Решение № 303 от 18.11.2021, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 569/2021
- Вид
- Решение № 303
- Подписан
- 18.11.2021
- В сила
- 27.01.2022
- Състав
- ИВЕЛИНА ПЕТРОВА ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 303 гр. Ловеч, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310100569 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл. 240 във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Постъпила е искова молба от „ БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ – Париж, Франция, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“ – гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт ......... на основание чл. 240 във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 13172.09 лева по Договор за потребителски кредит № PLUS-15057512/14.07.2017 г., формирана от следните суми:
8915.76 лева – главница, 3060.32 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.07.2019 г. до 05.08.2024 г. и 1196.01 лева – мораторна лихва за периода от 05.08.2019 г. до 15.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се, че с горепосочения договор “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ е отпуснало на ответника паричен кредит в размер на 10000.00 лева и закупуването на застраховка от 4704.00 лева, като сумата, предмет на договора, е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от договора, с което ищецът изпълнил задължението си по него. Съгласно условията на договора, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 84 месечни вноски – всяка по 242.74 лева, които съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите – 15.87% и годишния лихвен процент – 13.63%, посочени в параметрите по договора. Твърди се, че ответникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 05.07.2019 г. /първа неплатена вноска/, към която дата е погасил 22 1 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора, вземането ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска /05.08.2019 г./. Предвид изложеното, ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 15056.08 лева, представляващ оставащите 62 броя погасителни вноски към 05.08.2019 г., към която дата кредитът е станал изискуем в целия му размер.
Ищецът твърди, че въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, ответникът не е изпълнил задължението си. Поради това, ищецът посочва, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до Районен съд-Ловеч, като по образуваното ч.гр.дело № 201/2021 г. съдът отхвърлил заявлението.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК, ищецът предявява настоящия осъдителен иск за присъждане на горепосочените вземания по договора за потребителски кредит.
Претендира присъждане на съдебните разноски по заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева, както и разноските в настоящото исково производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал писмен отговор и не е изразил становище по предявените искове.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В постъпила писмена молба от негов пълномощник, същият моли да бъдат уважени предявените искове, като основателни и доказани, както и да им се присъдят разноските по делото.
Ответникът ЕЛМ. АЛ. АС., редовно призован, не се явява и не изразява становище по съществото на спора.
От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 201/2021 г. по описа на ЛРС, както и от доводите на ищеца, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 478/26.01.2021 г., от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж, чрез “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., клон България“ – гр. София, е било образувано ч.гр.дело № 201/2021 г. по описа на Ловешкия районен съд, против длъжник /сега ответник/ ЕЛМ. АЛ. АС. за същите вземания, произтичащи от същия договор за потребителски кредит № PLUS15057512/14.07.2017 г.
С Разпореждане № 178/15.02.2021 г., заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението и указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск срещу длъжника за вземанията си.
Заявителят е предявил осъдителен иск в едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.
По делото не се спори, а и видно е от приложения Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15057512/14.07.2017 г., че същият е сключен между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД /правоприемник на който е ищецът по делото/, като кредитор, и ответника ЕЛМ.
2
АЛ. АС., като кредитополучател, с размер на предоставената в кредит сума – 10000.00 лева за потребителски цели. Видно от чл. 3 от договора, кредитополучателят е поел задължение да върне на кредитора предоставената в кредит сума, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на последния, като следвало да му заплати 84 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 242.84 лв., с падежна дата 5-то число на месеца, съгласно съдържащ се в договора погасителен план, с падеж на първата вноска – 05.09.2017 г., а на последната – 05.08.2024 г. Годишният процент на разходите е в размер на 15.87%, а лихвеният процент – 13.63%, като общата стойност на плащанията е в размер на 20398.56 лв. В параметрите на договора са посочени и застрахователна премия от 4704.00 лв. и такса ангажимент от 350.00 лв.
По делото не е спорно, че договорът за кредит е подписан от ответника, с което последният се е съгласил с условията му.
Видно от отбелязването в раздел “Удостоверявания” на договора, ищцовото дружество е изпълнило задължението си като кредитор, като е предоставило на ответника договорената сума.
