Определение № 3543 от 08.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3543 гр. Варна, 08.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20263100100417 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Т. К. В. с ЕГН:**********, с адрес гр. Варна, ул. „Димитър Икономов" 17, ет. 3, ап. 77, действаща чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Н. К. от САК и съдебен адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев" 28, ет.6, офис 10, против И. Д. И. с ЕГН:********** и адрес: гр. Варна, ул. „Страхил войвода" 10, ет. 3, ап. 6, с правно основание чл. 248 вр. чл. 233 от ЗЗД.

С протоколно определение № 967/25.06.2026 г. съдът на основание чл.

232 ГПК, поради оттегляне на иска е прекратил производството по делото.

С молбата за оттегляне на иска, ищецът е релевирал и искане за присъждане на сторените в производството разноски, въз основа на твърдение, че ответникът е станал причина за завеждане на делото. Въвел е и възражение за прекомерност, на осн.чл.78, ал. 5 ГПК. В депозираното преди провеждане на откритото съдебно заседание, становище, ответникът също е поискал присъждане на сторените от него разноски и е въвел възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

По отношение на искането за разноски, съдът е посочил, че ще се произнесе в закрито съдебно заседание.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на същите най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.

На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. В случаите когато оттеглянето съставлява 1 процесуално действие, предприето от ищеца поради новонастъпили след предявяване на иска обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е ответникът. Този извод се налага по аргумент, изведен от чл.78 ал.2 ГПК, с оглед на обстоятелството, че и в такъв случай извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото, необходимостта от съдебна намеса по което отпада с погасяване от него на задължението, предмет на търсената с иска защита. Преценката в тази насока се основава само на предприетото от ответника действие, индициращо отпадане на задължението. Тя не представлява изследване на отношенията между страните по съществото на спора ( в тази насока Определение № 626/20.08.2012 г. по ч.г.д. № 275/2010 г. на ВКС).

В трайно установената съдебна практика се приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящ процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е оттеглил предявения иск.

В настоящия случай ответникът е дал повод за завеждане на настоящото производство, доколкото недвижимият имот, предмет на предявения иск е бил в негово държане, както се сочи и в депозирания отговор.

Въз основа на изложеното съдът намира, че искането за присъждане на разноски от ищеца следва да бъде уважено. Представени са доказателства за сторени разноски изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4750 евро, както и държавна такса в размер на 595.80 евро. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 15.05.2026 г.

(л.100), имащ характер на разписка, уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой на процесуалния представител на ищеца.

В случая е налице своевременно възражение за прекомерност, което обаче не е мотивирано и само на това основание следва да се отхвърли като неоснователно на основание чл. 78, ал. 5, изр. първо, пр. последно ГПК (Изм. ДВ, бр. 17 от 2026 г. и в сила от 17.02.2026 г.).

Водим от горното и на основание чл. 78, ал. 4 и чл. 81 ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ОСЪЖДА И. Д. И. с ЕГН:********** и адрес: гр. Варна, ул. „Страхил войвода" 10, ет. 3, ап. 6 да заплати на Т. К. В. с ЕГН:**********, с адрес гр. Варна, ул. „Димитър Икономов" 17, ет. 3, ап. 77, сумата в размер на 5345.80 евро (10455.48 лева), представляващи направени в производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от уведомяването на страните.

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА И. Д. И. с ЕГН:********** и адрес: гр. Варна, ул. „Страхил войвода" 10, ет. 3, ап. 6 да заплати на Т. К. В. с ЕГН:**********, с адрес гр.

Варна, ул. „Димитър Икономов" 17, ет. 3, ап. 77, сумата в размер на 5345.80 евро (10455.48 лева), представляващи направени в производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3