Решение № 36 от 23.02.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Габрово, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. ДЕ. при участието на секретаря Валентина М. И.а като разгледа докладваното от Пламен П. ДЕ. Административно наказателно дело № 20234210200059 по описа за 2023 година

Жалбоподателя Г. Г. Г. от гр. Добрич, област Варна е обжалвал Наказателно постановление № 21-0892-000445, издадено на 08.07.2021 г. от Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП същият е бил санкциониран с „Глоба” в размер на сумата от 700 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от „Три месеца”, наложени въз основа на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, и с което от издаденото на името на това лице свидетелство за правоуправление са били отнети общо 12 контролни точки - съгласно Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършване на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Обн. ДВ брой 1 от 04.01.2013 г., в сила от 04.02.2013г. ; изм. брой 44/2015 г.; изм. и доп. бр. 28/04.04.2017 г., в сила от 4.04.2017 г. ; бр. 26 от 23.03.2018 г., брой 58 от 23.07.2019 г., изм., бр. 27 от 24.03.2023 г., попр., бр. 56 от 30.06.2023 година). По съображения, които са изложени подробно в подадената от процесуален представител жалба, който е упълномощил по предвидения за това ред, жалбоподателя е счел това постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата отмяна, в едно с всички законни последици, които произтичат от това. Като алтернативно в жалбата е направено и искане за изменяване на постановлението, чрез налагане само на предвидената за нарушението глоба, на основание чл. 63, ал. 7 от ЗАНН.

1

Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, с което жалбата е изпратена до съда, от същата се поддържат искания не само за оставяне на жалбата без уважение, но и за потвърждаване на атакуваното чрез нея наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено следното:

Жалбоподателя Г. Г. е правоспособен водач на МПС от категориите „В”, „АМ” и „В1”, воден на отчет в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Добрич. Към средата на месец февруари 2021 година той е притежавал свидетелство за правоуправление от тези три категории, за последно издадено на 25.11.2013 година, което е било със срок на валидност до 25.11.2023 година.

От приложената на л. 33-34 справка по делото е видно, че до началото на посочения месец февруари на 2021 година жалбоподателя е бил санкциониран по административен ред чрез три влезли в законна сила наказателни постановления за нарушения на различни норми от ЗДвП, извършени при управление на МПС, последното от които е било за нарушение, осъществено през месец януари 2020 година.

От тази справка се установява, че към този месец освен чрез тях, той е бил санкциониран по административен ред и с 4 броя фишове, последния от които (№ GT 529872 от 01.12.2020 г. на Сектор „ПП” при ОД на МВР Варна ) е бил за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, извършено през тази година.

Към средата на месец февруари 2021 г. жалбоподателя Г. Г. е бил собственик на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е320 CDI 4MATIC” с Рег. № В 17-44 ВВ, регистриран на негово име.

На 21.02.2021 година посочения автомобил се намирал в град Габрово, като се движел по улица „Козещица” и път III-5006 в посока на местността „Узана” край него.

Около 10,06 часа на тази дата, докато пътувал по участък от този път в указаната посока, попадащ в чертите на населеното място и района на км. 4+600 от него, за който имало въведено ограничение (чрез пътен знак В 26) на скоростта в рамките на 40 км/ч, той бил заснет да се движи със скорост 94 км/ч, надвишаваща с 54 км/ч разрешената за движение по въпросния участък. Движението е било заснето с помощта на автоматизирано техническо средство TFR1-M № 512, съставляващо (според приложените по делото писмени материали) такова за измерване от мобилен тип. Във връзка с това на 22.04.2021 година, в личното присъствие на жалбоподателя, е бил съставен и акт за установяване на административно нарушение, с който е прието, че след като на посочената дата, място и час, е управлявал МПС със скорост от 94 км/ч при максимално допустима такава от 40 км/ч, въведена чрез пътен знак В26, 2 жалбоподателя е осъществил състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на този акт и на останалите материали по административно-наказателната преписка впоследствие Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово е издал и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.

При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Данните в разписката към приложения на л. 13 от НАХД № 59/2023 г. екземпляр на обжалваното постановление сочат, че той е бил получен от жалбоподателя на 21.12.2022 година. Според клеймото върху намиращия се на л. 11 пощенски плик, жалбата против същото е била изпратена по пощата на 04.01.2023 година, или на последния ден от определения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесетдневен срок, започнал (съобразно правилата на чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за неговото получаване. С оглед на това и поради обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за основателна единствено по отношение на искането за изменяване на обжалваното постановление, но не и на това за неговата отмяна.

Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя преди всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, което се санкционира чрез него. Последния трябва да отговаря на определени изисквания и следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тези срокове са спазени, тъй актът е бил съставен преди изтичане на едно година от датата за извършване на самото нарушение, както и преди изтичане на 3 месечен срок от деня, в който неговия автор се явява открит. Актът е съставен от компетентно (съгласно чл.

189, ал. 1 от ЗДвП) лице, а същия и наказателното постановление съдържат всички реквизити, предвидени като задължителни в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган, тъй като изрично направеното позоваване в него на посочената Заповед с Рег. № 8121з-515/14.05.2018 година, издадена от Министъра на вътрешните работи, води до заключение, че Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово е бил надлежно определено (по смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП) лице, което е разполагало с необходимите права да издава подобни постановления за нарушения на норми от посочения закон.

Приложените доказателства установяват, че около 10,06 часа на 21.02.2021 година лекия автомобил с Рег. № В 17-44 ВВ е заснет да се движи със скорост от 94 км/ч, която действително се явява превишена по смисъла на закона. Щом това е така и по делото не са налице твърдения, които да сочат, че към този момент той не е бил 3 управляван от неговия собственик - в лицето на жалбоподателя Г. Г., а последния се явява правоспособен водач, то следва да се приеме, че извършеното във връзка с това нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е осъществено не само от обективна, но и от субективна страна, както и че неговата правна квафикация е била правилно определена. В рамките на воденото производство по настоящото дело не са установени факти, които биха могли да наложат различен правен извод. Не би могло да се счита, че такъв извод е възможно да бъде наложен и от обстоятелства, свързани с изложените в жалбата твърдения. И това е така, тъй като оплакването че участъка, в който е била заснета превишената скорост, не е попадал в чертите на гр. Габрово, е основано на съмнения, които не намират опора в данните от тези материли. Казаното се отнася и за изразените от жалбоподателя съмнения, свързани с отчетена стойност на самата скорост. Намиращото се на л. 23 удостоверение сочи, че съответния вид уред (мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M) е бил одобрен тип средство за измерване по смисъла на чл. 32, ал. 1 от ЗИ, а приложения на л. 20 протокол от проверка № 1-15-20/01.10.2020 г. на ГД „НП” – че конкретното изделие от този използван за измерване на скоростта вид (с № 512) е било техническо изправно към датата на замерването. При това положение и отразената в извлечението на л. 21 от делото дата – 30.09.2022 година, до която то е следвало да премине през последваща метрологична проверка след последната извършената на 30.09.2021 г. такава, липсват основания да се счита, че то не е могло да установи конкретната скорост по един обективен начин независимо от двете различни стойности за нея, които са отразени в снимковия материал (л. 18) и наказателното постановление. Освен че се явява по-благоприятна за отговорното за нарушението лице, отразената в постановлението по-ниска стойност на тази скорост, която е послужила и като фактическа основа за неговото санкциониране, има своето логическо обяснение в данните от протокола за извършена проверка от л. 20, след като конкретно приспаднатата разлика от 3 км/ч отговаря на допустимата максимална грешка, която е възможно да се получи при измерването с описаната система в реални условия по отношение на обекти, движещи се с не повече от 100 км/ч. Във връзка с осъщественото използване на съответното средство на отразената в акта и постановлението дата е съставен и писмен протокол– с Рег. № 264р-2428, приложен на л. 19 от делото, който сочи, че самото използване е било извършено в съгласие с изрично установения (в чл.

10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.) нормативен ред.

Въпреки че има нарушение от обективна страна, съдът намери, че жалбоподателя Г. Г. се явява незаконосъобразно санкциониран за него. В снимковия материал на л. 18 от делото няма данни, които могат да наложат извод за това, че към момента – 10 часа и 06 минути на 21.02.2021 година за изготвяне на приложената снимка, на която е било заснето движението на съответния автомобил (с Рег. № ВВ 1744 ВВ) с отразената в постановлението скорост, той се е движил в зоната на действие 4 на пътен знак, който е въвеждал конкретна забрана за участниците в движението по него, в т.ч и за движение с по-висока от отбелязаната на знака скорост. След като такива липсват, тази снимка не може да послужи като убедително доказателство за съществуване не на друго, а именно на нарушението, описано в издаденото наказателно постановление, тъй като обективната липса на знак В 26, заснет на нея, не дава възможност да се прецени не само дали такъв е бил монтиран на съответния участък (в района на км. 4+600) от път III-5006, посочен като място за извършване на нарушението и замерване на скоростта, но и дали управляваното от жалбоподателя МПС се е приближавало или отдалечавало от него. Подобни заключения не е възможно да се обосноват и въз основа на вписаните в протокола на лист 19 данни за разстоянието (230 метра), което е съществувало между стационарно разположеното средство за измерване и този знак към момента на заснемане на автомобила, тъй като съдържащото се писмено описание в акта и НП не позволява да бъде определено не само неговото точно месторазположение спрямо това средство, но и дали към момента на снимката последното се е намирало преди или след него. Доколкото това е така, но се касае за движение с превишена скорост (в рамките на 94 км/ч, която надвишава разрешената за движение в населено място с 44 км/ч), свързаното с това нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП следва да бъде санкционирано въз основа на чл. 186, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – единствено чрез „Глоба” в размер на сумата от 600 лева, но не и чрез лишаване от право да се управлява МПС, щом като при така отчетената стойност на превишението това наказание не е предвидено за налагане по закон. Тъй като сдвързаните с това действия не се явяват в разрез с установените предпоставки по чл.