Акт от 11.05.2021, Районен съд - Радомир

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Радомир, 11.05.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ при секретаря И.С., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 743 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД от С.Х.П. срещу И.И.М..

В исковата молба се твърди, че на 14.08.2016 г. ищецът при посещение на денонощен магазин, находящ се в гр. Радомир, ж. к. „Арката“, в близост до блок № 6, след възникване на спор с ответника И.М., получил от последния прободно-порезна рана с нож в областта на гърба. Непосредствено след това ищецът постъпил в МБАЛ „Р. Ангелова“ АД, гр.

Перник, където му била оказана медицинска помощ за стабилизиране на здравословното му състояние.

Сочи, че вследствие на така описания инцидент било образувано досъдебно производство № 245/2016 г. по описа на РУ – Радомир, пр. пр. № 0917/2016 г. по описа на РП – Радомир, в рамките на което били събрани множество доказателства. Досъдебното производство било прекратено с постановление от 07.11.2016 г. на прокурор при РП – Радомир, с мотива, че уврежданията, причинени на пострадалия, са с характер на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, което на свой ред, като престъпление от частен характер, се преследва по тъжба на пострадалото лице.

Твърди, че вследствие на инцидента са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, дискомфорт и стрес.

Ищецът преживявал изключително тежко случилото се и изпитвал постоянен страх, търпял значителни болки и страдания, като при наложилото се продължително лечение и последвалия възстановителен процес негативно била повлияна психиката му. За дълъг период от време не бил в състояние да работи, да се движи нормално и трябвало да бъде подпомаган при извършването на елементарни ежедневни дейности и нужди, изпитвал неудобство в бита и ежедневието. Станал по-несигурен и подозрителен, имал повишено безпокойство и тревожност.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 21 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му в резултат на извършеното от ответника деяние на 14.08.2016 г. неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.08.2016 г. до окончателното ù изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът е изразил становище за неоснователност на предявения иск, оспорвайки изложената в исковата молба фактическа обстановка, а именно, че на процесната дата е причинил на ищеца описаното увреждане.

Противопоставил е и възражение за изтекла погасителна давност относно предявената претенция за лихви.

В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощен представител, поддържа иска и моли уважаването му.

В съдебно заседание ответникът, се явява лично и с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва предявения иск и моли съда да отхвърли същия като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното към настоящото гражданско дело досъдебно производство №

245/2016 г. по описа на РУ - Радомир се установява, че същото е образувано срещу виновно лице за това, че на 14.08.2016 г., около 06,00 ч., в гр. Радомир, ЖК „Арката“, в денонощен магазин „24/7“, находящ се до бл. 6, е причинил чрез нанасяне на удар с нож в областта на гърба на С.Х.П. средна телесна повреда (нараняване, проникващо в гръдната кухина) – престъпление по чл. 129, ал. 1 НК. В рамките на проведеното разследване са събрани писмени и гласни доказателства и е изготвена СМЕ, след което с постановление от 06.11.2016 г. на прокурор при РП – Радомир е прекратено наказателното производство, на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, като в мотивната част на постановлението представителят на държавното обвинение е приел, че описаните увреждания, причинени на пострадалия, са с характер на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, което е престъпление от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия.

Видно от приетата по делото справка за актуално състояние на трудовите договори към 16.03.2021 г. е, че ищецът С.П. е работил по трудово правоотношение за последно в периода от 22.07.2004 г. до 01.01.2012 г.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Ц. Т., Г. Г., М. А., С. К. и Е.А..

От показанията на свидетелката

Ц. Т., която живее на съпружески начала с ищеца, се установява, че същата е присъствала на инцидента през м. август 2016 г., когато ответникът е наръгал с нож в гърба ищеца в денонощен магазин, находящ се в гр. Радомир, ЖК „Арката“. Твърди, че ответникът не е бил провокиран по никакъв начин от ищеца, като след инцидента последният е бил откаран в болницата в гр. Перник. Според свидетелката след инцидента ищецът се е страхувал да излиза навън, изпитвал е силни болки, не е бил в състояние да се изправя и да се движи самостоятелно. Понастоящем на мястото на раната имало белег, който създавал дискомфорт на ищеца.

Свидетелят Г. Г. твърди, че ищецът му е споделил, че през 2016 г. е бил наръган с нож. Според свидетеля след инцидента ищецът не е бил добре физически и е изпитвал болки, като не е бил в състояние да ходи на работа.

