Определение № 302 от 22.02.2021, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 302 гр.

Пловдив, 22 февруари 2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА разгледа докладваното от Председателя адм.дело № 2620 по описа за 2020 год. и взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

С Определение № 111/06.01.2021 г. постановено по адм.дело № 12517/2020 г., Върховният административен съд (ВАС) на Република България е оставил без разглеждане частната жалба подадена от Директора на СОУ „Козма Тричков“, гр. Враца, против Определение № 1776/23.10.2020 г. постановено по настоящо дело, прекратил е производството и е изпратил частната жалба на Административен съд Пловдив, в частта й, в която се иска изменение на определението относно присъдените разноски, за разглеждане на искането по чл. 248, ал. 1 във вр. с чл. 144 АПК. В мотивите на постановения от ВАС съдебен акт е прието, че частният жалбоподател е недоволен от осъждането му да заплати направените от Сдружение „Българо-европейски съюз на работещите - БЕСР“ разноски. Редът му за защита е този по чл. 248 АПК, а не чрез обжалване на прекратителното определение на съда, което за него, доколкото той е ответник в производството, е благоприятен съдебен акт.

Именно по този повод е образувано и настоящото производството.

Сдружение „Българо-европейски съюз на работещите - БЕСР“ не е депозирало пред ВАС писмен отговор по частната жалба, съответно не е изразило становище по искането.

Искането е направено в срока по чл.

248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и от процесуално легитимирано лице, поради което се явява допустима. Разгледано по същество същото е неоснователно.

С Определение

№ 1776/23.10.2020 г., постановено по адм.дело № 2620 по описа за 2020 год. на Административен съда Пловдив, чието изменение се иска, в полза на жалбоподателя Сдружение „Българо-европейски съюз на работещите - БЕСР“ са присъдени сторените в производството разноски в размер на 510 лв., представляващи заплатените от сдружението адвокатско възнаграждение – 510 лв. и държавна такса – 10 лв.

От доказателствата по делото е безспорно, че искане за присъждане на разноски е направено своевременно от жалбоподател – с подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ. По делото са приложени и доказателства за направените разноски – документ за 10,00 лв. държавна такса и договор за правна защита и съдействие от 05.10.2020 г. за адв. А.Д., в който е посочено изплатено в брой към датата на сключване на договора, възнаграждение в размер на 500 лв.

Подаването на жалбата, жалбоподателят е направил единствено поради непроизнасянето в срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ на директора на средното училище. Ако задълженото лице се беше произнесло в срок или беше упражнило правото си по чл. 30 ЗДОИ, жалбоподателят не би имал право да оспори мълчаливия отказ, а следователно и да направи необходимите за подаване на жалбата разноски за държавна такса, както и да упражни правото си на правна помощ в лицето на адвокат.

Фактът, че след като е оспорен мълчаливия отказ задълженият субект е издал искания акт, т.е. упражнил правото си по чл. 156, ал. 1 АПК, не може да обоснове извод, че с действията си не е предизвикал образуването на делото и направените във връзка с него разноски. Напротив, именно непроизнасянето в срок е единствената причина за образуване на делото. Ако органът беше се произнесъл в срок или в срок беше уведомил заявителя за удължаване на срока за произнасяне, за заявителя нямаше да е налице хипотезата на мълчалив отказ и следователно нямаше да е налице право на оспорване, т.е. не поведението на органа щеше да бъде причина за образуване на делото и направените във връзка с него разноски. В случая единствено неизпълнението на законовото задължение на органа за произнасяне в срока по чл. 28, ал. 1 ЗОДОИ е причина за направените от заявителя разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Отговорността за разноските в съдебното производство е обективна, невиновна отговорност. Фактическият състав, при който тя се поражда е съвкупност от следните юридически факти: неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор и съдебен акт, в полза на страната, която претендира разноските. В случая и трите предпоставки са налице – с непроизнасянето си в срок задълженият субект е предизвикал правния спор, разноските са направени, а настоящото съдебно определение фактически е в полза на жалбоподател, тъй като съдебното производство се прекратява поради постигане на целената с жалбата правна защита – издаване на искания акт. С оглед на това и в съответствие с чл. 78, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът е присъдил на жалбоподателя, направените по делото разноски.

В настоящото производството не са констатират основания за постановяване на резултат различен от вече постановения с Определение № 1776/23.10.2020 г. по адм. дело № 2620 по описа на Административен съд - Пловдив, досежно присъдените разноските. Това налага искането на Директора на СОУ „Козма Тричков“, гр. Враца, за изменение на Определение № 1776/23.10.2020 г. постановено по адм. дело № 2620 по описа на Административен съд - Пловдив, в частта му за разноските, да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 3 във връзка с чл. 144 АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

О П

Р Е Д

Е Л И :

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на СОУ „Козма Тричков“, гр. Враца, за изменение на Определение № 1776/23.10.2020 г. постановено по адм. дело № 2620/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: