Решение № 402 от 09.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. Пловдив, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева в присъствието на прокурора Костадин Д. Паскалев като разгледа докладваното от Цветан Ил. Цветков Частно наказателно дело № 20235300200683 по описа за 2023 година за да се произнесе, прецени следното:

Производство по реда на чл.465 вр. чл.463 от НПК

В Окръжен съд – Пловдив е постъпило искане, чрез Министерството на правосъдието на Република България, от Главна републиканска прокуратура – гр.Кастамону, Република Турция, за признаване и изпълнение на присъда срещу българския гражданин К. И. Д. на основание Европейската конвенция за международно признаване на присъди. В искането е посочено, че спрямо българския гражданин К. Д., роден на *** г., живущ в гр.П.в, е постановена присъда от Тежък наказателен съд - гр.Кастамону, РТурция, за извършено в община Тося – област Кастамону, на 23.07.2013г., престъпление по чл.85 ал.2 от турския наказателен кодекс - закон № 5237, за което с присъдата му е наложено наказание Лишаване от свобода в размер на 4 години и 2 месеца по дело № 2014/163 - с решение № 2017/19 от 19.01.2017г.

1

Описани са фактите, свързани с извършеното престъпление „Причиняване на смърт или нараняване поради небрежност“: на 23.07.2013г. в пределите на община Тося – обл.Кастамону, е възникнало пътно транспортно произшествие със смърт и наранявания, вследствие на сблъсък между моторното превозно средство с български регистрационен № ***, управлявано от осъдения К. И. Д. с пътници Р.М., Р.А. и Д.Д./наранени след произшествието/ и моторното превозно средство с германски регистрационен № ****, управлявано от М.М.Е. с пътници С.Е./загинала/, Р.Е. и Т.Е./наранени след произшествието/. Произшествието е настъпило между двете моторни превозни средства като шофьорът М.Е. се е движил с автомобила си в посока от гр.Ългаз към гр.Тося, а движещияг се в обратна посока автомобил, управляван от К. Д., навлиза в лентата за движение на Е..

В искането е отразено, че К. Д. не е бил арестуван или задържан, като на 15.12.2014г., по време на съдебния процес на съдебното досие пред 14-ти Основен наказателен съд Бюйюкчекмедже, му е бил прочетен обвинителния акт чрез преводач и сам Д. е дал обяснение по случая. Присъдата е била прочетена в съдебно заседание на 19.01.2017г. при Тежък наказателен съд гр.Кастамону в отсъствие на осъдения. По време на делото Д. е бил защитаван от адвокат С.О. или от упълномощения от самия подсъдим защитник – адвокат Я.Г.. Решението, с което на Д. е наложено наказание от 4 години и 2 месеца лишаване от свобода, е било обжалвано, но възражението срещу него е било отхвърлено по същество като неподходящо от 12-ти Наказателен отдел при Районен апелативен съд гр.Анкара, при което на 08.03.2017г. с Решение № 2017/509 основното решение е било утвърдено и е придобило окончателен вид.

Отразено е, че давността за изпълнение на присъдата, съгласно член 68/1-е от турския Наказателен кодекс № 5237 е 10 години и изтича на 06.03.2027г.

Искането към българската страна е отправено по причина, че осъденият е с българско гражданство и се намира на територията на нашата страна, при което наложеното му наказание не може да бъде приведено в изпълнение в РТурция чрез екстрадиция.

Приложени са Обосновано решение за присъда относно К. Д., решението на Районен апелативен съд гр.Анкара относно обжалването, 2 примерен срок (вероятен) за изтърпяване в затвора, показващ условията за освобождаване по заслуга и условното му освобождаване относно постановената присъда, постановеното наказание, законните разпоредби относно наказателния съд и привеждането в изпълнение на наказанието, ведно с преводите на изброените документи.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив е на становище, че по делото има достатъчно налични доказателства за несъответствия по провеждане на съдебното следствие от турския съд, противоречащи на основни принципи на българското наказателно и наказателнопроцесуално право по отношение правото на защита на българския гражданин, визирайки нормата на чл.463 т.6 от НПК. В крайна сметка моли за признаване присъдата на турския съд.

