Определение № 2656 от 12.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2656 гр. София, 12.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Частно наказателно дело № 20261110208326 по описа за 2026 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

С Постановление от 14.05.2026 г. на прокурор в Софийска районна прокуратура, на основание чл. 243, ал.1, т. 1, вр. чл.24, вр.ал.1, т.1 от НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство (ДП) №.... г. по описа на 06 РУ-СДВР, респективно пр. пр. №.... г. по описа на СРП, образувано и водено за реализирано престъпление по чл.

323, ал.1 от НК.

Срещу постановения прокурорски акт, в законоустановения срок, е постъпила жалба от Е. И. П., чрез процесуалния й представител – адв. С. Н. - САК, която съдържа недоволство от прекратяването на наказателното производство, породено от некоректната интерпретация на инкорпорирания доказателствен материал от наблюдаващия делото прокурор, довела го до формиране на неправилни по вътрешно убеждение фактически изводи за липсата на престъпна съставомерност на инкриминираната деятелност. Отправена е молба обжалваният акт да бъде отменен, а делото върнато на СРП за продължаване на разследването.

Софийски районен съд, след като извърши цялостна служебна преценка по редовността и допустимостта на депозираната жалба и на изискуемите предпоставки за валидното сезиране на съда, намери за установено следното:

Жалбата е подадена срещу прокурорски акт от категорията на подлежащите на съдебен контрол, от субект, неразполагащ с правен интерес от оспорването му, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА и като такава същата следва да бъде оставена без разглеждане.

Безспорно установено в практиката и доктрината е, че предпоставките за осъществяване на съдебен контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и параметрите на тази императивно установена намеса на съдебния орган в подготвителната досъдебна фаза са уредени в процесуалния наказателен закон изчерпателно и лимитативно. Действащата уредба на този правен институт осигурява необходимия баланс между правата на обвиняемия, респективно пострадалия от престъплението и функциите и правомощията на държавното обвинение, в съответствие с фиксираните в основния закон фундаментални конституционни принципи касателно правата на личността, поради което същата следва да бъде съблюдавана стриктно.

Съгласно чл. 243, ал. 4 НПК, правото на жалба пред съда срещу прокурорски акт възниква единствено за ограничен кръг от лица – обвиняемия, пострадалия или неговите 1 наследници, ощетеното юридическо лице, а за конкретно изброени противоправни посегателства, ограничени по своя предметен обхват от категорията охранявани обществени отношения, обуславящи непосредствения обект на защита или особеното качество на субекта на престъплението - и на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, на Агенцията за държавна финансова инспекция и на Сметната палата. В случай на упражняване на тези предоставени от законодателя процесуални гаранции, съответният местно и родово компетентен първоинстанционен съд е задължен да извърши проверка, доколко посоченото субективно процесуално право е възникнало реално за заинтересованите лица.

С процесуалното качество на пострадал в досъдебното производство се ползва единствено физическо лице, което евентуално може да се конституира в съдебната фаза на наказателния процес като частен обвинител и/или граждански ищец. За разлика от отменената редакция на НПК, пораждала действие до 28.04.2006г., разпоредбата на чл. 74 от действащия процесуален закон съдържа легална дефиниция на понятието пострадал физическо лице, което пряко и непосредствено е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, като са засегнати негови признати от закона интереси. Акцентът, поставен от законодателя с оглед възникване на процесуалната фигура на пострадал, е настъпването на негативни последици, поставени в пряка причинно следствена връзка с извършеното престъпно посегателство независимо дали те са предвидени като част от съставомерните признаци на обективната страна в хипотезата на наказателноправната норма от Особената част на Наказателния кодекс (в този смисъл и съображенията към ТР № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС). Изключено е обосноваването на обсъжданото процесуално качество при наличие на вреди, които се явяват възможен косвен, страничен резултат от деянието или пропуснати ползи. Ето защо, преценката на съда, дали е възникнала надлежна процесуална правоспособност за посочените лица, е винаги конкретна.

За да се приеме, че от престъплението обективно може да има пострадал, следва положително да бъде установено наличието на съставомерен общественоопасен резултат или алтернативно - обектът на престъпното посегателство да е свързан с правната сфера на определен правен субект.

Конкретното досъдебно производство е образувано за престъпление по чл. 323, ал.1 от НК, което се явява посегателство срещу реда и общественото спокойствие и по своята конструкция е формално. Негов непосредствен обект са обществените отношения, които възникват по повод законовия ред, установен за разрешаване на правни спорове между различни субекти, участници в гражданския оборот. Съставомерността му се обуславя от положителното установяване на действително или предполагаемо право, предмет на правен спор между две страни, респ. възникнали претенции във връзка с начина на неговото осъществяване, конкретно поведение на една от страните, дадено в разрез с правните предписания и представляващо самоволно осъществяване на правото и немаломажност на това проявление.

