Решение № 18 от 25.09.2024, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. София, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: бриг. генерал РУМЕН ЛЮБ.

ПЕТКОВ

Членове: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20246000600031 по описа за 2024 година с участието на прокурора полк. ИВО ПЕТКОВ, образувано по въззивна жалба и допълнение (бележки) към нея от бивш редник 3-ти клас Н. Б. М., от военно формирование ..... – Г.И. – чрез защитника му адв. Й. Д. от АК – П. срещу присъда № 7/30.10.2023 г. по нохд № 184/2022 г. по описа на Военен съд – Пловдив.

С обжалваната присъда подсъдимият редник 3-ти клас Н. Б. М., от военно формирование ..... – Г.И., сега уволнен, е признат за виновен в това, че на 22.05.2022 г., към 00.50 часа, в село Т., община С., обл. П., по улица „...”, посока запад-изток, в района на дом № 13, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с рег. № ......, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.30 на хиляда, установено по надлежния ред, с протокол за химическа експертиза № ... от 25.05.2022 г. изготвен от сектор „Базова научно-техническа лаборатория“ на ОД на МВР – гр. П., поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 54, ал. 1, вр.ал. 2 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца и глоба в размер на двеста лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от три години.

На основание чл. 343 г от НК, подсъдимия т редник Н. Б. М. е лишен от 1 правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година и пет месеца.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК, на подсъдимия редник Н. Б. М., времето през което за същото деяние е бил лишен по административен ред с АУАН серия АД № ..... от 22.05.2022 г. от възможността да управлява МПС е приспаднато, считано от 22.05.2022 г., до влизане на присъдата в законна сила.

Съдът се е произнесъл по направените разноски по делото.

В жалбата на подсъдимия от 06.11.2023 г. се сочи, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон при допуснати съществени процесуални нарушения и е явно несправедлива.

В представените бележки към жалбата от 10.04.2024 г. отново се изтъква, че присъдата е постановена при нарушение на материалния закон, тъй като обвинението не е доказано. По-конкретно защитата приема, че когато подсъдимият е спрян за проверка от органите на полицията, автомобилът не се е движел. Не се оспорва употребата на алкохол от подсъдимия. Сочат се свидетелски показания в тази насока. Изложени са аргументи срещу показанията на четиримата полицаи, на които основният съд е дал вяра. В жалбата се приема и че присъдата е постановена в нарушение на процесуалните правила, тъй като основният съд не е извършил пълен и обективен анализ на доказателствения материал и на противоречията в показанията на полицейските служители. Нямало яснота защо съдът не дава вяра на показанията на свидетелите М., П., П.а и П.. Направен е изводът, че присъдата е нищожна поради произнасяне от некомпетентен съд. Отделно се счита, че атакуваният съдебен акт е явно несправедлив, с оглед изложеното, и вместо подсъдимият да бъде оправдан, той е осъден.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия адв. Й. Д. от АК – П. поддържа жалбата и допълнението към нея. Иска тя да бъде уважена и неговият подзащитен да бъде оправдан по повдигнатото обвинение, а алтернативно присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане на прокуратурата. Не се оспорва пияното състояние на същия при полицейската проверка, но се твърди, че той не е управлявал инкриминирания автомобил, а само е седял на шофьорската седалка вътре в него. Атакуваният съдебен акт не съдържа анализ на доказателствата, събрани по делото. Затова, че подсъдимият само е седял в автомобила си, се изтъкват показанията на свидетелите М., П.а, П. и П.. Сочат се аргументи за това, че има процесуални нарушения – не са изчистени противоречията между свидетелите, не е посочено защо се дава вяра на групата свидетели – полицейски служители.

Прави се изводът, че присъдата не е издадена от компетентен орган, доколкото съдия-докладчикът от основния съд е пенсионер и според защитата не може да правораздава във военното правораздаване.

Подсъдимият в съдебно заседание поддържа казаното от защитника си и сочи, че е пил алкохол със свидетеля М., но не е управлявал автомобила, а и ключовете за същия са били в приятеля му, който е седял до него на предната 2 седалка.

В съдебно заседание прокурорът счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Представя писмено становище, в което се прави анализ на показанията на свидетелите по делото и се стига до извода, че основният съд правилно е дал вяра на показанията на полицейските служители, които са очевидци на деянието на подсъдимия. Сочи се, че атакувания съдебен акт е мотивиран и аргументите на защитата следва да бъдат отхвърлени.

Военно-апелативният съд, като прецени всички събрани по досъдебното производство и пред първоинстанционния съд доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК установи следното:

Жалбата и бележките към нея са подадени в срок и са процесуално допустими.