Защитата на осъденото лице – адвокат К., заема позиция, че искането на турските власти не следва да бъде уважавано. Също е на становище, че е нарушено правото на защита на осъденото лице, посочвайки непризоваването на същото за съдебните заседания и неуведомяването му в съответствие с изискването на чл.269 ал.3 от НПК, както и най-вече за провеждане на съдебни заседания и особено последното такова по същество – при произнасяне на присъдата, при липсата на защитник - в нарушение нормата на чл.94 ал.8 от НПК. Намира и въззивното решение като бланкетно, за постановено при липсата на мотиви и аргументи, за да бъде отхвърлено искането на подсъдимия към оня момент Д. и защитника му.

Осъденият К. Д. лично, излага твърдения в обясненията си, в личната си защита и последна дума, че няма каквато и да е вина за пътнотранспортното произшествие, а че вината е единствено на оневинения от турския съд обв.М.Е..

Съдът, като разгледа постъпилото искане, приложените по делото доказателства, и като обсъди доводите на страните, прие следното:

От приложеното копие на постановената спрямо К. Д. присъда № 2017/19 по дело №2014/163 на Тежък наказателен съд гр.Кастамону в РТурция е видно, че той е признат за виновен и осъден за едно престъпление: - в съответствие с чл.85/2 от турския наказателен кодекс № 5237, който текст отговаря на престъплението „причиняване на смърт на едно лице и нараняване на повече от едно лице поради небрежност“, за което е наказан с 5 3 години лишаване от свобода. На основание чл.62 от турския наказателен кодекс това наказание е било намалено с 1/6 или окончателното такова е 4 години и 2 месеца затвор. Присъдата е обжалвана пред въззивен съд и съгласно решение № 2017/509 по дело № 2017/670 на Районен апелативен съд гр.Анкара същата е потвърдена по отношение на Д. като по този начин на 08.03.2017 г. присъдата е придобила окончателен вид. Давността за изпълнение на присъдата, съгласно член 68/1-е от турския Наказателен кодекс № 5237 е 10 години и изтича на 06.03.2027г. Към момента на отправяне искането Д. пребивава на територията на гр.Пловдив. Предвид това, настоящият съд не би могъл да се позове на обстоятелството, че въпроса с предаване на осъдения на турските власти за изтърпяване на наказанието по произнесената там присъда спрямо него вече е решен, тъй като това решение не е изпълнено, а факта, че К. Д. е български гражданин прави невъзможно и предаването му по реда на екстрадирането на турската страна. Именно затова и турските власти се позовават на Европейската конвенция за международно признаване на присъди, като отправят молба за признаване на присъдата, постановена спрямо това лице.

Съобразявайки диспозитива на постановената в Република Турция присъда, както и обстоятелствената й част относно деянието, за което е осъден К. Д., а замолената държава е обвързана от посочените за установени факти, съгласно разпоредбата на чл.42 от Конвенцията, съдът намери, че то съставлява престъпление и по българския НК съответно престъпление по чл.343 ал.3 б.“б“ вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от българския НК. Тук е моментът и да се посочи, по възражението на осъденото лице, за твърдяната от него липса на виновно поведение по ПТП, че горепосочената норма от Конвенцията повелява обвързаност на замолената държава с фактите по исканата за признаване присъда.

А както правилно отбелязва и защитникът на Д. по настоящото дело адвокат К. – искането е съобразено с изискванията на процесуалния ни закон, че осъденият е наказателно отговорно лице съобразно българския закон, престъплението, за което е осъден К. Д. в РТурция не е политическо, нито военно, за същото в РБългария не е признавана присъда на друг чуждестранен съд.

