Определение № 296 от 03.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 296 гр. София, 03.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500210 по описа за 2025 година

Делото е образувано по ЧЖ от адв. З. О. срещу определение №207/17.01.2025г. по т.д. №1968/2024г. по описа на СГС, с което е отхвърлено искането й за изменение на решението по делото в частта за възнаграждението й като на особен представител по чл. 29, ал.4 от ГПК на „Хелоу Продакшън“ ЕООД. Твърди, че е определен необосновано нисък размер на възнаграждение, поради което иска обжалваното определение да бъде отменено.

ЧЖ е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срок срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и от активно легитимиран участник в производството.

Относно основателността й въззивният състав приема, че е неоснователна, по следните съображения :

В акта, с който е определено възнаграждението на адв. О. - като особен представител на ответното дружество, постановен в открито с.з. на 11.12.2024г. по т.д. №1968/2024г., СГС е постановил, че следва да й се изплати възнаграждение в размер на 220лв.

Софийският апелативне съд констатира, че нейната процесуална активност в първоинстанционното производство се е изразила в представянето на отговор на ИМ и участие в едно открито с.з. В ОИМ същата е заявила, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск с пр. осн. чл. 155, т.3 от ТЗ. С кратко изложение е посочила тези предпоставки, заедно с фактите, които ги установяват.

Адв. О. е взела участие в откритото с.з., в което е повторила краткото си изложение от ОИМ и не е представяла доказателства и не е правила доказателствени искания.

При така изложените процесуални действия на особения представител, настоящият състав счита, че определеното му възнаграждение е съответно на 1 изпълнената работа от него.

За пълнота на изложението въззивният съд посочва, че споделя приетото от СЕС в решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22г., което е постановено за размера на разноските за адвокатско възнаграждение, които подлежат на възстановяване от насрещната страна, но насочва, че следва да се съобразява фактическата и правна сложност на спора, т.е. доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай.

На оплакването на адв. О., че първоначално посоченото в писмото до АК – София възнаграждение е било по – високо, следва да се отговори че е ирелевантно. Окончателното възнаграждение се определя от съда, при отчитане на обсъдените обстоятелства за сложност на делото и процесуално поведение на особения представител, които представляват критерии за инидивидуализиране на размера му.

По изложените мотиви, Софийският апелативен съд споделя извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за ревизия на решението в частта за разноските, поради което следва да остави без уважение ЧЖ на адв.

З. О. срещу определение №207/17.01.2025г. по т.д. №1968/2024г. по описа на СГС.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЧЖ на адв. З. О. срещу определение №207/17.01.2025г. по т.д. №1968/2024г. по описа на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна касационна жалба, в 1 – седмичен срок от връчването му на особения представител, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2