Решение № 839 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 839 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20241110217117 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л. К. Ч., срещу наказателно постановление /НП/ № ***************************г., издадено от зам. кмет на Столична Община, с което на Л. К. Ч. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение на чл. 94 ал.3 ЗДвП.

В жалбата се сочи, че наказателното постановелние е незаконосъобразно и неправилно. Оспорват се фактическите констатации. Иска се от съда да отмени атакувания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. Л.. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. П.. Тя оспорва жалбата и доводите в нея. Иска от съда да потвърди наказателното постановление.

И двете страни претендират разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните 1 и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.06.2024г., св. Д. С. съставил АУАН на Л. К. Ч., за нарушение на чл.94 ал.3 ЗДвП като посочил, че на 02.04.2024г. лек автомобил „Ф. К.“ с ДК № ********************** е паркиран върху тротоара на място неопределено за паркиране на ППС в гр. София, на ул. „Петра“ № 17.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което при идентична словесна обосновка на соченото нарушение и съответна дадена правна квалификация на Л. К. Ч. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Д. С. и св. Д.. Събраните по делото доказателлства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдът ги кредитира в цялост.

Показанията на свидетеля Д. ясно съдържат сведение, в синхрон с цялата доказателствена съвкупност, процесният лек автомобил да е бил паркиран на отразеното в АУАН и НП място.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Изводът за това е обусловен от наличните по делото и приобщени като писмени доказателствадва заповеди, очертаващи правомощията на съответните лица.

Съдът прие, че в производството протекло пред административнонаказващият орган не е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до опорочаване законосъобразността на обжалвания акт.

2

В процесната хипотеза контролният орган е въвел обстоятелства, касаещи обективните предели на твърдяното нарушение. По този начин е обезпечена възможността на субекта на отговорността да установи срещу какви факти следва да се защитава.

Кредитираната доказателствена съвкупност ясно очертава позиционирането на превозното средство, мястото на което същото се е намирало – върху тротоар на неопределено за паркиране място. Установен е субекта на отговорността, както и субективното му отношение към проявата.

В съзнанието на Л. Ч. е имало представи относно обстоятелствата, при които действа, представи относно собственото поведение като въпреки наличието им е осъществил административното нарушение като е паркирал превозното средство върху тротоар на място неопределено за паркиране на ППС.

Административно-наказващият орган е определил правилно вида и размера на наложеното административно наказание. Същото е пропорционално на вида и тежестта на нарушението, поради което не следва да бъде редуцирано.

С оглед изхода на производството на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН жалбоподателят Л. К. Ч. следва да заплати в полза на СО сумата от 51.13 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски районен съд:

РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление

№

****************************г., издадено от зам. кмет на Столична Община, с което на Л. К. Ч. е наложено административно наказание за нарушение на чл. 94 ал.3 ЗДвП.

ОСЪЖДА Л. К. Ч. да заплати в полза на Столична Община сумата от 51.13 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

3

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4