С оглед на това съдът приема, че за него е възникнало задължението като кредитополучател да върне получената в кредит сума съобразно условията, предвидени в договора.
В чл. 5 от договора за кредит е уговорено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Уговорено е също, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, ведно с дължимото обезщетение за забава.
В погасителния план към договора е посочена всяка падежна дата в месеца, размера на месечната вноска /242.84 лева/ и оставащата главница.
В представено от ищеца извлечение по кредита и погасителния план е отразен поотделно размера на главницата по кредита, договорната лихва и застраховка, формиращи общия размер на месечната вноска от 242.84 лева в рамките на погасителния план – от 05.09.2017 г. до 05.08.2024 г.
Отразени са и получените плащания – 22 броя вноски от 242.84 лева, платени в периода от 23.08.2017 г. до 10.10.2019 г., в общ размер на 5342.48 лева. В извлечението по т. 3 „разнесени плащания“ са отразени така получените плащания по падежни дати, като видно е, че от 05.07.2019 г. са преустановени плащанията на погасителните вноски, като общият размер на дължимата главница до крайната падежна дата на договора – 05.08.2024 г., е в размер на претендираната сума от 8915.76 лева. В тази сума се включват и три вноски за застраховка от по 56.00 лева с падежни дати – 05.11.2019 г., 05.12.2019 г. и 05.01.2020 г., а след тази дата застраховката е анулирана.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 240 във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, за присъждане на вземания по договор за потребителски кредит.
По така предявените искове ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване всяко от вземанията си по договора по основание и размер, както и че сключеният договор е валиден и не страда от пороци, водещи до нищожност.
В случая не се спори факта на сключения между ищеца, в качеството му на кредитор, и ответника, в качеството му на кредитополучател, договор за 3 потребителски паричен кредит, размерът на предоставената в кредит сума, посочена в договора, както и че същата е била усвоена от ответника. между
След преценка съдържанието на договора, съдът приема, че страните е налице валидно сключен договор за потребителски паричен кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, в предвидената от закона форма /чл. 10 от ЗПК/, съдържащ съществените елементи за този вид договор, регламентирани с разпоредбата на чл. 11 от ЗПК. Вследствие на така сключения договор между страните е възникнало облигационно отношение, по силата на което дружеството - ищец е предоставило на ответника уговорената с договора парична сума, а последният се е задължил да я върне съобразно уговореното.
С оглед възприетия извод, че между страните е налице валидно облигационно отношение по силата на сключения между тях договор за потребителски паричен кредит, по който ищецът е изпълнил задължението си да предостави уговорената в кредит сума на ответника, следва да се прецени дали той е изпълнил насрещното си задължение да върне кредита, съобразно уговорените брой и размер погасителни вноски, ведно с договорената лихва за ползване на кредита.
От представеното и неоспорено извлечение по кредита, което съдът преценява като годно доказателство по смисъла на чл. 182 от ГПК, се установи, че в периода след 05.07.2019 г. няма постъпили плащания по договора.
Следователно от уговорените по договора дължими 84 броя месечни погасителни вноски остават неплатени 62 броя, с последна падежна дата - 05.08.2024 г.
Доколкото следва от съдържанието на исковата молба, ищецът счита вземанията си за изцяло предсрочно изискуеми, с оглед клаузата на чл. 5 от договора, според която при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска /в случая 05.08.2019 г./, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, ведно с дължимото обезщетение за забава.
Необходимо е да се отбележи, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Това е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /Решение № 64 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г. на ВКС, IV г.о./. Относно надлежното обявяване на предсрочната изискуемост на ответника – длъжник, съдът счита, че настоящият осъдителен иск има характер на волеизявление в тази насока с факта на връчване на препис от исковата молба на ответника, т.е. с ъдът приема, че ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора с факта на връчените му на 22.06.2021 г. съдебни книжа по делото, включващи съобщение по чл. 131 от ГПК, заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея. В този смисъл е и съдебната практика /напр.
4
Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. №193/2018 г. на ВКС, Първо отделение/.
Настъпването на предсрочната изискуемост в хода на производството представлява ново обстоятелство, което следва да бъде взето предвид от съда на основание разпоредбата на чл. 235 ал. 3 от ГПК, съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.