Отделно от това, обаче, за основателно се прие от съдебния състав 4 установеното и възразеното от защитата, че изпратената за признаване присъда противоречи на основните принципи на българското наказателно и наказателнопроцесуално право, визирайки нормата на чл.463 т.6 от НПК. Така от представените с искането материали от турска страна, както и от тези по допълнително изисканата от съда документация, удостоверяваща хода на протеклите и начин на протичане на съдебните заседания до произнасяне на присъдата от Тежък наказателен съд гр.Кастамону, съдебният състав съобрази следното: процеса по делото е разгледан публично, като в заседанието от 15.12.2014г. пред Основен наказателен съд Бюйюкчекмедже, К. Д. е участвал с назначен му адвокат от Истанбулската адвокатска колегия-адв.С.О., където му е прочетен обвинителен акт с преводач, давайки обяснения за случая по ПТП.

Т.е. Д. е бил наясно с образувания процес на наказателно производство. В последващите съдебни заседания Д. не е присъствал, като се бил прибрал в страната за лечение, пролежавайки през 2016г. в Клиника по специална хирургия. Упълномощил турските адвокати Г. и Г., които да го представляват в процеса, което те са сторили в с.з. на 14.11.2016г. и на 21.11.2016г. В съдебното заседание на 19.01.2017г., когато е произнесена исканата за признаване присъда, не е присъствал както обвиняемия тогава К. Д., така и негов защитник.

А процесът в това съдебно заседание се е провел в присъствието на другия участващ в ПТП М.Е.-като обвиняем с двама свои защитници, както и с участието на републикански прокурор – представител на обвинението.

Дори и да се приеме неявяването на Д. по негова собствена инициатива, то при дадения ход на делото по същество в отсъствието на адвокат, защитаващ интересите му в това особено важно с.з., където при съдебните прения се формира и вътрешното убеждение на съда за виновност, а дори и за преценка на налични смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, е нарушено сериозно правото му на защита-в нарушение на чл.94 ал.1 т.8 от НПК.

Само на това основание следва да се отхвърли искането за признаване на присъдата на турския съд, като едновременно с това съдът намери за необходимо да посочи и нарушените принципи на българския процесуален закон за състезателност и равнопоставеност на страните –чл.12 и чл.15 от НПК. Всичко това и при грубо нарушаване принципа, заложен в разпоредбата 5 на чл.6 пар.1 от КЗПЧОС. Присъдата е постановена на базата на обвинителната пледоария на прокурора, при изслушване на другия участник в ПТП, като съдът се е задоволил единствено с прочитане обясненията на К. Д., снети от него през 2014г.

А без претенции за ревизиране на присъдата от страна на настоящия съдебен състав, следва да се посочи противоречието в казуса по един и същ факт между двамата обвиняеми К.Д. и М.Е. /кой от тях е предприел изпреварване на камиона/, както и категорично противоречивите една на друга съдебни експертизи в хода на делото, което на още по-силно основание води до необходимостта от участието на защитник на неявяващия се обвиняем.

Предвид на така изложеното, съдът прие че искането на Главна републиканска прокуратура град Кастамону - „Бюро за решения и изпълнения“, за признаване и изпълнение на присъдата на турските съдебни власти срещу българския гражданин К. Д., като несъответстваща на основни принципи, залегнали в КЗПЧОС и на българското наказателно и наказателнопроцесуално право, следва да бъде отхвърлено, поради което и на основание чл.465, ал.4 от НПК

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането за признаване и приемане за изпълнение на наказанието Лишаване от свобода, наложено с постановена присъда от Тежък наказателен съд - гр.Кастамону, РТурция, по дело № 2014/163 с решение № 2017/19 от 19.01.2017г., станало окончателно на 08.03.2017г., спрямо българския гражданин К. И. Д. с ЕГН **********, за причиняване на смърт или нараняване поради небрежност, в размер на 4 години и 2 месеца.

След влизане в сила на решението, заверен препис от същото да се изпрати на Министерство на правосъдието.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.