Определение № 5258 от 20.11.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5258 гр. София, 19.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

ВЕ.слав Павков

Борис Илиев като разгледа докладваното от Борис Илиев Касационно гражданско дело № 20248002100913 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. М., ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. Г. М., против Решение №978 от 14.07.2023г. по в. гр. д.

№3353/2022г. по описа на Апелативен съд- София, с което е било потвърдено Решение № 262618 от 04.08.2022 г. по гр. дело № 1118/2020 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, 7 състав, с което на основание чл. 24, ал. 4 от СК по предявения от ищцата С. В.

П. против ответниците Б. Ю. П. и М. Г. М. иск е прогласена относителна недействителност по отношение на ищцата поради липсата на съгласието й като съпруга на договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за продажба на самостоятелен обект в сграда № 150, том II, per. № 17541, дело № 297/2019г. от 30.12.2019г. на нотариус рег. № 536 от регистъра на НК, с който Б. Ю. П., лично и като пълномощник на съпругата си С. В. П., е продал на ответницата М. Г. М., следния недвижим имот- съпружеска имуществена общност: апартамент в гр. София, ул.“Чавдар Мутафов“ №22- апартамент № 3.5.2. на четвърти жилищен етаж, на кота + 10, 90 метра, със застроена площ от 54, 87 кв. м., състоящ се от антре, спалня, дневна-трапезария с кухненски бокс, баня с тоалетна и балкон, при съседи: апартамент № 3.5.3., апартамент № 3.5.1., коридор и улица, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. 2. 31, заедно със складово помещение №М 3-23, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ II -635, 1245, 1564 от кв. 46- А по плана на гр. София. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2 от ГПК.

1

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея С. В. П., гражданка на Руската федерация, поС.но пребиваваща в Република България, с адрес- гр. София, ЖК „Дървеница“, бл.1, вх.Г, ап.95, ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. Е. Х., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.24, ал.1 от СК, предявен от ищцата С. В. П. против ответниците Б. Ю. П. и М. Г. М., за прогласяване на относителна недействителност по отношение на ищцата поради липсата на съгласието й като съпруга на договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за продажба на самостоятелен обект в сграда № 150, том II, per. № 17541, дело № 297/2019г. от 30.12.2019г. на нотариус рег. № 536 от регистъра на НК, с който Б. Ю. П., лично и като пълномощник на съпругата си С. В.

П., е продал на ответницата М. Г. М., следния недвижим имот- съпружеска имуществена общност: апартамент в гр. София, ул.“Чавдар Мутафов“ №22 - апартамент № 3.5.2. на четвърти жилищен етаж, на кота + 10, 90 метра, със застроена площ от 54, 87 кв. м., състоящ се от антре, спалня, дневна-трапезария с кухненски бокс, баня с тоалетна и балкон, при съседи: апартамент № 3.5.3., апартамент № 3.5.1., коридор и улица, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. 2. 31, заедно със складово помещение №М 3-23, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ II -635, 1245, 1564 от кв. 46- А по плана на гр. София. Съдът е приел от фактическа страна, че ищцата С. В. П. и ответникът Б. Ю. П. са граждани на Руската федерация, сключили граждански брак в град Самара, Руска Федерация, на 23.06.1995г., като от 2010 година са се установили в Република България и са получили разрешение за поС.но пребиваващи чужденци. По време на брака им на 27.09.2010 г. с нотариален акт за покупкопродажба № 198, том II, нот. дело № 232/2010 г. на нотариус с рег. № 210 от НК са придобили жилище в гр. София, на ул. „Чавдар Мутафов“, представляващо: апартамент № 3.5.2., на четвърти жилищен етаж, на кота + 10, 90 метра, със застроена площ от 54, 87 кв. м., състоящо се от антре, спалня, дневна-трапезария с кухненски бокс, баня с тоалетна и балкон, при съседи: апартамент № 3.5.3., апартамент № 3.5.1., коридор и улица, заедно със складово помещение № М 3-23, със застроена площ от 3, 53 кв. м., като в нотариалния като купувач е бил посочен само Б. П.. С решение от 23.12.2022г. на СГС, 2 въззивен брачен състав, по гр.д. № 5079/2020г., което не подлежи на обжалване, бракът между С. и Б. П.и е прекратен съобразно чл. 22, ал. 1 от Семейния кодекс на Руската федерация. С нотариален акт за продажба на самостоятелен обект в сграда № 150, том II, per. № 17541, дело № 297 от 2019 г. от 30.12.2019 г. на нотариус рег. № 536 от регистъра на НК, ответникът Б. П., лично и като 2 пълномощник на съпругата си С. П. и ответницата М. М., е продал на М. Г. М. придобитото по време на брака си с ищцата С. П. жилище, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. 2. 31, заедно със складово помещение №М 3-23, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ II -635, 1245, 1564 от кв. 46-А по плана на гр. София за сума в размер на 31 000 евро, платима на продавачите по банкова сметка с титуляр Б. П.. В нотариалния акт е описано, че е представено пълномощно с peг. № 63/182 - н/63-2019-6- 326 от 16.10.2019 г. на помощникнотариус Кристина Сергеевна И. при нотариус Анна Александровна Дегтярьова, с район на действие град Самара, преведено на български език от Явор Младенов Зарков. Нотариалният акт е бил подписан от продавача Б. П. лично и като пълномощник на С. П.. Съдът е приел, че по силата на правоприемството между СССР и Руската федерация по международните договори и член 23, т. 1 от Договора между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15.04.1975 г. /ДВ, бр.

