Решение № 102 от 13.11.2023, Административен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 98 гр. Габрово, 13.11.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в открито съдебно заседание на тринадесети октомври, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА и секретар Радина

Церовска, като разгледа докладваното от съдия Кирова адм. дело № 51 от 2023 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.

Делото е образувано въз основа на жалба, наименована „искова молба“, с вх. № СДА-01-504/17.03.2023 г., подадена от Н.И.Н. ***, с която към съда е отправено искане да бъде отменено Решение № 18-1924-15.02.2023 г. на началника на СГКК – Габрово, а също така да бъде задължена АГКК да издаде скица на негов обединен имот на база скица-проект, издадена му от фирма СД „***”.

Жалбоподателят сочи, че през

1988 г. със своя приятелка закупили имот – дворно място от 2000 кв.м. в м. „***“, с. Кметовци, общ. Габрово, влизащо в чертите на околовръстен полигон. През 2015 г. с горепосочената фирма се споразумели да се направи геодезическо заснемане на този ПИ, попадащ в границите на урбанизирана територия, ЕКАТТЕ 37352, землище Кметовци, кад. № 121 от КВС на землището. От това заснемане е видно, че имотът на Н. не е бил „пресечен“ на две от общинска улица, която е собственост на Община Габрово. През 2018 е одобрена кадастрална карта на района и той поискал от АГКК да му се издаде скица на имота му, закупен с НА № 758, акт. № 66, том. 2, н.д. № 629 от 26.07.1988 г., но в издадената скица се оказало, че от имота му от 2000 кв.м „липсвали“ 799 кв.м. Освен това имотът му бил разделен на две части, между които била прокарана улица, без той да бъде уведомен за това. Неправилно била нанесена границата на имота.

Съдът е констатирал нередовности и данни за недопустимост на производството, поради което с разпореждане № 306 от 24.03.2023 г. е дал указания на Н.И.Н. да уточни какъв административен акт обжалва, в какво се състои неговата незаконосъобразност, и какво е искането му досежно посочения от него акт по отношение на съда, тъй като макар и именуван Искова молба, в документа, с който съдът е сезиран, липсват реквизити на такава, а по скоро се съдържа волеизявление на подателя за оспорване на ИАА по съдебен ред. Н. е подал писмено уточнение, в което изрично посочва, че обжалва Решение № 18-1924 от 15.02.2023 г. на началник СГКК – Габрово, съдържащо отказ за одобряване на изменение, с което ПИ № *** и ПИ № *** се обединяват в един, като общинската улица, намираща се между тях, да бъде заличена и да достига до началото на този общ имот, както е било по старите скици, до 2018 г. Новият общ имот да бъде отразен с нов номер на КК – № ***, както е направено на представената от Н. скица-проект, изготвена от геодезист.

Видно от известие за доставяне, изх. № 18-1924-15.02.2023 г. /л.25/ оспореният от Н. акт му е лично връчен на 02.03.2023 г. Жалбата е подадена на 14.03.2023 г. чрез административния орган, издал обжалваното решение, и заведена при него с вх. № 07-7601/ 14.03.2023 г. В изпълнение на задълженията си по чл. 152 от АПК, началникът на СГКК – Габрово е изпратил жалбата заедно със заверено копие на преписката по издаване на акта, като е приложен и списък на страните в производството. В съпроводителното писмо е изразено становище за неоснователност на жалбата, за което са развити подробни съображения.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят Н. Н. се явява лично и поддържа на жалбата.

Представя писмени бележки, вх. № СДА-01-1895/23.10.2023 г., в които излага доводите си за отмяна на оспорения ИАА, респ. за искането да му бъде издадена скица за целия имот така, както е по нотариален акт № 66, том II, дело № 629 от 26.07.1988 г. Жалбоподателят оспорва твърдението, че Община Габрово притежава имот с № ***, представляващ публична общинска собственост. Също така не претендира за собственост над целия имот, а само за тази част от него, която преминава през неговия общ имот и го разделя на две части, поради което той не може да го ползва и търпи вреди от това. Заявява искане за възстановяване на направените по делото разноски и оспорва по размер тези, направени от другите страни, по делото.

Началникът на СГКК

– Габрово в качеството си на ответник по делото, като орган, издал процесното решение, се явява лично в о.с.з. с редовно упълномощен процесуален представител – адвокат А. ***. Оспорва жалбата с основния довод, че в рамките на производството по изменение на КК са налице достатъчно основания административният орган да приеме, че е налице спор за материално право между жалбоподателя Н. ***, въз основа на което е отказал да одобри исканото изменение. Депозира и писмени бележки, в които доразвива изложената теза и се позовава на съдебна практика на ВАС. Моли съда да остави жалбата без уважение и претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.

За Община Габрово, конституирана като заинтересована страна по делото, собственик на улицата, чието заличаване от КК и КР жалбоподателят желае да се направи с исканото от него изменение, се явява упълномощен от кмета на общината юрисконсулт П.Д., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. В писмени бележки, вх. № СДА-01-1894/ 23.10.2023 г. заявява, че ПИ с идентификатор *** е публична общинска собственост с НТП „За второстепенна улица“. Счита, че не са налице непълноти или грешка в КК, обосноваващи исканото изменение. Моли съда да отхвърли жалбата, да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно и да присъди на община Габрово юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Н.А., съсобственик с жалбоподателя на процесния имот, за който се иска изменение, редовно призована, не се явява и не се представлява, не депозира становище по спора.

Жалбоподателят и заинтересованата страна - Община Габрово депозират и писмени становища по съществото на спора.