От показанията на свидетелката М. А. се установява, че същата е работила с ищеца в дискотека в гр. Радомир. Сочи, че около месец след процесния инцидент ищецът е започнал отново работа, а две седмици след инцидента свидетелката е видяла ищеца на дискотека с компания, с която са пиели и са се забавлявали.

От показанията на свидетеля С.

К. се установява, че около една – две седмици след инцидента се е срещнал с ищеца, който е изглеждал видимо здрав, като дори е проявил физическа агресия към свидетеля и с метална тръба е ударил вратата на управлявания от него лек автомобил.

Свидетелят Е.А. сочи, че е присъствал на инцидента през м. август 2016 г., когато ответникът е намушкал с нож ищеца, след което последният е бил откаран в болница. Твърди, че майка му е споделила с него, че около две седмици след инцидента е видяла ищеца на работа.

От заключението на вещото лице по изслушаната СМЕ се установява, че на процесната дата ищецът е получил прободно – порезно нараняване по гръдния кош в ляво, което не прониква в телесни кухини, наранява единствено целостта на кожата и следва да се квалифицира по медико - биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Според вещото лице описаното нараняване е получено в резултат от действието на предмет (оръжие), имащо остър връх и режещи ръбове и е възможно и отговаря да е получено в резултат от нанесен удар с нож в областта на гръдния кош на пострадалия, по начин и време, както се съобщава в исковата молба.

При нормално протичащ възстановителен процес, оздравителният период при такава травма е от порядъка на около четири седмици. В кориците на делото не са налични данни за настъпили неблагоприятни последствия в резултат от претърпяната травма, като в резултат от нараняването в областта на гръдния кош пострадалият е изпитвал физически болки и страдания по време на оздравителния период, като същите са били с по-голям интензитет в първите дни след инцидента и са намалявали по сила в периода на възстановяване.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства и ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал, като показанията на свидетелката Ц. Т. прецени и по реда на чл. 172 ГПК. Съдът кредитира и заключението по приетата съдебно – медицинска експертиза, като компетентно изготвено от вещо лице, в чиято безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За уважаване на така предявения иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване конкретното противоправно поведение на ответника, настъпилите вреди и техния размер и причинната връзка между поведението на ответника и вредите, като на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

В случая се установява безспорно, че на процесната дата – 14.08.2016 г., в денонощен магазин, находящ се в гр. Радомир, ж. к. „Арката“, ответникът е причинил прободно – порезна рана чрез нанасяне на удар с нож в гърба на ищеца С.П., като в тази връзка събраните по делото доказателства, вкл. показанията на двамата свидетели – очевидци на инцидента – Ц. Т.и Е.А., са еднозначни и непротиворечиви.

Наред с това, установява се от гласните доказателствени средства, събрани в процеса, че причиненото на ищеца увреждане се е отразило негативно не само върху физическото, но и върху психическото му състояние. Доказано е по несъмнен начин, че ищецът, вследствие на противоправното поведение на ответника, се е страхувал да излиза навън, изпитвал е силни болки, не е бил в състояние да се изправя и да се движи самостоятелно. Изложеното мотивира извода на съда, че ищецът е претърпял психическо безпокойство, което е в резултат и се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното противоправно поведение на ответника и съставлява неимуществени вреди. Доказана е следователно и пряката причинна връзка между поведението на ответника и причинените на ищеца неимуществени вреди.

При определяне на вредите, подлежащи на обезщетяване, съдът съобрази следното:

Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение, с оглед характера, степента на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация.

Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/1964 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, каквато е налице в настоящия случай, са характера на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е извършено и последиците от него. Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички неудобства - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо - емоционален статус на пострадалия (субективното отношение към случилото се и отражението му върху психиката, с оглед степента на психическа и емоционална зрелост на лицето).

В случая, като взе предвид горните обстоятелства, в т. ч., че се касае за лека телесна повреда – прободно – порезно нараняване по гръдния кош в ляво, което не прониква в телесни кухини и според заключението по приетата СМЕ при нормално протичащ възстановителен процес оздравителният период при такава травма е от порядъка на около 3 – 4 седмици, както и като съобрази показанията на свидетелите С. К. и Мариана Андреева, от които може да се направи извод, че ищецът е започнал да ходи отново на работа след около месец, съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да се определи на сумата от 4000 лева. Следователно, искът е доказан по основание и до размера на 4000 лева, в какъвто размер следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до пълния предявен от 21 000 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Съдът счита, че обезщетение в посочения размер е справедливо и съобразено със събраните по делото доказателства за интензитета на претърпените болки и страдания, както и със съдебната практика по сходни случаи.