Определение № 1580 от 17.06.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1580 гр. Бургас, 17.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.ова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20242100500798 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1,т.1 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на„Мъни плюс корп” ЕАД с предишно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, с ЕИК 203037835, седалище и адрес на управление гр.

София, ул. ”Рачо П. Казанджията”№ 4, вх. А, ет. 5, представлявано от изпълнителния директор Илия Лев Петков и Борис Якимов Якимов чрез: адв. Иван Миланов Лазов, вписан в АК - София, с адрес за съобщения и кореспонденция: гр.Варна, бул. „Мария Луиза” №21, ет. 2 срещу Определение №2763/08.05.24г., постановено по гр.д.№1471/2024 по описа на РС-Бургас, с което производството по делото е прекратено.

В жалбата определението се сочи за неправилно, постановено процесуалния ред и норми, поради което се моли за неговата отмяна. в нарушение на

Изложени са конкретни съображения в насока, че след като съдът е уважил искането на страната за удължаване на срока за изпълнение на указанията, дадени й с разпореждане от 19.03.24г. за поправка на исковата молба( за снабдяване с удостоверение за наследниците на К. и представянето му по делото), не я е уведомил надлежно за продължението и е прекратил преждевременно производството поради несвоевременно изправяне на установената нередовност.

Ищецът се счита уведомен за продължаването на срока за поправката на исковата молба едва с обжалваното определение за прекратяването на делото,в чиито мотиви е отразено.

Поддържа, че е проявил необходимата процесуална активност за указаната му поправка в срок. Помолил е съда и за даване на допълнителни указания в случай на нередовност при изпълнението, но РС не се е съобразил с това.

Страната счита, че т.к. няма задължителна съдебна практика на съдилищата за това колко пъти е позволено да се дават указания за поправка на исковата молба, е следвало да бъде допълнително упътена в тази насока. Като не е сторил това, РС е постановил определението си за 1 прекратяването на делото в нарушение на процесуалните правила по ГПК, препятствайки правото на защита на страната, както и правото й да получи разрешение на конкретно поставения гражданско правен спор.

В обобщение се моли за отмяна на атакуваното определение и за връщане на делото на първа инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му.

Дирят се съдебно- деловодни разноски за настоящото производство, за което се представя списък.

Проверката на БОС по чл.275 от ГПК сочи частната жалба за редовна и допустима, като подадена от надлежна страна в рамките на процесуалния срок, визиран в закона, против акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе по нея съд.

По същество, БОС приема горната за частично основателна със следните съображения:

Производството по гражданско дело №1471/24г. по описа на БРС е образувано по исковата молба на „Мъни плюс корп“ЕАД с предишно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, с ЕИК 203037835, за присъждане на сумите-44,82лв. главница и 11,08 лв. за мораторни лихви, произтичащи от договор за продажба на изплащане №505593839 от 14.05.19г.,сключен между „Мобилтел“ ЕАД(сега „А1 България“ЕАД ) и лицето В. С. К., предсрочно прекратен поради неплащане цената на доставеното му устройство.

Ищецът се е сочил за поръчител на кредитора по договор от 07.11.14г., с който се е задължил да обезпечи задължението на абонатите, сключили с мобилния оператор договори за продажба на устройства на изплащане.Т.к. в случая В.К. не е осъществил доброволно изпълнение по договора, поръчителят е погасил задължението му. Освен това ищецът бил сключил на 07.07.23г. с „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ЕООД договор за встъпване в дълг, по силата на който дружеството поемател ставало съдлъжник за заплащане задълженията на длъжниците- физически лица, произтичащи от договора за поръчителство от 07.11.14г.С този договор поемателят приел да заплати обезпечените задължения в едномесечен срок от подписването на договора за встъпване в дълг, обаче не го изпълнил.

Поради неплащане на задължението нито от прекия длъжник, нито от встъпилия в дълга му търговец, ищецът е заявил претенциите си спрямо тях при условие на солидарност, като в петитума на исковата молба е посочил като ответници физически лица “наследниците на В.К.“. В тази връзка е молил съда за издаването на удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от Община Бургас за установяване кои са горните лица, техните единни граждански номера и постоянни или настоящи адреси за призоваване.

С разпореждане № 2682 от 06.03.24г. БРС е оставил без движение исковата молба и е задължил ищеца в едноседмичен срок от съобщението да посочи надлежен ответник и адрес за призоваването му, както и да представи платежен документ за внесена по сметка на съда държавна такса за заведените два иска в размер от 100лв.Предупредил е ищеца за негативните правни последици от неизпълнението на дадените му указания в срок.

Разпореждането е съобщено на ищеца на 19.03.24г., от което следва, че срокът за поправката на исковата молба изтича на 26.03.24г.

В рамките на същия обаче(на 26.03.24г.), в съда е постъпила молба от ищеца, към която прилага платежен документ за сумата от 5 лв., внесена по сметка на съда като държавна такса за 2 издаването на исканото съдебно удостоверение, оттеглил е иска си за присъждане на мораторна лихва, внесъл е държавна такса за разглеждането на висящия иск за главницата- в размер от 50 лв. по сметка на БРС и е поискал продължаване на срока за снабдяването с доказателства за наследниците на К..

По тази молба БРС се е произнесъл с два акта от дата 27.03.24г.- с определение за прекратяването на делото досежно оттеглената претенция и с разпореждане, даващо на ищеца за поправката на поддържания иска нов двуседмичен срок, считано от изтичането на първоначалния.

В разпореждането е постановил също издаването на поисканото удостоверение за наследниците на В.К..

