Решение № 394 от 20.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100506909 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА

ИНФРАСТУКТУРА“ срещу решение № 30/03.01.2023г. постановено по гр.д. № 62052/2021г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 82 състав, с което е осъден да заплати на „ЗАД А.“АД, както следва:

-на основание чл.410 ал.1 от КЗ сумата от 1064,57лв. , представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение за причинени вреди на лек автомобил „БМВ 640Д“ с рег. № ******* въз основа на застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско” при настъпване на 25.07.2017г. на пътнотранспортно произшествие, поради попадане в необезопасена дупка на пътното платно на републикански път – гр.

Добрич-к.к. Аблена, при излизане от с. Бранище,, ведно със законната лихва върху главницата от считано от 29.10.2021г. до окончателното й изплащане;

-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 324,42 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 1064,57 лв. за периода 28.10.20018г . -28.10.2021г.;

-на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото.

В жалбата се твърди, че твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Посочва, че не е установено наличието на действително застрахователно правоотношение между собственика на лекия автомобил и ищеца т.е. основанието за изплащане на застрахователно обезщетение и надлежната суброгация на ищеца в правата на лицето, претърпяло имуществени вреди. Твърди, че при формиране на правните си изводи, първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, а именно- представените от ответника писмени доказателства установяващи, че в процесния участък от пътя е поддържан и са извършвани ремонтни дейности т.е. липсва бездействие на лицата, на които е възложено извършване на конкретната работа по поддръжка на пътното 1 платно. Счита, че е доказан и механизма на ПТП и връзка с вредите, за което е изплатено обезщетение.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковете се отхвърлят като неоснователни. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ЗАД А.“АД в срока по чл.263 ал.1 ГПК не депозира отговор.

Третото лице помагач на страната на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТУКТУРА“ – „И.“ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, при наличие на правен интерес, поради което е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост - в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение № 20008442/12.01.2021г. съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за основателни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 410 ал.1 т.2 КЗ .

В чл. 410 ал.1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. чл. 410 ал.1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Дори и да не беше изрично предвидено в разпоредбата на чл.410 ал.1 т.2 от КЗ правната възможност заплатилия по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна отговорност възложител на виновното лице за причиняване на вредоносния резултат, в т. 15 от Постановление № 7/1978 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. /както по КЗ отм/.

От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването на задълженията на АПИ и да поддържат в изправност републиканската пътна мрежа и носи 2 отговорност за бездействията на тези лица.

АПИ носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД, като възложител, за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от работа, във връзка със задълженията си по чл.30 от ЗП, като не е спорно между страните, че местопроизшествието е част от републиканската пътна мрежа.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да бъде уважена предявената регресна претенция в полза на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, е необоходимо същия да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка относно увредения автомобил към датата на ПТП; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД поради виновно поведение на определено физическо лице по смисъла на чл.45 ал.1 от ЗЗД при или при повод на изпълнение на възложената работа и 3. застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск собственика на застрахованата вещ.

Във връзка с направените възражения от ответника за липса на възникнало задължение за ищеца за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, съдът съобрази следното:

От представената комбинирана застрахователна полица № 0306Ъ012127/08.06.2016г.. се установява, че между „Принцес Кар“ и ищцовото дружество е сключена имуществена застраховка „Каско“ относно лек автомобил „БМВ 640Д“ с рег. № ******* ВМс период на действие 09.06.2016г. – 08.06.2017г Уговорената застрахователна сума е в размер на 112 351,00 лв. С добавък №/29.06.2016г. се правят изменения в цитираната застрахователна полица като регистрационния номер на застрахованото МПС се променя - *******, както и всичски права и задължения на застрахования се прехвърлят на БМ Лизинг АД.

Обстоятелството, че на представения по делото препис от на добавък към полицата липсвата подпис на застраховании застрахователяя, не може да доведе до извод за липса на валидно възникнало застрахователно правоотношение, както изтъква ответника. В т. 2а от ТР № 1/07.03.2019г. по тълк. дело № 1/2018г., ОСТК на ВКС, е дадено задължително за съдилищата разяснение, съгласно което липса на съгласие по смисъла на чл. 26 ал. 2 пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователния договор не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и правните последици на този вид недействителност няма да настъпят. Наистина формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор, установено с чл. 344 ал. 1 КЗ /в сила от 01.01.2016г./, респ. чл. 184 ал. 1 КЗ /отм./, може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но съобразен характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл.

343 ал. 2 КЗ /в сила от 01.01.2016г./, аналогична на чл. 183 ал. 2 КЗ /отм./, дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на чл. 293 ал. 4 ТЗ, в който смисъл е и последователната практика на ВКС,ТК.

В застрахователната полица е предвидено, че имуществената застраховка „Каско“ е сключена при клауза „П“, а неразделна част от застрахователния договор са общите условия към договора. В общите условия е разяснено, че под клауза „П“ следва да се разбира „пълно каско“, което покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени 3 от всички рискове в клаузите „М“, „Ч“ и „К“. В клауза „Ч“, т. 8.3 е посочено, че застрахователят покрива щети на застрахованото МПС от рисковете авария, произлязла от сблъскване на МПС помежду им или с други подвижни и неподвижни предмети, от удар с хора и животни, от препятствия по пътното платно като земни, скални маси и други, нарушена цялост на пътното покритие и други подробно описани. В настоящия случай се претендира вредата да е настъпила именно поради нарушена цялост на пътното покритие – необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, поради което същата представлява покрит риск по застрахователния договор.

По делото е представена декларация от водача на застрахования автомобил, с която уведомява ищеца за настъпило застрахователно събитие и описва механизма на ПТП и настъпилите на управлявания от него лек автомобил.

От материалите по преписка по щета, че при ищеца е била образувана щета за причинени имуществени вреди на лек автомобил „БМВ 640Д“ с рег. № ******* като безспорно и ненуждаещо се в отношенията между страните по реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК с доклада по делото изготвен от пъроинстанционният съд е обявено, че ищецът е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на 1054,57 лв. на 03.01.2017г.

Ответникът възразява,че не е представен протокол за ПТП съставен от органите на КАТ, а само декларация на водача на лекия автомобил. Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, причинените вреди на автомобила, пътна обстановка т.е. извършените от съответното длъжностно лице действия и констатирани лично от него обстоятелства. В тази връзка протокола за ПТП няма официална удостоверителна сила относно описания механизъм на ПТП, тъй като съставителя не е присъствал и възприел фактите относно начина на настъпване на ПТП, а същия отразява и възпроизвежда механизма въз основа на данни и описание на водача на лекия автомобил.

Механизмът на ПТП и причинната връзка с настъпилите вреди се установява и от събраните по делото свидетелски показания, заключението по ССчЕ и декларация - щета.

В случая, за разлика от договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност” виновното поведение на водача на увредения автомобил не е основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, в изключение на случаите на умишлено причиняване на вреди, за което ангажирани доказателства, поради което дори и да се приеме, че водача в нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП се е движел върху платно, като не е съобразил препядствието по пътното платно, то това е ирелевантно за възникване на отговорността на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди.

От заключението по САТЕ, което съдът цени като обективно и компетентно се установява, че след оглед на процесния участък, изяснените обстоятелства относно настъпването на ПТП от писмените документи по делото, се установява, че е налице причинно – следствена връзка между механизма на ПТП описан в исковата молба с настъпилите увреждания на автомобила и констатирани по образуваната при него щета.