Разкриващата се по делото и изведена подробно в прокурорския акт фактическа обстановка се съсредоточава върху претенцията на жалбоподателя – страна по съществуващ граждански спор, отнесен пред съд, че ответникът по него – свид. ...., е извършила подмяна на ключалките на двата спорни имота, макар последните да не са й били предоставени за ползване. Така описаното поведение обаче не е произвело пряко и непосредствено отрицателно изменение в материалната сфера на Е. П., довело до нейното ощетяване, което единствено би обосновало възникването на фигурата на пострадал в нейно лице. Изводът се налага на още по- силно основание предвид обстоятелството, че дали оспорваното право принадлежи на жалбоподателя, така че да се коментира настъпването на вреди от неговото ограничаване, е въпрос от компетентността на гражданските съдилища, а не се поставя в рамките на наказателен процес. Евентуалните негативни последици за П. биха могли да се съсредоточат единствено върху пропуснати ползи от ползването на процесните офиси, които обаче е недопустимо да бъдат претендирани в рамките на наказателен процес (в този смисъл и Определение № 3569 от 12.11.2025 г. на СГС по в. ч. н. д. № 7114/2025 г., Определение № 2950 от 24.09.2025 г. на СГС по в. ч. н. д. № 5373/2025 г., Определение № 2914 от 18.09.2025 г. на СГС по в. ч. н. д. № 5271/2025 г., Определение № 2849 от 15.09.2025 г. на СГС по в. ч. н. д. № 4082/2025 г. и други). Законът не признава и настъпването на неимуществени вреди 2 от престъплението по чл.323, ал.1 от НК, които да представляват пряк, макар и несъставомерен резултат. Идентични са съображенията и по отношение невъзможността в конкретния случай да възникне правната фигура на пострадалия в полза на жалбоподателя от престъпление с правна квалификация по чл.296, ал.1 от НК, за което също са били наведени оплаквания и съответно е взето, макар и лаконично становище по същество в постановлението на СРП.

По изложените съображения този съд приема, че жалбоподателят не притежава надлежна процесуална легитимация да обжалва постановения прокурорски акт. Доколкото е изключена възможността да бъде реализиран съдебен контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора, е безпредметно да бъдат обсъждани изтъкнатите в жалбата доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление.

С оглед изчерпателност на аргументите решаващият орган намира за необходимо да отбележи, че първоначално възприетата с оглед образуване на наказателното производство правна квалификация на деянието се явява обвързваща с оглед правилното разпознаване на кръга от обстоятелства, върху които съдът може да се произнесе. Тя ограничава и предмета на инстанционната проверка. Обстоятелството, че препис от прокурорският акт е изпратен на жалбоподателя, не променя фактите, очертани от конкретния състав на престъплението, по който е водено досъдебното производство и спрямо чиито параметри следва да бъдат съобразени и пределите на инцидентния съдебен контрол върху законосъобразността на прекратяването на производството. Извън тези рамки съдът не е властен да предоставя задължителни указания на прокурора чия отговорност да ангажира и какви следва да бъдат нейните параметри. По силата на чл.127 от Конституцията на Република България правомощието за повдигане и поддържане на обвинение за престъпление от общ характер е възложено на държавното обвинение. На тази основа Наказателнопроцесуалният кодекс възлага на прокурора процесуалния надзор върху разследващите органи. Резултатите от тяхната дейност го обслужват в преценката му дали да внесе обвинителен акт в съда, срещу кого и за какво деяние, като последната е израз на неговото независимо вътрешно убеждение. Установяването на съдебен контрол върху прекратяването на наказателното производство е съвместимо с Конституцията на страната. Посредством този контрол обаче не може да се измества държавното обвинение по въпроси, свързани с възникване на основания за започване на разследване по отношение на други деяния и/или лица и съответно повдигане на обвинение за тях. Противното разбиране би превърнало съда в господар на досъдебното производство, което би било в разрез с буквата и духа на Конституцията и НПК и би накърнило основни принципи на наказателния процес.

За жалбоподателя остава открит единствено пътят за иницииране на служебна проверка относно законосъобразността на издадения прокурорски акт в рамките на йерархически изградената структура на Прокуратурата на Република България пред горестоящия прокурор /арг. от чл. 200, изр. 2, вр.чл.243, ал.10 от НПК/.

Съобразно изложените фактически и правни доводи, съдебното производство пред настоящата инстанция следва да бъде прекратено, а депозираната жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство – оставена без разглеждане, като процесуално недопустима.

Така мотивиран Софийски районен съд, НО, 2-ри състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната жалба от Е. И. П., подадена чрез адв.

С. Н. – САК, срещу постановление от ... г. на прокурор в Софийска районна прокуратура, с което на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП №..... г. по описа на 06 РУ-СДВР, респективно пр. пр. №..... г. по описа на СРП, образувано и водено за реализирано престъпление по чл. 323, ал.1 от НК, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ЧНД №8326/2026 г. по описа на 3

Софийски районен съд, НО, 2-ри състав.

ПРЕПИСИ от определението да се изпратят на СРП и на жалбоподателя Е. И. П. на посочения в жалбата адрес (чрез адв. Н.).

Определението подлежи на обжалване и протест с частна жалба или частен протест пред Софийския градски съд в 7-дневен срок от съобщаването му на прокурора и на жалбоподателя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4