Определение № 4810 от 09.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4810 гр. София, 09.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Драгомир Драгнев

Членове:

Александър Цонев

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20268002102476 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, действаща чрез П. Ч. - прокурор в Окръжна прокуратура – Видин, срещу въззивно решение № 44 от 30.03.2026 година, постановено по въззивно гражданско дело № 356/2025 г. по описа на Окръжен съд – Видин.

С обжалваното въззивно решение състав на Окръжен съд – Видин е потвърдил решение № 537 от 15.10.2025 г. по гр. д. № 1408/2023 г. на Видинския районен съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Е. А. Б. от [населено място] сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4 и т. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл.

20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, по което е оправдан с присъда по НОХД № 253/2019 г. по описа на РС - Лом, потвърдена с решение № 82 от 05.10.2022 г. по ВНОХД № 91/2022 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, ведно със законната лихва, считано от 05.10.2022 г. до окончателното издължаване, като искът до пълния претендиран размер над присъдената сума от 5 000 лева до сумата от 25 000 лева е отхвърлен.

Касаторът - Прокуратурата на Република България обжалва въззивното решение в неговата осъдителна част като неправилно. По подробно изложени в касационната жалба съображения моли за отмяна на атакуваното въззивно решение в съответната част и за отхвърляне на предявения иск изцяло.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, касаторът сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като твърди, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС по 1 въпросите за начина на определяне на неимуществените вреди и за приложимостта на критерия за справедливост, закрепен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението.

Сочи съдебна практика, в противоречие на която твърди, че е постановено обжалваното съдебно решение, а именно: т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о. на ВКС; решение № 151 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 508/2016 г., III г. о. на ВКС.

По така депозираната касационна жалба не е постъпил отговор от насрещната страна.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С постановения от него съдебен акт въззивният съд е приел за установено, че с постановление от 26.07.2018 г. разследващият орган е привлякъл в качеството му на обвиняем Е. А. Б. за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4 и т. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК за това, че на 31.10.2017 г. в землището на [населено място], обл. М., местност „Орехите“, на около 350 м. югозападно от табела за речен км 748 на р. Дунав, като извършител в съучастие с Е. Б. Е. и Н. Н. М. с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, противозаконно е подпомагал чужденци, всички граждани на И., да преминават през страната /чрез извършване на превоз от вътрешността на страната до землището на [населено място], обл. М., местност „О.“/ в нарушение на закона /чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България/, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство - товарен автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, лек автомобил марка „Мазда“, неустановен модел и регистрационен номер и лек автомобил марка „Ауди“, неустановен модел и регистрационен номер и е извършено по отношение на лица, ненавършили 16-годишна възраст и по отношение на повече от едно лице.

Съдът е отбелязал, че със същото постановление на Е. А. Б. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 1 000 лева; постановлението му е предявено на 15.08.2018 г. и в същия ден спрямо него в качеството му на обвиняем са извършени процесуално следствени действия с негово участие; че на 02.01.2019 г. прокурор при РП - Лом е внесъл в РС - Лом обвинителен акт срещу Е. А. Б., Е. Б. Е. и Н. Н. М. за извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4 и т. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за което е образувано НОХД № 1/2019 г. по описа на РС – Лом; че с протоколно определение от 28.02.2019 г. по НОХД № 1/2019 г. по описа на РС - Лом производството е прекратено поради допуснати в хода на досъдебното производство и в обвинителния акт съществени процесуални нарушения; че на 28.06.2019 г. прокурор при РП - Лом отново е внесъл в РС Лом обвинителен акт срещу ищеца, за което е образувано НОХД № 253/2019 г. по описа на 2

РС – Лом; че с присъда № 260039 от 03.12.2021 г. Е. А. Б. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото обвинение като оправдателната присъда е била потвърдена с решение № 82 от 05.10.2022 г. по ВНОХД № 91/2022 г. по описа на Окръжен съд Монтана.

Съдът е констатирал, че разпитаните в настоящото производство свидетели Е. А. Е. и А. Е.

А. - роднини по права линия на ищеца, установяват, че във връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство същият бил разстроен, бил се затворил в себе си, изпитвал срам от цялото семейство, бил притеснен; разболял се от диабет и имал високо кръвно налягане; че работата на ищеца била свързана с пътувания в цяла България (покупко- продажба на животни - крави и телета) като високото кръвно налягане на ищеца и пътуването му по съдебни дела затруднявало тази дейност; срамувал се от това, че го обвиняват несправедливо, срамувал се да не се разбере в махалата, срамувал се от децата и внуците си, бил неадекватен и замислен.

Съдът е посочил, че назначената и приета съдебно-медицинска експертиза е дала заключение, че от данните по делото и извършения клиничен преглед може да се направи обоснован извод, че ищецът Е. Б. страда от неинсулиново зависим диабет /захарна болест/ тип 2 усложнен с диабетна полиневропатия, но че не може да се направи извод кога е възникнало заболяването и кога е възникнало очакваното усложнение - диабетна полиневропатия като „стресът“ не е сред факторите, които водят до появата на същата.

С оглед на така установената от него фактическа обстановка, Видинският окръжен съд е посочил, че правната квалификация на предявения иск е чл. 2, ал. 1, т. 3 предл. 1 от ЗОДОВ за сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди; че съгласно тази разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съдът от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано и за да бъде ангажирана отговорността на държавата по този текст, освен наличие на влязла в сила оправдателна присъда ищецът следва да докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение.

В настоящия случай съдът е приел предявения иск за основателен, тъй като образуваното против ищеца НОХД № 253/2019 г. по описа на Районен съд – Лом е приключило с оправдателна присъда за период от около 4 г. и 2 м. и при взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 1 000 лева. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е съобразил ангажираните от ищеца гласни доказателства - показанията на разпитаните свидетели, преценени по реда на чл. 172 ГПК с оглед родствените им връзки с ищеца, както и съдебно-медицинската експертиза. Отчетено е, че привличането на един човек като обвиняем, призоваването му да се явява в това качество пред разследващите органи, внасянето на обвинителен акт и призоваването му като посъдим, се отразява негативно върху емоционалното и психическото му състояние, което от своя страна неминуемо рефлектира и върху здравословното състояние.

Прието е за безспорно установено наличието на промяна в поведението на ищеца преди образуваното срещу него досъдебно производство, когато бил весел и контактен човек, както и след приключване на производството, когато се успокоил и отново започнал да 3 комуникира с хората, поради което съдът е достигнал до извода за съществуването на пряка причинно-следствена връзка между действията на разследващите органи и неимуществената вреда у ищеца.

При определяне на размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът е намерил, че с оглед характера, тежестта и продължителността на увреждането, следва да се определи обезщетение в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда на 05.10.2022 г. до окончателното плащане.

По изложените съображения въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение.

По допускане на касационното обжалване настоящият съдебен състав приема следното:

В настоящото производство по предварително селектиране на касационните жалби, съставът на ВКС трябва да се произнесе с определение дали да допусне или не до касационно обжалване въззивното решение, т.е. произнася се по наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в рамките на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, и служебно в указаните от закона случаи.

За да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното съдебно решение при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК.

В мотивите към същата точка от цитираното тълкувателно решение е посочено и в постановената въз основа на тях и доразвиваща ги, постоянна практика на касационната инстанция се приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, но също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не може да са хипотетични, но същевременно следва да не са и от фактологично естество /при което отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона /в широк смисъл – на общ правен принцип, правен институт и/или на норма, или норми от действащия обективен правов ред/.

По поставения от касатора въпрос е налице задължителна и казуална практика на ВКС и ВС: