Определение № 172 от 15.01.2018, Районен съд - Плевен

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

№ гр. Плевен, 15.01.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, пети граждански състав, в закрито заседание на 15.01.2018 год., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна

Видолова като разгледа докладваното от съдията Видолова гр. д. № 5969 по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила молба от ищеца за оттегляне на иска на осн. чл. 232 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба на осн. чл.

415 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл.

79 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 92 от ЗЗД и вр.чл. 86 от ЗЗД от „А.з.с.н.в.“ ЕАД срещу Н.И.В., с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми - 570.84 лв.- главница, договорна лихва – 82.98 лв., 466.99 лв. – неустойка, такса разходи за събиране на просрочени вземания - 150.00 лв., такса разходи за дейност на служител – 100.00 лв., лихва за забава – 48.01 лв. за периода 29.10.2015 г. – 24.04.2017 г. ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, присъдени по ч.гр.д.№ 2804/2017 г. на ПлРС. Производството по делото е било насрочено за 21.12.2017г., като в това заседание ход на делото не е даден и същото е насрочено за 19.01.2018г. Преди първото по делото заседание е постъпила молбата за оттегляне на исковете.

Съдът, като съобрази подадената молба и разпоредбата на чл. 232 от ГПК, намира, че същата има характер на оттегляне на предявената молба. Оттеглянето е направено преди приключване на първото по делото заседание, като в този случай не е необходимо съгласието на ответника. Налице са всички предпоставки за прекратяване на производството по гр.д 5969/2017г. на ПлРС – изявление от активно легитимирана страна за прекратяване на делото и изрично посочване, че се касае за оттегляне на иска.

Същевременно, съобразявайки обстоятелството, че предмет на делото е иск по чл. 415 от ГПК, и съобразно разясненията по т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., съдът следва да обезсили постановената в производството по чл.410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение, тъй като в конкретния случай на прекратяване на производството поради оттегляне на иска, следва да се приложат по аналогия последиците на чл.415 ал.5 от ГПК.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

На осн. чл. 232 от ГПК, ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 5969/2017г. на ПлРС по искове с правно основание чл. 415 от ГПК вр. чл.

124 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 92 от ЗЗД и вр.чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Н.И.В., дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, следните суми - 570.84 лв.- главница, договорна лихва – 82.98 лв., 466.99 лв. – неустойка, такса разходи за събиране на просрочени вземания - 150.00 лв., такса разходи за дейност на служител – 100.00 лв., лихва за забава – 48.01 лв. за периода 29.10.2015 г. – 24.04.2017 г. ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, присъдени по ч.гр.д.№ 2804/2017 г. на ПлРС.

ОБЕЗСИЛВА ИЗЦЯЛО Заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК № 1803/25.4.2017г. по ч.гр.д. 2804/2017г. на ПлРС.

Определението подлежи на обжалване пред ПлОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: