Решение № 468 от 22.04.2025, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 2791/2024
- Вид
- Решение № 468
- Подписан
- 22.04.2025
- В сила
- 11.12.2025
- Състав
- Михаела Иванова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 267, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, ал. 1, т. 2 · Закон за туризма
РЕШЕНИЕ
№ 468 гр. Кюстендил, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Михаела Ив. А. при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Михаела Ив. А. Гражданско дело № 20241520102791 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Могилата-КН“ ЕООД против „Пауталия-2008“ НЧ.
В исковата молба се сочи, че в последните няколко години страните се намирали в договорни отношения при изправност на всеки от контрагентите. При последните си договорни уговорки обаче, ответната страна не изпълнила точно задълженията си по същите. Ищцовото дружество се ангажирало да предостави база за настаняване на чуждестранни гости на ответника за периода 24.07.2024г. – 26.07.2024 г. вкл., но поради незапълване числеността на гостите така, както били уговорени първоначално, хотелът останал резервиран, но незает въпреки нуждата от настаняване на други лица. Първоначално уговореното между страните дължимо от възложителя възнаграждение възлизало на сума в размер на 8000,00 лв. Част от него било заплатено, но не от ответника, който отказал да стори това, а от трето лице – Община Кюстендил. Така, дължимият остатък възлизал на сума в общ размер на 2000,00 лв.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде установено в отношенията между страните, че „Пауталия2008“ НЧ, ЕИК:109611798, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул.
„Даскал Дамаскин“ № 4 дължи и следва да заплати на „МОГИЛАТА-КН“ ЕООД, ЕИК:
201273406, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Спартак“ № 54 сумата в размер на 2000,00 лева (две хиляди лева), представляваща задължение по издадена от заявителя фактура № 992 от 30.07.2024г. за незаплатени нощувки за датите 24.07.2024г., 25.07.2024г. и 26.07.2024г. и туристически такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по 1 чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 2196/2024г. от описа на РС – Кюстендил.
Претендират се сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор.
Сочи на недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Облигационна обвързаност имало, но не с ответната страна, а с Община Кюстендил. Ответното читалище нито било ползвало, нито уговаряло услуги на стойност 2000,00 лв. Отделно, претендираната сума била и неправилно изчислена.
Процесните фактури не били връчвани на ответника, а били издадени за настоящото производство.
Предвид всичко изложено се иска да бъде отхвърлена претенцията в нейната цялост като неоснователна.
Претендират се сторените в производството разноски.
В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа, а ответникът оспорва същата по съображенията в отговора.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от доказателствата по делото и по-конкретно – представената на л. 10 от същото Фактура № 0000000980/30.07.2024г. с доставчик ищцовото дружество и получател ответното читалище е, че същата е издадена за сума в размер на 8000,00 лв., включваща 204 бр. нощувки на обща стойност 7237.45 лв. и 204 бр. туристически такси по 0.50 лв. всяка или общо 102,00 лв. От направено върху самата фактура отбелязване се установява, че същата е анулирана, което обстоятелство се потвърждава и от данните на експерта, изготвил съдебно-счетоводните експертизи по делото.
С Фактура № 0000000991/30.07.2024г., издадена от ищеца и с посочен получател Община Кюстендил, е начислена сума за плащане от 6000,00 лв. за 150 бр. нощувки на обща стойност 5429.59 лв. и 150 бр. туристически такси на обща стойност 75,00лв.
С Фактура № 0000000992/30.07.2024г. с посочен доставчик ищеца и получател – ответника, е начислена сума за плащане в размер на 2000,00 лв. за 54 бр. нощувки на обща стойност 1807,86 лв. и 54 бр. туристически такси, възлизащи общо на 27,00 лв.
Процесните фактури са отбелязани в Дневника за продажбите BG201273406, 07/2024г. под номера 25, 29 и 30 от представеното по делото извлечение (спр. гърба на л. 14 от същото).
Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Д. Д., М. Ц. и Л. М..
В показанията си св. Д. сочи, че работи в семеен хотел „Пауталия“ като камериерка. Твърди, че от 4 години г-н К. и г-жа С. се уговаряли досежно провеждането на фестивал „Сребърна пафта“, при което г-н К. резервирал целия хотел за гости от чужбина. За 2024г. хотелът бил резервиран за датите 24.07.2024г., 25.07.2024г. и 26.07.2024г. Твърди обаче, че не дошли всички гости. Групата от Полша не дошла, около 20 човека. А хотелът бил готов да ги посрещне, заради което дори били закупени нови матраци, слагали и допълнителни легла. Не знае дали г-жа С. някога е имала уговорка с Община Кюстендил, а дали има и договор с г-н К.. Виждала е същия в хотела, когато са се правили резервациите за гостите, но не е присъствала на 2 разговори между С. и председателя на читалището. Госпожа С. й споделяла за резервациите и разговорите с г-н К.. Само председателя на читалището е виждала в хотела, но не и служители на Община Кюстендил.