33 от 25.04.1975 г., обн., бр. 12 от 10.02.1976 г., в сила от 18.01.1976 г., попр., бр. 17 от 28.02.2014 г./ личните и имуществените правоотношения между съпрузи, които са граждани на едната договаряща страна, но имат поС.но местожителство на територията на другата договаряща страна, се уреждат от законодателството на страната, където те имат поС.но местожителство. Приел е, че съгласно цитираната по- горе разпоредба от договора и чл. 2 от КМЧП, според който частноправните отношения с международен елемент се уреждат от правото на държавата, с която се намират в най-тясна връзка, по спора по делото за действителността на сключената сделка по отношение на съпругата е приложимо българското материално право, тъй като С. П. и Б. П. са граждани на Руската федерация, поС.но пребиваващи на територията на Република България, а вторият ответник по делото- приобретател по оспорената сделка, е български гражданин, пребиваващ също на територията на Република България. Съдът е посочил, че придобитият през 2010г. от ответника Б. П. по време на брака му с ищцата С. П. апартамент е станал тяхна съпружеска имуществена общност поради липса на данни за режим на разделност или договорен режим и съгласно приложимото българско материално право. След извършен анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че ищцата С. В. П. не е давала своето съгласие за сключената от съпруга й Б.

Ю. П. разпоредителна сделка. Посочил е, че от заключенията на единичната и повторната разширена съдебно-почеркова експертизи се установява, че подписът за "упълномощител" в пълномощно /довереность от 16.10.2019 г. с рег. № 63/182 - н/63-2019-6- 326/, въз основа на което ответникът Б. Пантеелеев се е разпоредил с имота и от името на съпругата си, не е положен от ищцата, както и че според представеното по делото удостоверение рег. № 536400-892 от 16.01.2020 г., издадено от МВР- Дирекция "Миграция", служебна бележка изх. №С001 от 17.01.2020 г., издадена от работодателя на ищцата "Ви Еф Ес Глобъл България“ ЕООД, и показанията на св. Елена Павлоска на 16 октомври 2019 г. тя не е била извън Република България. Изложил е съображения, че искът за прогласяването на относителната недействителност на сделката съгласно чл.24, ал.4 от СК е предявен 3 на 28.01.2020г. в рамките на предвидените в изр.2 от посочената разпоредба преклузивни срокове, тъй като сделката е сключена на 30.12.2019г. По посочените съображения съдът е приел предявеният иск за прогласяване на относителната недействителност на сделката за основателен. Посочил, че предвид бездяловия характер на съпружеската имуществена общност и недЕ.мостта на имота, обхванат от тази общност до момента на нейното прекратяване, договорът не поражда вещноправно действие изцяло, поради което възражението на ответницата М. М., че сделката следва да се прогласи за относителна недействителна само за ½ идеална част от имота е неоснователно, независимо че бракът между ищцата и първия ответник е прекратен чрез развод в хода на делото. За неоснователни са счетени и доводите на ответницата за недопустимост на производството поради преюдициалност на бракоразводния процес между ищцата и първия ответник. В тази връзка съдът е изтъкнал, че от значение за изхода на спора е обстоятелството дали съпружеската имуществена общност е прекратена към момента на сключване на оспорената сделка.

Посочил е и че към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция решението за развод между ищцата С. П. и ответника Б. П. е влязло в сила. За неоснователни са приети и доводите на ответницата М., че пълномощното, с което ответникът Б. Пантеелев се е разпоредил с имота и от името на съпругата си, следвало да се приеме за валидно, тъй като според извлечението от интернет сайта на Федералната нотариална палата на Руската федерация същото било въведено в регистъра и не било оттегляно. По така направения довод съдът е изложил съображения, че съгласно приетото по делото писмо от 15.01.2020г. на временно изпълняващия длъжността на нотариус Анна

Александровна Дегтярьова- Кристина Сергеевна И. същата е посочила, че не е удостоверявала подписа на С. П. в пълномощно рег. № 63/182 - н/63-2019-6- 326, а от събраните по делото доказателства е установено, че пълномощното е неавтентично.

Изложил е и съображения, че на оттегляне подлежи само валидното пълномощно, а неавтентичното не поражда действие изначално, поради което няма нужда да бъде оттегляно.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касаторът твърди, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС следния процесуалноправен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не?

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение и при условията на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК поради очевидната му неправилност.

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

4

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.