Военно-апелативният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

На 22 май 2022 г., около 00:50 часа, подсъдимият р-к Н. Б. М. от военно формирование ..... – Г.И. (сега уволнен) управлявал лек автомобил „Ф. Г.“ № ...... в с. Т., община С. по ул. „Т.“. Автомобилът бил собственост на свидетелката Г. П., с която подсъдимият живеел на съпружески начала (досъдебното производство, том 1, л. ...). Пред № 13 на същата улица полицейски патрул в състав свидетелите Н. Г., Т.Н. и С.К. (и тримата от РУ на МВР – гр. С.) спрял чрез светлинен и звуков сигнал за проверка автомобила, управляван от подсъдимия. Тъй като водачът М. лъхал на алкохол, ръцете му треперели и в автомобила имало разпилени бири, била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, № ARPM 0726, проба № ..., която отчела концентрация на алкохол в издишания от подсъдимия въздух от 2.5 промила (том 1, л. 109-110 от досъдебното производство).Тази проверка била извършена от свидетеля младши автоконтрольор В.Т. (допълнително извикан от полицейските служители на мястото на спирането на подсъдимия). Подсъдимият не оспорил употребата на алкохол ,като заявил ,че е пил бира. Същият бил отведен в РУ на МВР – гр. С., където свидетелят Т. му съставил АУАН № ....., в който М. изрично посочил, че няма възражения (том 1, л. 95 от досъдебното производство). Свидетелят Т. изготвил и талон за изследване на подсъдимия за кръвна проба № 089378, на който бил залепен холограмен номер със същите цифри(том 1, л. 87 от досъдебното производство). Подсъдимият бил придружен от свидетелите Т. и Г. до УМБАЛ „П.“ АД, където в 02:20 часа на 22.05.2022 г. свидетелката медицинска сестра Л. му взела кръвна проба след преглед от доктор Л.А. също свидетел по делото (том 1, л. 88 и л. 123-126 от досъдебното производство). Подсъдимият бил задържан за 24 часа (том 1, л. 100 от 3 досъдебното производство), а впоследствие и уволнен дисциплинарно за случая (л. 80 – 83, том 2 от досъдебното производство). Видно от протокола от назначената химическа експертиза по делото е, че в изследваната кръвна проба, взета от лицето Н. Б. М., се установява наличие на алкохол в концентрация 2.3 на хиляда (том 1, л. 85 от досъдебното производство).

Подобна фактическа обстановка, макар и по-подробно изписана, е възприета от първоинстанционния съд.

При тази фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият М. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като на 22.05.2022 г., към 00.50 часа, в село Т., община С., обл. П., по улица „...”, посока запад-изток, в района на дом № 13, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с рег. № ......, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.30 на хиляда, установено по надлежния ред, с протокол за химическа експертиза № ... от 25.05.2022 г. изготвен от сектор „Базова научно-техническа лаборатория“ на ОД на МВР – гр. П..

Основният съд е приел, че обвинението се доказва от показанията на полицейските служители Г., Н., К., Т. и тези на свидетелите А., Л., М., Т., както и от всички посочени по-горе писмени доказателства по делото. Съдът не е дал вяра на обясненията на подсъдимия в частта, в която заявява, че не е управлявал автомобила, в който се е намирал, когато е дошъл полицейския патрул, както и на показанията на свидетелите В. М. и Г. П., които подкрепят версията на подсъдимия, че макар да е бил пиян, не е управлявал автомобила и той не е бил в движение при проверката на полицейските служители, а само спрял пред № 13 на ул. „Т.“ в с. Т.. Първоинстанционният съд подробно в мотивите си е посочил съдържанието от разпитите на подсъдимия, свидетелите и заключенията на всички назначени по делото експертизи, както и аргументите на страните.

След задълбочен и внимателен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, настоящият въззивен състав намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, а доводите в жалбата и бележките към нея, както и в пледоарията на адв. Д. за неоснователни.

По делото са събрани необходимите доказателства, които са дали възможност на съда правилно да оформи вътрешното си убеждение, което е отразено в мотивите. Те от своя страна са обосновани, изчерпателни и кореспондиращи с приетата фактическа обстановка и формалната логика.

Изготвени са съобразно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК и в тях съдът по убедителен начин е отговорил на въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК.

Мотивите са аналитични и позволяват на страните и на въззивната инстанция да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда.

Основният съд подробно в мотивите си е посочил и коментирал 4 доказателствата по делото и въззивната инстанция ги възприема изцяло.

Въззивната инстанция счита, че предмета на доказване по настоящото дело касае следните два основни въпроса: управлявал ли е подсъдимият лекия автомобил „Ф. Г.“ ...... на 22.05.2022 г., около 00:50 часа, в с. Т., по ул. „Т.“, когато е бил спрян от полицейския автопатрул за проверка и ако го е управлявал бил ли е с концентрация на алкохол над 1.2 на хиляда в кръвта си.

Не се оспорва от защитата и подсъдимият, че последният на 22.05.2022 г., около 00:50 часа в с. Т. е бил употребил алкохол. Това се доказва по безспорен начин не само от обясненията на подсъдимия, но и от резултата от проверката с техническо средство Алкотест Дрегер, посочен по-горе, а така също и от резултата от кръвната му проба в болницата в П. и заключението на химическата експертиза по делото. В тази насока са и свидетелските показания на полицейските служители Г., Н., К. и Т. и показанията на д-р А. и медицинска сестра Л.. Посочените свидетели са категорични, че М. е лъхал на алкохол при проверките, а в болницата е бил пиян и нагъл. Ето защо и въззивната инстанция (както основният съд) счита, че подсъдимият на горепосочените дата, място и час е бил с концентрация на алкохол в кръвта си 2.3 на хиляда, установено по надлежния ред – с химическа експертиза.

Основната защитна версия на подсъдимия и адвоката му е, че автомобилът „Ф. Г.“, в който М. е седял на мястото на водача, не се е движел т.е. той не го е управлявал. Тезата, която поддържат е, че той само си е седял и си е говорел с намиращия се до него на предната седалка свидетел и приятел от същото село В. М., когато се е появил автопатрула.

Правилно основният съд не е дал вяра на показанията на подсъдимия и свидетеля М. в тази им част – че автомобилът е бил спрял и не се е движел.