Свидетелят Ц. твърди, че помага в организацията на фестивала „Сребърна пафта“. Няма служебни отношения с читалището, член е на същото и участва във фолклорния му състав. Сочи, че фестивалът се организира от г-н К., съвместно с Община Кюстендил. Господин К. имал отношение към резервациите, а по въпроса за финансовите отношения Община Кюстендил вземала участие. Винаги при организирането на такива фестивали имало неточности в бройките – заявяват се едни бройки, но се случва нещо и не се отзовават всички участници. Господин К. изготвял програма за това кои гости в кой хотел да бъдат настанени. Съобщавало се, че фестивалът се организира от читалището съвместно с Община Кюстендил. Не знае за наличието на сключени писмени договори.
В показанията си св. М. също сочи, че участва в организацията на фестивала "Сребърна пафта“ Последният се организирал от читалището и Община Кюстендил.
Ролята на хората от читалището била да накара гостите на града, участващи във фестивала, да се чувстват комфортно, да им показват забележителности, да ги отведат навреме на мястото, на което ще се провежда дефилето. Твърди, че финансовите тежести били основно задължение на Община Кюстендил. Винаги хотел „Пауталия“ се запълвал пръв. Миналата година също имало международни групи, настанени в хотела. Сочи, че ръководителите на групите поддържали връзка с г-н К., а последният съгласувал бройките с Община Кюстендил. Но те били винаги ориентировъчни.
Никога не могло да се заявят едни бройки и да е налице сигурност, че ще дойдат точно толкова хора. И по други фестивали в Европа в последния момент е имало случаи някои колеги да не могат да пътуват. Точната бройка се установявала при пристигането на участниците, като имало и случаи, в които идвали и повече хора. След пристигане на групите и установяване бройката на участниците, г-н К. я съгласувал с Община Кюстендил, защото те извършвали плащането. Дори самата община, в лицето на кмета, откривайки фестивала, казвал, че същият се организира от общината със съдействието на читалището. Не знае в каква степен е участието на общината. До колкото знае тя плащала спането и част от храната. Резервациите се правили може би месец-два преди събитието.
Прието към доказателствения материал е и заключение вх. № 2336/24.02.2025г. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. М. В., от което е установимо, че и трите процесни фактури са осчетоводени от ищеца в месеца, в който са издадени, отразени са в дневника за продажби като е посочен и дължимият данък върху добавената стойност. Резервирани били по три нощувки за 68 човека или общо 204 нощувки. Издадена била фактура за тези 204 нощувки на обща стойност 8000,00 лв. впоследствие същата анулирана. След това са издадени фактура № 991 за три нощувки за 50 човека (на обща стойност 6000,00 лв.) с получател Община Кюстендил и фактура № 992 за 3 нощувки за 18 човека на обща стойност 2000,00 лв. с получател ответното читалище. В устно изложената пред съда част експертът сочи, че фактурите са издадени на коректни дати, намерили са отражение в дневника за продажби, осчетоводени са по надлежния ред, включени са в аналитичния регистър на дружеството за месеца, както и в дневника за продажби, съотв. и в справката декларация. Експертът е посочил още как реално се анулира една фактура и че това трябва да стане в месеца, в който е издадена, в противен случай следва да е съпътствана от дебитно или кредитно известие. Сочи, че анулираната фактура не е 3 предявявана на ответника, но след промените в Закона за счетоводството няма изискване за наличието за подпис за получател. Уведомяването станало по телефона.
Идентичен бил и случаят с фактура № 992 за сумата от 2000,00 лв. Твърди, че по данни на представител на самото дружество, а и на счетоводната фирма на същото, в годините назад, а и за процесния случай, нямало предварителни писмени резервации или пък заплащане на капаро. Договорките се правели само устно. Сумата по фактура № 991 за 6000,00 лв. била реално преведена от Общината на ищцовото дружество и получена от последното по банков път.
В приетото впоследствие заключение-допълнение вх. № 3486/21.03.2025г. на същото вещо лице, е отразено, че фактура № 0000000992/30.07.2024г. за сумата от 2000,00 лв. не е осчетоводена от ответника. Осчетоводени и заплатени във връзка с проведения фестивал „Сребърна пафта“ били фактури за нощувка на „Пауталия Турс“ АД, „Амо Пропърти“ ООД и „Коен и синове“ ЕООД. В устно изложената пред съда част вещото лице е посочило, че за посочените дружества имало платени суми освен за нощувки, още и за храна.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което същият не ги обсъжда подробно, а досежно представените такива, установяващи, извършени публикации в социалната мрежа „Фейсбук“, съотв. проведена комуникация в платформата „Вайбър“, същите съдът намира за недопустимо доказателствено средство, поради което също ще остави без обсъждане.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 2196/2024 г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, дължимо по процесната фактура, което е предмет и на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на длъжника, като в законоустановения срок, същият е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК. Ето защо съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, като в установения за това срок заявителят е упражнил правото си да установи вземането по исков път.
По основателността:
Изложените фактически твърдения в исковата молба определят правната квалификация на заявеното спорното право като такава по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, заявена в производството по реда на чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от с.к.
Досежно наличието на облигационно отношение между страните:
Договорът за предоставяне на туристически услуги /конкретно хотелиерството като вид туристическа дейност по чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗТ/ е разновидност на договора за изработка, уреден в чл. 258 и следв. от ЗЗД. В правната доктрина и съдебната практика няма спор, че договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати 4 на изпълнителя за извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка.