Решение № 123 от 29.12.2025, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Е., 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело № 20254130100373 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от А. Г. Д. от гр. Е. срещу Прокуратурата на Република България. В същата се твърди, че с Постановление от 31.05.2021 г. по досъдебно производство № ЗМ-151/2018 г. по описа на ОД на МВР – Велико Търново, прокурорска преписка № 1453/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Велико Търново, на ищеца било повдигнато обвинение и същият бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления, както следва:

1. За времето от 05.01.2017 г. до 01.03.2018 г. в с. М., общ. Велико Търново, при условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил парична сума в размер на общо 2941.58 лв., собственост на ППЗК „Д.-М.“ с. М., общ. Велико Търново, която владеел, като извършил разходи за закупуване на горива, които били отчетени и платени в брой от името на ППЗК „Д.-М.“ с. М., общ. Велико Търново и за които не било документално обосновано, че са били свързани с дейността на кооперацията – престъпление по чл. 206, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;

2. За времето от 19.01.2018 г. до 23.01.2018 г. в с. М., общ. Велико Търново, при условията на продължавано престъпление, противозаконно 1 присвоил парична сума в размер на общо 106.00 лв., собственост на ППЗК „Д.-М.“ с. М., общ. Велико Търново, която владеел, като извършил разходи за командировка, които били отчетени и платени в брой от името на ППЗК „Д.М.“ с. М., общ. Велико Търново, но не били документално обосновани съгласно Наредбата за командировките в страната – престъпление по чл. 206, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;

3. За времето от 09.05.2017 г. до 11.09.2017 г. в гр. Велико Търново, при условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил парична сума в размер на общо 253.55 лв., собственост на ППЗК „Д.-М.“ с. М., общ. Велико Търново, която владеел, като извършил разходи по пет броя фактури, издадени от „Метро Кеш енд Кери“ ЕООД, с купувач ППЗК „Д.-М.“ с. М., общ. Велико Търново за закупени хранителни продукти и алкохол, като тези разходи не били свързани с дейността на кооперацията - престъпление по чл. 206, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;

4. За времето от 07.03.2018 г. до 25.05.2018 г. в с. М., общ. Велико Търново, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – председател на ППЗК „Д.-М.“ с. М., общ. Велико Търново, присвоил парична сума в размер на 790.79 лв., собственост на ППЗК „Д.-М.“ с. М., общ. Велико Търново, връчени в това му качество да ги пази и управлява, като извършил разходи за закупуване на горива, масла и части за МПС по фактури, които били отчетени и платени в брой от името на ППЗК „Д.-М.“ с. М., общ. Велико Търново и за които не било документално обосновано, че били свързани с дейността на кооперацията - престъпление по чл. 201, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;

5. На 29.03.2018 г. в гр. Велико Търново, в качеството си на длъжностно лице – председател на ППЗК „Д.-М.“ с. М., общ. Велико Търново, присвоил парична сума в размер на 50.27 лв., собственост на ППЗК „Д.-М.“ с.

М., общ. Велико Търново, връчени в това му качество да ги пази и управлява, като извършил разходи по фактура № 2105878435/29.03.2018 г. за сумата 50.27 лв., издадена от „Метро Кеш енд Кери“ ЕООД, с купувач ППЗК „Д.-М.“ с. М., общ. Велико Търново за закупени хранителни продукти и алкохол, като тези разходи не били свързани с дейността на кооперацията - престъпление по чл.

201, ал. 1 от НК.

Освен това, с посоченото постановление на ищеца била взета 2 мярка за неотклонение „Подписка“ като мярка за процесуална принуда, изразяваща се в задължение на обвиняемия да не напуска местоживеенето си без разрешение. С Постановление от 17.03.2023 г. на Тихомир Шабов – районен прокурор на Районна прокуратура – Велико Търново било прекратено наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ-151/2018 г. по описа на ОД на МВР – Велико Търново. Същото към настоящия момент било окончателно.

Ищецът счита, че с оглед прекратяването на наказателното производство срещу него е ангажирана отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Заявява, че вследствие на незаконното обвинение срещу него е претърпял значителни неимуществени вреди - преживян стрес, притеснения от повдигнатото обвинение, притеснения за развитието и изхода на наказателното производство, страх от несправедливо осъждане и налагане на наказания по НК, негативни изживявания, включително вследствие наложената му мярка за неотклонение, чувство за несправедливост, накърняване на авторитета и чувството за собствено достойнство, ограничение на придвижване и други.

Претърпените неимуществени вреди същият оценява в размер на 12000.00 лв. При преценка на размера счита, че следва да се вземат предвид следните обстоятелства: продължителността на наказателното производство – 3 години, 8 месеца и 3 дни; повдигнато обвинение за пет умишлени престъпления от общ характер, за които се предвиждат тежки наказания – лишаване от свобода до осем години с възможност за конфискация до ½ от имуществото и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК (за престъпленията по чл. 201 от НК) и лишаване от свобода от една до шест години (за престъпленията по чл. 206 от НК). На следващо място, наложената мярка за неотклонение, макар и най-леката такава, е действала за максималния срок, съгласно чл. 234, ал. 8 от НПК и е ограничила правото му на безпрепятствено придвижване, както и броят на извършените спрямо него процесуални действия – разпити и предявяване на разследването. На следващо място, повдигнатото спрямо него обвинение станало достояние на широк кръг хора в населеното място, където живее и работи, което довело до накърняване на неговото човешко достойнство и добро име в обществото.

Обвинението било повдигнато и за деяния, извършени от ищеца, в качеството му на председател на ППЗК „Д.-М.“ с. М., общ. Велико Търново, което 3 накърнило авторитета му на добър и честен ръководител, с какъвто се ползвал сред член-кооператорите и останалите познати лица. На последно място, осъществената спрямо него незаконна наказателна репресия се отразила неблагоприятно на неговото физическо и психическо здраве. Същият продължава да бъде неспокоен, напрегнат, с нарушен сън, страда често от главоболие и физическа отпадналост. Освен това, ищецът се страхувал за своето бъдеще и се притеснявал за здравето на своята възрастна майка, с която живее и за която се грижи. Последната изживяла тежко случилото се с него.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата 12000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от повдигнатото спрямо него обвинение за извършени престъпления, по което наказателното производство било прекратено, поради това, че деянията не представляват престъпления, ведно със законната лихва, считано от 19.11.2018 г. – датата на образуване на наказателното производство до окончателното й изплащане. Претендира направените разноски по делото.

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Р.С. от Районна прокуратура – Велико Търново. В същия се взема следното становище:

Предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Представителят на ответника намира, че постановлението за прекратяване на наказателното производство, което е окончателно, доказва първия елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ. В тежест на ищеца е съобразно разпоредбата на 154, ал. 1 от ГПК да представи доказателства в подкрепа на фактическите си твърдения в исковата молба, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираните вреди и предявеното обвинение за престъпление от общ характер и доказателства за размера им. Същият следва да докаже и твърденията си за неблагоприятното отражение на обвинението върху психическото и физическото му здраве, накърняване на доброто му име и авторитет в обществото.

На следващо място, представителят на ответника намира, че претендираният размер на обезщетението - 12000.00 лв. е прекомерен и 4 завишен и не съответства на твърдените вреди, социално-икономическите условия и стандарт на живот в Република България, не е съобразен с изискванията за справедливост, както и с константната съдебна практика по аналогични случаи. Счита, че в настоящия случай са налице редица обстоятелства, които сочат ниска степен на увреждане и изключват присъждане на обезщетение в претендирания размер. Твърдените вреди не надхвърлят житейски обичайните такива в подобни случаи. На следващо място, не са налице твърдения за настъпили трайни вреди върху физическото и психичното здраве на ищеца, както и върху трудовата му заетост.

Претенцията му не е съобразена с вида, характера и интензитета на упражнената принуда. Спрямо него била взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“. Няма данни същият да е имал намерение да напуска пределите на страната. Не са налице интензивни процесуалноследствени действия, които да изискват неговото участие. На последно място, наказателното производство протекло единствено в досъдебната фаза и било прекратено.

Представителят на ответника възразява и относно началния момент, от който се претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди. Счита, че лихва се дължи най-рано от датата, на която постановлението за прекратяване на наказателното производство е стабилизирано, т. е. влязло в сила, а именно 31.01.2025 г. В този смисъл е и задължителната практика на съдилищата, като цитира Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС.

В съдебно заседание ищецът А. Г. Д. се явява лично и с пълномощника си адв. И. Х.. Двамата поддържат депозираната искова молба.

В съдебно заседание ответникът Прокуратурата на Република България се представлява от прокурор Р.С., който поддържа депозирания отговор на исковата молба.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от досъдебно производство № ЗМ-151/2018 г. по описа на ОД на МВР – Велико Търново (прокурорска преписка № 1453/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Велико Търново), същото е образувано с 5

Постановление от 19.11.2018 г. на Районна прокуратура – Велико Търново за това, че за периода от месец януари 2017 г. до месец юни 2018 г. в с. М., общ.

Велико Търново противозаконно присвоил парична сума, собственост на ЗК „Доверие – М.“, която владеел. Деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 31.05.2021 г. по досъдебно производство № ЗМ-151/2018 г. по описа на ОД на МВР – Велико Търново е привлечен в качеството на обвиняем ищецът А. Г. Д. за това, че:

1. За времето от 05.01.2017 г. до 01.03.2018 г. в с. М., общ. Велико Търново, при условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил парична сума в размер на общо 2941.58 лв., собственост на ППЗК „Д.-М.“ с. М., общ. Велико Търново, която владеел, като извършил разходи за закупуване на горива (бензин и дизел), които били отчетени и платени в брой от името на ППЗК „Д.-М.“ с. М., общ. Велико Търново и за които не било документално обосновано, че са били свързани с дейността на кооперацията – престъпление по чл. 206, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;

2. За времето от 19.01.2018 г. до 23.01.2018 г. в с. М., общ. Велико Търново, при условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил парична сума в размер на общо 106.00 лв., собственост на ППЗК „Д.-М.“ с. М., общ. Велико Търново, която владеел, като извършил разходи за командировка, които били отчетени и платени в брой от името на ППЗК „Д.М.“ с. М., общ. Велико Търново, но не били документално обосновани съгласно Наредбата за командировките в страната – престъпление по чл. 206, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;