Определение № 1914 от 16.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1914 гр. Пловдив, 16.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501578 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК 175074752 срещу Разпореждане № 11 854 от 23.04.2025 г. по ч.гр.д. № 5 812/2025 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател вх. № 35 805/ 28.03.2025 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу длъжник С. Г. С., ЕГН ********** досежно претендираните със заявлението вземания, произтичащи от сключен между страните Договор за потребителски кредит № 40004551338 от 17.06.2021 г. и Общите условия към него както следва: Главница в размер на 1633,31 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда; Договорна / възнаградителна / лихва в размер н а 401,60 лв. за период 20.09.2022 г. – 20.07.2023 г. ; Възнаграждение за допълнителна услуга „ Фаст „ в размер на 312, 50 лв.; Възнаграждение за допълнителна услуга „ Флекси „ в размер на 806,97 лева и 500 лв. - Такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава над 90 календарни дни; Лихва за забава в размер на 210,30 лв. за период на забава 21.07.2021 г. – 20.07.2023 г..

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението за процесните вземания. Претендират се разноски.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Процесните вземания се основават на сключен между страните договор за потребителски кредит № 40004551338 от 17.06.2021 г. и Общите условия на Профи Кредит България ЕООД към него – представени към заявлението.

Видно от договора на длъжника С. е предоставен кредит в размер на 3 000 лв., подлежащ на връщане чрез 24 месечни погасителни вноски – последната с падеж 20.06.2023 г., при ГПР 48, 88 % и ГЛП 41%.

Видно от договора е, че потребителят е задължен за разходи по кредита, 1 съставляващи допълнителна услуга Фаст / право на приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредита / и допълнителната услуга Флекси / право да иска промяна в погасителния план относно издължаването на кредита и сключване на анекс към договора в тази насока /, които разходи са в общ размер 2 550 лв. / 750 лв. и 1 800 лв. / - тоест разходите са в размера на 85 % от предоставените заемни средства, и се издължават по начина, по който и последните – разсрочено чрез 24 вноски по погасителния план, като са включени в общия размер на всяка от тези вноски наред с главницата и възнагр. лихва.

Така в случая и без специални знания е несъмнено, че договорът, на който заявителят основава правата си досежно процесните вземания е недействителен, тъй като ГПР надхвърля максимално допустимия размер съгласно императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ГПК - разходите на потребителя само за така наречените допълнителни услуги „ фаст“ и „флекси“ са в размер на 85 % от предоставените на кредит парични средства, съответно че посочения в договора ГПР от 48,88 % не е действителния. Посочването в договора за кредит на по - нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В този смисъл, неяснотата относно включените в ГПР компоненти съставлява и нарушение на основното изискване по чл. 145 ал. 2 от ЗЗП клаузите, определящи основния предмет на договора да са ясни и разбираеми.

Горното е самостоятелно основание за отхвърляне на всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита / чл. 23 от ЗПК /. В случая заявителят е посочил / след задължаването му от съда /, че престираните от потребителя С. плащания по кредита са в общ размер от 4 492, 12 лева. С оглед казаната недействителност на договора за кредит тази сума следва да се отнесе изцяло за погасяване на предоставените в заем 3 000 лв..

Следователно, чистата стойност на кредита е погасена и искането на заявителя е изцяло неоснователно и правилно като краен резултат е отказано.

Отделно, клаузите, с които са договорени възнагражденията за услугите Фаст и Флекси и таксите за извънсъдебно събиране на вземанията са на самостоятелни основания нищожни.

Клаузата относно такси за извънсъдебно събиране на вземането е в противоречие със закона – чл. 33 ал. ал. 1 и 2 от ЗПК, съгласно който при забава на потребител той дължи обезщетение за забава, което не може да надвишава законната лихва.

Именуваните от заявителя и настоящ жалбоподател допълнителни услуги Фаст и Флекси не съставляват – противно на поддържаното от него, допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК. Същите са несъмнено такси по усвояването и управлението на кредита, каквито кредиторът няма право да събира предвид императивната забрана на чл.

10а ал. 2 от ЗПК.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че в заповедното производство съдът да няма правомощия да се произнася по действителността на договора за кредит като цяло или досежно отделни негови клаузи, извършвайки преценка за тяхното противоречие със закона или морала. Това правомощие е изрично вменено на съда, в т.ч. и на заповедния – чл. 411 ал. 2 т.т. 2 и 3 от ГПК, като същото е не само право, но и задължение на съда.

2

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК 175074752 срещу Разпореждане № 11 854 от 23.04.2025 г. по ч.гр.д. № 5 812/2025 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател вх. № 35 805/ 28.03.2025 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу длъжник С. Г. С., ЕГН - ********** досежно претендираните със заявлението вземания, произтичащи от сключен между страните Договор за потребителски кредит № 40004551338 от 17.06.2021 г. и Общите условия към него както следва: Главница в размер на 1633,31 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда;

Договорна / възнаградителна / лихва в размер на 401,60 лв. за период 20.09.2022 г. – 20.07.2023 г. ; Възнаграждение за допълнителна услуга „ Фаст „ в размер на 312, 50 лв.;

Възнаграждение за допълнителна услуга „ Флекси „ в размер на 806,97 лева и 500 лв. Такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава над 90 календарни дни;

Лихва за забава в размер на 210,30 лв. за период на забава 21.07.2021 г. – 20.07.2023 г..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3