Определението за прекратяване е било съобщено на ищеца, т.к. подлежи на обжалване, а разпореждането- не.

На 08.05.24г. БРС е постановил обжалваното понастоящем определение, с мотива, че ищецът не е спазил дадения му за поправката на исковата молба срок(последният е изтекъл на 09.04.24г.), поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

Бургаски окръжен съд намира определението производството по иска спрямо „наследниците на К.“. за правилно прекратяващо

В чл.7,ал.2 от ГПК е изрично постановено, че съдът връчва на страните по делото преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване.

Продължаването на срока е нормативно уредено в чл.63 от ГПК, от която разпоредба се установява още, че произнасянето на съда по такава молба не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Т.к. законът не предвижда възможност за обжалване на акта на съда по чл.

63 ал. 2 ГПК по искането за продължаване на срока, той не попада в обхвата на чл. 7 ал. 2 ГПК- не се връчва. Освен това, според чл. 63 ал. 2 ГПК "новоопределения срок не може да бъде по-кратък от първоначалния“ и продължава да тече от изтичане на първоначалния срок, поради което съдебната практика последователно и трайно приема, че моментът, от който новият срок тече, не е обвързан от датата, на която страната е узнала, че е продължен, а от тази, когато изтича първоначалният. Така несъобщаването на продължаването не води до нарушаване на процесуалните права на страните.В този смисъл е и последователната практика на ВКС – определение № 425 от 21.06.2010 г. по ч. т. д. № 441/2010 г. на II т. о., определение № 495 от 30.06.2014 г. по ч. т. д. № 1309/2014 г. I т. о., определение № 287 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 2072/2019 г. на III г. о. и др.

Видно от данните по делото е, че в случая първоначално даденият от БРС законов едноседмичен срок за отстраняване нередовността на исковата молба е започнал да тече от 19.03.24г. и е изтекъл на 26.03.24г., както и двуседмичният срок на неговото продължаване по молба на ищеца (на 09.04.24г.). Няма спор, че в този период указанието за представяне на доказателства за наследниците на В.К. и посочването им като ответници по делото, ведно с адреси за призоваване, не е било изпълнено от ищеца.

Според разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК, от горното следва задължението на първоинстанционния съд да прекрати образуваното съдебно производство, което първата инстанция в случая напълно обосновано и в съответствие с изискванията на закона е сторила спрямо неясно определените ответници физически лица.Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за допуснати от РС с прекратяването на производството процесуални опущения, накърняващи правото му да получи съдебна защита на оспореното си материално право по 3 отношение на така посочените ответници.

Ищецът е бил правилно упътен от първоинстанционния съд към проява на процесуална активност чрез ясни и необходими за надлежното провеждане на производството указания за поправка на иска и срок за изпълнението им, включително е бил предупреден за негативните последици от евентуално неизпълнение, но ги е пренебрегнал.Несъответстващото на действителния правен смисъл на чл.63 от ГПК разбиране на ищеца, че съдът е длъжен да му съобщи акта си за продължаването на срока за поправка на исковата молба, не е предпоставка за отмяна на обжалваното определение в горепосочената част, с което посочената разпоредба е правилно приложена.Актът на съда, с който се уважава или отхвърля искането за продължаване на срока не подлежи на инстанционен контрол,за това и не се съобщава на заинтересованата страна-тя е длъжна да прояви необходимата грижа, като следи за произнасянето на съда по подадената молба по чл. 63 ал. 1 ГПК, но тук не го е сторила.Последващото прекратяване на делото спрямо наследниците на К. представлява допустима от закона(чл.129,ал.3 от ГПК)санкция за проявената от ищеца процесуална пасивност. За прилагането й са настъпили нормативно предвидените предпоставки.

Не така стои въпросът обаче касателно претенцията на ищеца за заплащането на главницата спрямо втория ответник-дружество, което е ясно идентифицирано в исковата молба и искът спрямо него е допустим. РС е давал указания за поправка на исковата молба по отношение на този ответник само досежно внасянето на дължимата държавна такса,които са своевременно изпълнени и в тази част липсват предпоставки за прекратяване на производството по иска за присъждане на главница от 44,82лв. по договора за продажба на устройство на изплащане, на основание чл.129,ал.3 от ГПК. Освен това ответниците като пасивно солидарни спрямо кредитора страни не са необходими задължителни другари, а обикновени такива по делото и няма процесуални пречки то да се води само срещу някои от тях,без да е необходимо всички съзадължени лица да бъдат конституирани в образуваното производство.

За това и като е прекратил делото пред себе си в неговата цялост, без да отчете, че искът е насочен и спрямо надлежен ответник- юридическо лице, при изпълнени указания за поправка на иска(внесена държавна такса), БРС е допуснал съществен процесуален пропуск, който следва да бъде отстранен чрез отмяната на обжалваното определение в частта, прекратяваща процеса срещу „Фонд за гарантиране на задълженията на физическите лица“ЕООД.Спорът на ищеца с това дружество следва да се разгледа по същество, поради което делото подлежи на връщане на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част.

С оглед изхода от обжалването и съгласно визираното в чл.78, ал.1 от ГПК, жалбоподателят няма право на разноски за настоящото производство.

Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на„Мъни плюс корп” ЕАД с предишно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, с ЕИК 203037835, седалище и адрес на управление гр. София, ул. ”Рачо П. Казанджията”№ 4, вх. А, ет. 5, представлявано от изпълнителния директор Илия Лев Петков и Борис Якимов Якимов чрез: адв. Иван Миланов Лазов, вписан в АК - София, с адрес за съобщения и кореспонденция: гр.Варна, бул. „Мария 4