника за това, че е прехвърлил вземането си в полза на новия кредитор. От длъжника не се изисква каквото и да е съгласие или съдействие. Твърди също, че прехвърлянето на право на вземане е съвсем различно от прехвърлянето на реални парични средства.

Несъстоятелността на твърдението на жалбоподателя, че прихващането било нищожно поради това, че вземането на упражняващия правото на прихващане (ответника) не било изискуемо поради наложения на банката мораториум за плащания, се обосновава със самия текст на чл.119, ал.1 от ЗКИ (към настоящия момент отменен, но действащ към момента на извършване на процесното прихващане), който предвижда, че са нищожни всички действия и сделки, извършени от банката в нарушение на чл.116, ал.2, т.1 - 4 след обявяването в ТР на решението на БНБ (за поставяне на дадена банка под специален надзор), и на чл.119, ал.3 от ЗКИ (отм.) - който все пак допуска изпълнението от страна на квесторите на банката на определени нейни задължения.

3

По отношение твърдението на жалбоподателя, че със сключването на договора за цесия и извършеното впоследствие прихващане се нарушавал редът за удовлетворяване на кредиторите на банката, въззиваемият поддържа, ч е самият ЗБН не само не изключва, но и изрично урежда възможността кредиторите на банката да извършат прихващане на свои задължения към нея с насрещни вземания, които имат към банката, което е видно от разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗБН, както и чл.144, ал.1 ЗКИ.С оглед изложеното моли съда да приеме, че прихващането и предхождащата го цесия не са нищожни, а напълно валидни сделки, породили желаното действие.

Предвид нормата на чл.269 ГПК, въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост - в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените с жалбата основания и при съблюдаване правилното приложение на относимите императивни материалноправни норми.

Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон.

Страните не спорят по фактическата обстановка и същата се установява от събраните по делото доказателства, а именно:

По силата на Договор за банков кредит от 30.01.2009г. ответникът ЕТ В. Н. Г., осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „Орхидея - сем.

Г. - В. Г.“, е получил от „КТБ“ АД кредит в размер на 2 000 000 лв., като задълженията на кредитополучателя ЕТ „Орхидея - сем. Г. - В. Г.“, към 21.10.2014г. по същия Договор за кредит са в общ размер на 1 354 530,30 лв., формиран от главница, лихви и неустойки, съобразно приложено от банката извлечение от счетоводните й книги.

С Договор за прехвърляне на вземания от 21.10.2014г., сключен между „Кастамо Трейдинг Лимитид“- Лимасол, Кипър като цедент и ЕТ „Орхидея - сем. Г. - В. Г.“, като цесионер, ответникът придобил вземания срещу „КТБ“ АД в размер на 439 710,96 евро по Договор за разплащателна сметка в евро. Длъжникът „Корпоративна търговска банка“ АД е уведомена от цедента за прехвърлянето на вземането с писмено известие на 21.10.2014г., като размерът на вземанията по разплащателната сметка не се оспорва от длъжника „КТБ“ АД.

С писмено изявление вх.№ 9617/22.10.2014г. ответникът ЕТ „Орхидея - сем. Г. - В. Г.“, уведомил „КТБ“ АД, че извършва прихващане с придобитите от него с горния договор за цесия вземания в размер на 439 710,96 евро и своето задължение към банката по договор за кредит от 30.01.2009г. до размера на по-малкото.

Между страните няма спор по възникването и размера на насрещните вземания /активното и пасивното вземане/ на страните по процесното прихващане, както и по датата, на която извършената цесия и изявлението за прихващане са достигнали до КТБ-АД /Н/.

От служебно извършена справка в ТР по партидата на „КТБ”-АД се 4 установяват следните обстоятелства, които също не са спорни между страните /писмени доказателства за това са представени и по делото/:

С решение №73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ, „КТБ”-АД е поставена под специален надзор съгласно чл.116 от ЗКИ, постановено е спиране на плащанията за определен срок и са назначени квестори.

Решението е обявено в ТР на 23.06.2014 г. С последващо решение от 16.09.2014 г. на УС на БНБ е продължен до 20.11.2014 г. срока, за който банката е поставена под специален надзор, с продължаване на действието на всички произтичащи от това мерки. В решението е оповестено, че банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и другите кредитори, т.е. че банката не разполага с достатъчно активи.

Решението е обявено в ТР на 18.09.2014 г.

С решение №138 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ е отнет лиценза за извършване на банкова дейност на „КТБ”-АД, като решението е обявено в ТР на 07.11.2014 г.

С Решение № 664 от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС е обявена неплатежоспособността на „КТБ”-АД, с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност за банката, същата е обявена в несъстоятелност и дейността й е прекратена. Това решение е частично отменено с Решение №1443 от 03.07.2015 г. на САС в частта за началната дата на неплатежоспособността, като за такава е определена датата 20.06.2014 г. Решението на САС е влязло в сила, видно от определение 172/06.07.2016г. по т.д. 3342/2015г. на ВКС, I ТО, и определение 583/09.11.2016г. по ч.т.д. 1875/2016г. на ВКС, II ТО.

Спорът между страните е правен.

При така установените факти, по които няма спор, спорен е въпросът налице ли е нищожност, респ. относителна недействителност по см. на чл.59,ал.3 от ЗБН на извършеното от ответника прихващане при заявените от ищеца хипотези.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че цесията имала характер на платежна операция, доколкото уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД имало характер на платежно нареждане и с оглед на наложения с Решение № 73/20.06.2014 г. на БНБ мораториум върху плащанията на „КТБ“ АД, извършената цесия не била породила действителни правни последици, откъдето следвал извод за нищожност на извършеното прихващане.