Определение № 23 от 13.01.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23 гр. Смолян, 13.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500647 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№3524/23.10.2025г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, чрез юрисконсулт Н. Ат. срещу Определение №

346/18.10.2025.г.,постановено по гр.д.№ 13/2025 г. по описа на Районен съд – Златоград, с което е оставено без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на Решение № 117/17.08.2025 г., в частта му за разноските, относно присъденото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца. Твърди се, че с посоченото решение дружеството е осъдено да заплати на ищцата разноски за адвокатски възнаграждения в размер на 1435 лева по исковото производство по гр.д. № 13/2025г. и сумата 400 лева по заповедното производство - ч.гр.д.

№366/2024 г. по описа на Районен съд - Златоград. С обжалваното определение съдът е намалил разноските за заповедното производство на 200 лв., а в останалата част относно исковото производство молбата е оставена без уважение.

Сочи се, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото.

Размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като при определянето му следва да бъде съобразено цената на адвокатския труд да е пропорционална на защитавания интерес. В случая става въпрос за типизирани производства с предвидим обхват на силата на пресъдено нещо, поради което размерът на адвокатското възнаграждение не би следва да се определя единствено от материалния интерес. Според указанията на СЕС, дадени с Решение от 25.01.2024 г. по дело С 438/22 съдът не е обвързан с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, а следва да извърши самостоятелна преценка относно вида и обема на извършената от адвоката работа, фактическата и правна сложност на делото, както и продължителността на производството, поради което може да присъди възнаграждение и под установения в наредбата минимум. На съда е служебно известно, че са налице редица производства за прогласяване нищожността на потребителски кредити в цялост и при условията на евентуалност на чл. 4, ал. 1 от същите срещу кредиторите „Кредисимо" ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. Отговорите на искови молби по производствата са идентични по съдържание, 1 което доказва твърдението за ниска правна сложност.Делото не е с фактическа сложност, с оглед на това, че спорът е относно преценката дали са нищожни процесиите договори. Спорът е от правно естество и е свързан с тълкуването съдържанието на договорите, като по въпроса е налице многобройна и константна съдебна практика, което означава, че същият не се характеризира с голяма правна сложност. Трудът, положен от адвоката на ответника не е свързан с прилагането на много доказателствени способи и събирането на многобройни писмени доказателства, като с доклада на съда доказателствена тежест е разпределена на ищеца. Присъденият хонорар е прекомерен спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото, като при определяне размера на възнаграждението съдът не е съобразил актуалната съдебна практика и Решението на СЕС по дело С-438/22. Моли да бъде отменено обжалваното определение и бъде намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от Е. М. К., чрез пълномощника й адв.С.

Дж., с който оспорва същата като недопустима. Съдът съгласно чл.78,ал.5 във вр. с чл.36 от ЗА не може служебно да присъди по-нисък размер на претендираните разноски в случай, че не е надлежно сезиран от страна по спора с мотивирано възражение. Възражението следва да е направено и мотивирано до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. С Молба вх.№2676/14.08.2025г., депозирана преди откритото съдебно заседание на 14.08.2025г., в което е приключило делото, молителят е направил бланкетно възражение за прекомерност, като е помолил съда да присъди разноски до нормативно установените минимални размери на адвокатските възнаграждения. По време на откритото съдебно заседание на 14.08.2025г.,когато е приключило разглеждане на делото процесуален представител на молителя не се е явил и не е заявил друго по същество мотивирано възражение за прекомерност срещу така заявените разноски. Съдът може да намали размера на присъдените разноски само в случай, че те надхвърлят минимално установените размери по Наредба 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. В случая съдът е определил същите дори в по-нисък размер от установените в Наредбата, доколкото не са присъдени разноски по всеки от исковете. Затова искането за изменение на решението в частта за разноските е недопустимо и не следва да бъде уважавано. В условията на евентуалност се твърди, че искането е неоснователно. Заявява, че не е вярна констатацията на молителя относно действителния материален интерес по делото. Следва да се отбележи, че предявени 3 първоначални и 2 насрещни искове, като причина за завеждане на делото е поведението на

Агенция за събиране на вземанията ЕАД.Делото е на значителна материална стойност,коато надхвърля 3500 лева. Предявени са и насрещни искове за установяване нищожност на договора на кредит и на договора за поръчителство, които са на материална стойност всеки от не по-малко от 3500 лева, т.е материален интерес е над 7000 лева.Неоснователно е твърдението на молителя, че спорът не се отличава с фактическа и правна сложност. Предмет на делото е установяване на задължения по договор за потребителски кредит, установяване на неговата нищожност, както и на нищожността на договор за поръчителство. Тези дела се определят като такива с висока степен на правна и фактическа сложност предвид приложимостта на европейското право. Според разпоредбата на чл. 78. ал. 5 ГПК съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не помалко от минимално определения в Наредбата. В случая, съдът не се е съобразил със заявените разноски по списъка по чл. 80 ГПК и е присъдил такива под установените размери, предвид което искането на молителя е неоснователно.Моли да бъде оставена без уважение частната жалба като недопустима, евентуално като неоснователна.

2

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства, счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Неоснователно в тази връзка е възражението в отговора за недопустимост на частната жалба, тъй като възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна е направено в срок с молба вх.№ 2676/14.08.2025г. преди проведеното на 15.08.2025г. заседание, в което е даден ход по същество.

С Решение № 117/17.08.2025г, постановено по гр.д.№ 13/2025г. Районен съд-Златоград с оглед изхода на делото е присъдил разноски на адв.Джамбазов на основание чл.38,ал.2 от ЗА за оказана на ответника Е. М. К. безплатна адвокатска помощ и съдействие в размер на 1435 лева за исковото производство и 400 лева за заповедното производство.

По молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по реда на чл.248 от ГПК с обжалваното определение районният съд е изменил посоченото решение в частта за разноските, като е намалил присъдените разноски за заповедното производство от 400 на 200 лева и е оставил без уважение искането за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство от 1435 лева на 150 лева. В мотивите си районният съд е приел, че относно заповедното производство разноските следва да бъдат определени по реда на чл.6,ал.1,т.5 от Наредба № 1/09.07.20024г. за възнагражденията за адвокатска работа в размер на 200 лева, а относно исковото производство е приел, че съгласно чл.2,ал.5 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване. Правилно е приел също, че съгласно съдебната практика, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу един ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, които в случая се основават на едно облигационно правоотношение между страните по сключения договор за потребителски кредит и обезпечаващи го договор за поръчителство, то материалният интерес, върху който следва да се определи минималното адвокатско възнаграждение е сборът от цената на всички искове, в който смисъл е Определение № 29/20.01.2020г. по ч.т.д. № 2982/2019г. на ІІ т.о., Определение № 404/26.10.2020г. по ч.гр.д.№ 2883/2020г. на ІVг.о. на ВКС и др.

В случая ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявил срещу ответника Е.

М. К. на основание чл.422,ал.1 от ГПК с една искова молба обективно кумулативно съединени оценяеми искове в размер на: 2100 лева главница, 638,31 лева договорна лихва и 611,60 лева мораторна лихва или сбора от всички искове е 3349,91 лева, която сума представлява материалния интерес по делото и върху който материален интерес следва да бъде определено адвокатското възнаграждение. Съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/09.07.20024г. за възнагражденията за адвокатска работа минималното адвокатско възнаграждение при материален интерес от 3349,91 лева е в размер на 635 лева (400 лева + 235 лева, представляващи 10% за горницата над 1000 лева).

Не е спорно, че еднолично адвокатско дружество „Джамбазов и партньори“ , представлявано от адв.С. Дж. е регистрирано по ЗДДС, видно от представения Акт за регистрация по ЗДДС от 12.04.2022г., поради което и на основание чл.2а от ДР на Наредбата върху определеното минимално адвокатско възнаграждение от 635 лева ще следва да бъде начислен ДДС 20% или възнаграждението става 762 лева.

Ответницата Е. М. К. е предявила срещу ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с една искова молба обективно кумулативно съединени насрещни искове за прогласяване за 3 нищожни на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД на Договор за потребителски кредит № 2544068/28.02.2022г. с цена на иска 2100 лева и на Договор за поръчителство от 28.02.2022г. с цена на иска 1942,83 лева или общо с материален интерес от 4042,83 лева. Съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/09.07.20024г. за възнагражденията за адвокатска работа минималното адвокатско възнаграждение върху този материален интерес е в размер на 704,28 лева (400 лева + 304,28 лева, представляващи 10% за горницата над 1000 лева). След начисляване на 20% ДДС на основание чл.2а от ДР на Наредбата възнаграждението става 845,14 лева.

Следователно по първоначално предявените обективно кумулативно съединени искове и по насрещните искове минималното възнаграждение по Наредба № 1/09.07.20024г. за възнагражденията за адвокатска работа, дължимо на адв.Джамбазов е в размер на 1607,14 лева (762 + 845,14).

В случая правилно районният съд е приел, че делото не е се отличава с фактическа и правна сложност, по предявените искове е налице обилна съдебна практика, по делото е проведено едно съдебно заседание, на което пълномощниците на страните не са се явили, а са представили писмени становища. Районният съд е определил по реда на чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на Е. М. К. в размер на 1435 лева, което е под минималния размер по наредбата от 1607,14 лева, поради което оплакването за прекомерност е неоснователно.

В случая възражението за прекомерност по чл.78,ал.5 от ГПК е неотносимо в хипотезата на чл.38,ал.2 от ЗА, тъй като в този случай възнаграждението се определя от съда и то е определено дори под предвидения в наредбата минимум. Въпросът за приложението на чл.78,ал.5 от ГПК е релевантен в хипотезата, в която размерът на адвокатското възнаграждение е уговорен предварително между страната и пълномощникът й. В случая съгласно чл.38,ал.1 във вр. с чл.36 от ЗА съдът е съобразил обективните критерии, като е присъдил адвокатско възнаграждение в полза на адв.Джамбазов в размер по-нисък от предвидения в Наредбата, съобразен и с чл.2а от ДР включващ и ДДС.