Решение № 47 от 06.02.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Велико Търново, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Ивелина Солакова

Георги Драгoстинов при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20224100500379 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 24.03.2022 година, постановено по гр.дело № 3156 по описа на В. районен съд за 2021 година, С. З. М. е осъден да заплати на Б. Р. Б. сумата от 5 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди - уронване доброто име, честта и достойнството на ищеца, от изявления на ответника, направени на 04.04.2021 година в гр. Г. О. във видеоклип, публикуван във Фейсбук и Ютюб, ведно със законна лихва върху вземането, считано от 18.05.2021 година до окончателното му заплащане. За разликата от присъдената сума до пълния претендиран размер от 8 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Съразмерно на уважената и на отхвърлената част от претенцията в полза на всяка страна са присъдени разноски.

В осъдителната част решението е обжалвано от С. З. М. с искане за отмяната му и постановявване на ново, отхвърлящо иска вцялост с присъждане на разноски за две инстанции в пълен размер. Първостепенният съд не съобразил, че въззивникът е провокиран от ищеца с неправомерни от гледище на закона реплики и действия.

Ответникът по жалбата - Б. Р. Б. - е изложил доводи за правилност на решението в атакуваната част. Претендира разноски за второинстанционното производство.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.

271 от ГПК, приема:

1

Предявен е иск с правно основание чл. 45 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцовата страна - Б. Р. Б. - излага в исковата си молба, че в началото на април, 2021 година, ответникът публикувал във свой видеоканал в Ютюб и в профила си във Фейсбук клип, в който изрекъл клевети – че ищецът купува гласове в рамките на текущата избирателна кампания, в миналото бил залавян за държане на наркотици, обидил ищеца, наричайки го лихвар, нагляр и наглец, бил се изнесъл от срещата с ответника като пръдня из гащи. Като твърди, че изявленията са накърнили честа и достойнството му, по реда на настоящото производство ищецът търси репарацията на неимуществени вреди в размер на сумата от 5 000 лв., ведно с лихви и разноски.

Ответната страна - С. З. М. - оспорва фактите по исковата молба. В хода на устните състезания е изложил довод за недоказаност на иска. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:

На 04.04.2021 година в гр. Г. О. ответникът се е опитал да вземе интервю от ищеца, снимайки и излъчвайки директно заснетото в личния си канал в „Ютюб“.

Нежеланието на последния е посрещнато от интервюиращия с въпроси дали ищецът купува гласове в избирателната кампания за Народно събрание, като опрощава част от лихвите на своите клиенти в заложната си къща. Отказът ищеца да отговаря на въпроси е последван с твърдения на ответника пред камерата, че ищецът принуждава клиентите от заложната си къща да гласуват за брат му, кандидат за народен представител, срещу опрощаване на част от дължимите лихви. Нарекъл е ищеца нагляр, лихвар, употребил по адрес на семейството на ищеца израза „изнизаха се като пръдня из гащи“. Не се спори, доказано е от показанията на разпитаните свидетели, че ищецът е гледал публикуваните в интернет клипове от неуспешното интервю и коментарите на ответника след него. Фактите са доказани от показанията на свидетелката К. В. Достоверността им произтича от съвпадението с дадените в съдебното заседание на 15.02.2022 година обяснения на ответника по реда на чл. 176 от ГПК, както и от позицията, изложена в жалбата, където ответникът-въззивник всъщност признава, че е изрекъл въпросните думи и израз.

Изброените факти налагат извод за доказаност и основателност на предявения иск до размера на присъденото с атакуваното решение.

По безспорен начин по делото са установени увредата и тя да е последица от неправомерни и виновни действия на ответника. Използването на обидна сама по себе си дума като „нагляр“, както и влагане на подчертано негативен смисъл в думата „лихвар“, публикуването на тези изявления по общодостъпен за неограничен брой зрители начин разкриват намерението на ответника да опозори ищеца и да го представи в крайно негативна светлина. Това поведение не може да бъде признато за правомерно, защото касае достойнството на другиго. Ответникът не само е разбирал какъв ефект предизвикват думите му, а е преследвал този ефект. В противен случай не би публикувал коментара си след 2 неуспешното интервю. Затова фактите запълват фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, както от обективна, така и от субективна страна – касае се до противоправно и виновно поведение - и онагледяват доказаността на иска по основание.

Търпените от ищеца страдания аргументират съда да приеме, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение е сумата от 5 000 лв. Значение за стойността на репарацията има обстоятелството, че публикациите са премахнати от интернет и вредоносното им влияние е преустановено.

Доводите на ищеца в обратна насока не могат да бъдат споделени.

Свободата на изразяване и журналистическите права имат една ясно очертана от закона граница – достойнството на хората. Нищо не може да оправдае прекрачването на тази граница. Затова доводите на ответника, че като журналист е в правото си да разкрива истини, неудобни за някого, не могат да бъдат споделени. Опозоряването и клеветенето на човек – такова е твърдението, че ищецът търгува с гласове по време на избори, опрощавайки на клиентите си част от дължими лихви – не е разкриване на неудобни истини. Разкриването на истини изисква факти, не твърдения.

Доводът, че ищецът не е възприел обидните думи и клеветническите твърдения на ответника не държи сметка за доказания от свидетелите и безспорен по делото факт, че ищецът е гледал видеото в интернет. Законът – нито чл. 148 НК, нито чл. 45 от ЗЗД – не поставя изискване за начина, по който увреденият възприема обидните думи.

Изискването на чл. 146 от НК визира общия случай, в който обидата се отправя присъствено. Веднага след това в чл. 148 от НК урежда хипотеза на обида, оповестена по публичен начин или чрез средства за масова информация. Виждането, че пострадалият от обида трябва винаги физически да присъства би довело до ред несправедливи резултати – деецът винаги би извършвал деянието, ползвайки технически средства, за да избегне съставомерността на поведението си. Благото, което законът брани – достойнството на човека - пак би било накърнено.

За нуждите на казуса, за да се ангажира отговорността на ответника, не е нужно деянието му непременно да консумира престъпен състав. Такова изискване чл. 45, ал.

1 от ЗЗД не поставя. Достатъчно е поведението на деликвента да е неправомерно и обективно да води до вреди. Когато е извършено виновно, такова деяние поражда задължение за репарация.

Обстоятелството, че ищецът неколкократно е нарекъл ответника „престъпник“ не превръща поведението на последния в правомерно. Такава конструкция в законодателството липсва. По аргумент от чл. 146, ал. 2 от НК, единствено наказуемостта, не и неправомерността, на деянието би могла да отпадне. Текстът не регулира съдбата на задължението за обезвреда по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Подобно освобождаване от отговорност гражданският закон не познава.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че въззиваемият има право на разноски за второинстанционното производство, като сума доказани в размер 3 на 1 320 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 24.03.2022 година, постановено по гр.дело № 3156 по описа на В. районен съд за 2021 година в обжалваната част.

Осъжда С. З. М., ЕГН: **********, от гр. В. Т., ул. „П." № ..., да заплати на Б. Р. Б., ЕГН:

**********, гр. Г. О., бул. „М.“ № ..., сумата от 1 320 (хиляда триста и двадесет лева) лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4