Решение № 6138 от 10.09.2012, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София, 04.09.2012 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 11 състав в публичното засе-дание на пети юни през двехиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: при секретаря

Д.П. и в присъствието на прокурора ........................... като разгледа докладваното от съдията гр.дело N:

4 945 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

В исковата молба на А.Т.А.,***, с уточненията към нея, се претендира да бъде установено спрямо ответника, че същата не дължи на то-ва лице сумата по издадения на 26.04.2005 г. в негова полза изпълнителния лист въз ос-новата на влязлото в сила решение от 20.04.2004 г., постановено по гр.д.№ 649/2000 г. по описа на СГС, І ГО, 10 с-в, с което ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 29 103 лева - като главница, заедно със законната лихва върху нея, считано от 10.07.2000 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 2 204 лева, поради това, че задължението е било погасено изцяло от нея в хода на предприетото принудително из-пълнение по изп.дело № 20077810400494 по описа на ЧСИ Г.Д., по което е престирала сумата от 26 045,00 лева, а на 20.08.2007 г. - е заплатила в брой лично на от-ветната страна и сумата от 42 000,00 лева, което последният е удостоверил с издадена от него разписка от същата дата. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разнос-ки.

Ответникът – С.К.С.,*** в депозирания в срока по чл. 131, ал.1 ГПК писмен отговор оспорва изцяло предявения иск по съображения, че ищца-та не е извършила посочените в исковата молба плащания на г-н С., в качеството му на кредитор; че единствените реализирани от нея плащания по изп.дело са за сумите: 19 454 лева и 6 500 лева, извършени на 02.04.2008 г. и 08.05.2008 г.; че „разписката” от 20.08.2007 г. не е представяна от г-жа А. в рамките на изпълнителния процес, в който с молба, подадена след образуването на настоящото дело - с вх.№ 06238/11.06. 2010 г., същата - в качеството й на длъжник, е признала, че към тази дата дължи на ответ-ника сума от около 50 000 лева по визираното изп.дело. Навеждат се доводи и че г-жа А. продължава да дължи на ответника сума от над 45 000 лева, представляваща главница и лихви по съдебно признатото вземане на г-н С.С. и към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело. Представя писмени бележки. Пре-тендира присъждането на разноски по производството.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съглас-но разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Не се спори между страните в процеса, което е отразено и в изготвения доклад по чл.146, ал.1 ГПК, че въз основа на влязло в сила съдебно решение от 20.04.2004 г., постановено по гр.д.№ 649/2000 г. по описа на СГС, І ГО, 10 с-в, на 26.04.2005 г. на ответника С.С. е издаден изпълнителен лист за присъдените му с този съдебен акт суми от: 29 103,00 лева - главница, заедно със законната лихва, считано от 10.07.2000 г. до окончателното й изплащане и 2 204,00 лева – разноски, както и че по издадения из-пълнителен лист на г-н С. по това дело е образувано изп.дело № 20077810400494 по описа на ЧСИ Г.Д., по което г-жа А.А. е превела сумата 25 954 лева – обстоятелства, които се потвърждават и от представените в производството заверени копия от цитираното съдебно решение; удостоверение изх.№ 06622/16.10.2008 г., издадено от ЧСИ рег.№ 781 Г.Д.; операционна бележка на „Б. ДСК” с пореден № 11 от 02.04.2008 г. за сумата 19 545,00 лева и операционна бележка на „Б. ДСК” с пореден № 83 от 08.05.2008 г. за сумата 6 500,00 лева, преведени от ищцата по сметката на ЧСИ Г.Д. по изп.дело № 494/2007 г.

От посоченото съдебно решение е видно и че присъденото като главница взема-не, представлява 1/4 част от предоставената на наследодателя на ищцата – А. К. Абаджиев, но невърната в договорения срок заемна сума от 65 000,00 щ.д. по договор за заем от 16.12.1997 г.

Във връзка с предмета на спора с отговора на ответната страна е приложено и заверено копие от молба на А.А. ЧСИ Г.Д., рег.№ 781 на КЧСИ по изп.№ 494/2007 г. – вх.№ 06238 от 11.06.2010 г. – неоспорена от последната, в която след датата на подаване на исковата молба по делото е материализирано извънсъ-дебно признание на ищцата, че към този момент на 2010 г. задължението й по воденото от ответника изпълнителното дело относно процесните вземания, заедно с лихвите е 50 000,00 лева.

Ангажирана е и справка за изчисляване на законна лихва, съгласно която за вре-мето от 10.07.2000 г. до 08.05.2008 г. размерът на същата, изчислен върху главница на стойност от 29 103 лева, възлиза на 30 802,94 лева.

За доказване на релевираните твърдения в исковата молба в производството е прието и заверено копие от написана на ръка разписка от 20.08.2007 г., с посочен в нея автор – С.К.С. с ЕГН **********, в която е отразено, че това лице е получило от А.Т.А., ЕГН ********** сума в размер на 42 000, 00 лева по договор за заем от 16.12.1997 г. и че с извършеното плащане делото й към не-го се счита за погасено.

В о.с.з., проведено на 17.03.2012 г., ищцата е направила признание, че текстът в разписката е написан от нея, а визираният в акта издател – само го е подписал.

Във връзка с извършено оспорване на истинността на документа от страна на от-ветника С.С. – на неговото авторство, в същото съдебно заседание е открита процедура по чл.193, ал.2 ГПК, във връзка с която по искане на последния е допуснато изслушването на съдебно-графологична експертиза /СГЕ/, изготвена от вещото лице С.Ч..

От приетото от съда и неоспорено от страните заключение на СГЕ – протокол № 96/2012 г. се установява, че подписът-обект на експертизата в разписката от 20.08.2007 г. за сумата 42 000,00 лева не е изпълнен от лицето С.К.С., от чието име изхожда.

В депозираните по реда на чл.200, ал.2 ГПК пояснения вещото лице Ч. е конкретизирала, че ответникът не е полагал лично пред нея подписи, но наред със свободните образци, които е изброила като ползвани документи, при работата й е из-ползвала и листа с подписите - сравнителни образци, приложени на стр.64 в кориците на делото; че от извършените от нея изследвания, становището й е категорично, че както наред с всички съществуващи различия в общите, така и в частните графически призна-ци, са налице и признаци за манипулация върху подписа с наличните спирания, прекъс-вания на движенията, точки, обръщане посоката на движение и т.н. - показани в снимков материал в текста на заключението; че различията, които е констатирала, не могат да се дължат на вариантност на подписа, а се дължат или на някаква имитация, която е чрез наблюдение и тренировка или чрез копиране; че експертът не може да каже какви са били способите на имитация, но установените различия не се дължат на вариантност, тъй като съществуващите точки на спиране; отделни движения там, където са непрекъснати движенията във всички образци; изпълнението на елементите с отделни движения, с кратко движение при свързването на един елемент с друг, което не се наблюдава никъде в образците.

Посочено е и че признаците на умишленото изменение на подписа или т.нар. „маскировка” или „автоподлог”, са различни от тези, които е констатирало вещото лице; че когато един човек умишлено изменя подписа си - той се старае да е различна цялата транскрипция /конфигурация/, вида на подписа, да не прилича на собствения му подпис, но за сметка на това в изопачения подпис се проявяват частните признаци на неговия собствен подпис, тъй като това е един динамичен стериотип, автоматизираност на дви-жението на ръката и отделните елементи и човек ги изпълнява по начина, по който това е изградено в неговото съзнание, а ръката – възпроизвежда, докато търсенето на максимал-но наподобяване, на възпроизвеждане на подписа се дължи именно: на имитация или ако е копирано – на техническа поправка чрез копиране.

Поддържа се и че подписите по 5 броя молби, приложени като сравнителен материал с молбата на ищцовата страна, описани в т.6 на изследваните документи, са положени от различни лица, не от ответника; че към тях не може да се отнесе този, който е предмет на експертизата, с оглед на това, че всички са с различна транскрипция, по различен начин са изпълнени и всеки един от тях отразява различен двигателен навик, както и че в тези молби някой се е подписвал с произволни щрихи, като всеки от подпи-сите е различен от другия и е положен от различно лице, въпреки отразеното, че изхож-дат от името на С.С..

Мотивира се становище и че когато се извършва едно графическо изследване: първото нещо, което се прави е да се установи дали даденият подпис или почерк са ма-нипулирани и второто - дали сравнителният материал е от едно и също лице, т.е. из-вършва се изследване между всички посочени сравнителни материали; че в случая вещото лице е установила, че с изключение на молбите по т.6, останалият сравнителен материал е от едно и също лице, в който освен частни документи, има и официални таки-ва; както и че приложените по делото експериментални подписи са такива, както в официалните документи, които са изследвани като сравнителен материал: лична карта и нотариален акт и те не се различават по частни им признаци.

Настоящата инстанция кредитира изцяло заключението на СГЕ като обективно, обосновано и компетентно изготвено, с оглед на което на основание чл.194, ал.3 ГПК във връзка с чл.194, ал.1 ГПК приема, че оспорената разписка от 20.08.2007 г. не изхожда от ответника С.С. и че същата е неистински документ, въз основа на който съдът не може да обоснове изводите си по съществото на спора, тъй като не се ползва с никак-ва доказателствена сила в гражданския процес.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищцата са допуснати и събрани и гласни доказателства – показанията на свидетеля Н.А.К., неин приятел и бивш колега.

При разпита му визираното лице поддържа, че познавам А.А. повече от 10 години; че същият не знае какви са били отношенията между нея и г-н С. - дали са били приятелски или бизнес-отношения, нито дали е имало някакви сключени договори между тях.

Първоинстанционният съд не дава вяра на показанията на свидетеля в останала-та им част, тъй като намира, че същите са много общи, непълни и неточни; почиват на предположения и на казаното от самата ищца, а не на обективно възприети от свидетеля обстоятелства. Г-н К. не може да посочи конкретно кога се е провела твър-дяната от него среща - нито като дата, нито като година; същият лично не е виждал и не е броил парите, които твърди, че г-жа А. е носила, а показанията му се осно-вават на това, което тя му е казала; свидетелят не познава г-н С.С., не е имал личен контакт с него, нито пък господинът, с който ищцата е имала среща тогава, се е легитимирал, представяйки документи за самоличност, поради което не може да се ар-гументира становище, а още по-малко достоверно и по въпроса: с кого точно се е среща-ла ищцата на твърдяната срещу. За да обоснове изложения извод настоящият състав взе предвид и обстоятелството, че показанията на г-н К. в тази им част са в противоречие с правилата на елементарната логика, както и с твърденията на самата ищ-ца.

Посочената в разписката сума е голяма и от каквито й банкноти да е била сформи-рана тя, количеството на същите би било значително и е обективно невъзможно същите да се съберат в „едно пликче”, като от друга страна след като свидетелят е придружил ищцата, тъй като я е било страх да носи голяма сума пари, абсолютно нелогично звучат твърденията на г-н К., че те двамата са влезли в кафето, а пликчето с парите в останало колата, където последните обективно са били без всякакъв надзор и е същест-вувал риск да бъдат увредени, унищожени или откраднати, заедно с МПС. В подкрепа на мотивирания извод е и фактът, че свидетелят твърди, че господинът, с който се е срещ-нала А.А., около 10 минути е писал нещо в кафето и накрая на срещата последната е носила един лист хартия, които твърдения – с оглед направеното в хода на процеса признание от страна на г-жа А., че разписката за предадената сума е била написана като текст лично от нея, а не от ответника, обосновават съждение, че показанията на свидетеля не се отнасят за същия документ.