Съдът намира жалбата за редовна и допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспорения административен акт, същият подлежащ на съдебен контрол пред Административен съд – Габрово, с оглед специалното правило за местна подсъдност по местонахождение на имота съгласно чл. 54, ал. 6 от ЗКИР.

Жалбата подлежи на разглеждане по същество с оглед нейната основателност.

Административен съд – Габрово, като обсъди релевираните с жалбата доводи, становищата на ответната и заинтересованата страна по делото, и като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по подадено от Н.Н. ***-629796-28.10.2022 г. Заявява се желание за извършване на услуга по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР – нанасяне на установени непълноти или грешки в КККР за обект: ПИ № ***, както и искане за издаване на скица за същия имот. Към него е приложено удостоверение, от което е видно, че СГКК – Габрово приема за разглеждане проект за изменение на КККР, изработен от СД „***“. Приложена е и обяснителна записка, според която исканата промяна е свързана с направена грешка в КК преди влизането й в сила, като ПИ ***, собственост на възложителя и Н.А., не е нанесен коректно, съгласно НА № 66, том втори, дело 629 от 26.07.1988 г., поради което се настоява за въпросната корекция. По делото няма спор, че КККР за имота е влязла в сила.

Проектът касае поземлени имоти с настоящи идентификатори, както следва: № ***, № *** и № *** /улица/, означени всеки по отделно с площ, трайно предназначение на територията, начин на трайно ползване на имота и съседи, както и намиращите се в тях сгради с идентификатори: № *** и № ***., находящи се в с. Семерджиите, община Габрово. Скицата-проект съдържа предложение за следното изменение в КККР: заличаване на обекти: ПИ № *** и № ***, промяна в границите на съществуващ обект в КККР, а именно - ПИ с № *** /общинската улица/, както и нанасяне на нов обект в КККР с проектен идентификатор № ***, заедно с построените в него еднофамилна жилищна сграда, плевня и навес, състоящ се от имоти 1 и 5, както и част от имот 4. Съгласно Нотариален акт № 66, том II, дело 629, рег. № 758, издаден на 26.07.1988 г. от РС – Габрово, имотът представлява дворно място с площ от 2000 кв.м., собственост на Н.В.А. и Н.И.Н. – жалбоподател в настоящото производство. Въпросният ПИ се намира в м. ***, влизащ в чертите на околовръстния полигон, който е разположен в с. Семерджиите, община Габрово.

За започналата процедура е уведомен другия собственик на имота по нотариален акт – Н.В., която не е изразила становище пред административния орган. На основание чл. 34, ал. 3 от АПК възможността да направи писмени искания или възражения по проекта е предоставена и на община Габрово, тъй като ПИ *** е с отразен начин на трайно ползване „За второстепенна улица“. С писмо до СГКК, вх. № 07-1703/19.01.2023 г. /л.21/, кметът на община Габрово е направил възражение по отношение на изработения проект за изменение на КККР, за който счита, че не е в съответствие със съществуващите на терена граници и пътна инфраструктура.

Административната процедура е завършила с издаване на атакуваното в настоящото съдебно производство решение № 18-1924-15.02.2023 г., с което началникът на СГКК – Габрово отказва да одобри предложеното изменение на КККР. Мотивите му се изразяват във следното: Разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена от министъра на РРБ, вменява задължение за органа да установи фактите и обстоятелствата от значение за установяване наличието на непълнота или грешка, като прецени основателността на искането в заявлението за изменение и възраженията на заинтересованите страни.

В качеството си именно на такава страна, община Габрово претендира, че имот с идентификатор *** е улица, която е публична общинска собственост, а съгласно представената скица-проект имотът е с коригиран контур и част от него се присъединява към имот с проектен идентификатор ***, подлежащ на вписване в кадастралния регистър като собственост на Н.Н.. Позовавайки се на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, административният орган е приел, че е налице спор за материално право, поради което е отказал одобряване на предложеното изменение на КККР.

Уведомление по чл. 61, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, че е издадено цитираното по-горе решение, е връчено на заявителя, както и на другите заинтересовани страни – Н. А.,***, лицата, чиито права са засегнати от предложеното изменение.

За изясняване на фактическите обстоятелства по делото е допуснато изготвяне на техническа експертиза от едно вещо лице, от заключението на което се установява, че на място действително съществува път така, както е отразен на кадастралната карта.

Касае се за почвен път, разделящ имота, описан в нотариалния акт на жалбоподателя, представляващ тупик с идентификатор ***.

По отношение на повдиганите въпроси дали и кой е собственик на улицата съдът взе предвид, че съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗОбС за същата не се издава акт за общинска собственост, т.к. тя е такава по силата на закон и то – публична собственост.

Дали тя е прокарана законно в този й вид, дали жалбоподателят е собственик на същата в частта й, в която попада в новообразувания имот № 6, съгласно исканото от него изменение, е спор за материално право между него и Общината, който не може да се разглежда в рамките на производство по изменение на КККР, както и в рамките на процес по обжалване на отказ за допускане на такова изменение.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Габрово обосновава следните правни изводи, по които намира жалбата за неоснователна:

Съгласно чл.

168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразност на акта, предмет на настоящото производство, освен на основанията, посочени от оспорващия, а и на всички основания по чл. 146 от АПК.

Решение №

18-1924-15.02.2023 г. е издадено от началника на СГКК – Габрово, който е компетентен административен орган съгласно чл. 54, ал. 4 от ЗКИР. Същото е издадено в установената от закона писмена форма, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при липсата на съществени процесуални нарушения, поради което не е налице основание за прогласяване на нищожността или за отмяна на оспорения акт.

Разпечатката съдържа 38 от 193 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2fe6457a-7366-479d-befa-be12072506ea