Определение № 2453 от 18.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2453 гр. Пловдив, 18.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров като разгледа докладваното от Матей Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20265300502087 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба на „Кредирект“ ЕООД с ЕИК: 207024290, чрез адв. Х. М. против Определение № 7392/15.06.2026 г., постановено по гр. дело № 12572/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив с което е оставена без уважение молба с вх.№ 39768 от 20.04.2026г., уточнена с молба от 15.05.2026 г. на „Кредирект“ ЕООД за изменение на решение № 1406/24.03.2026 г. по гр. дело № 12572/2025 г. в частта за разноските. Излага доводи за неправилност на съдебния акт. Твърди, че съгласно съдебната практика и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, присъдения размер на адвокатското възнаграждение е несправедлив. Моли определението да бъде отменено и да се присъди адвокатско възнаграждение в по-нисък такъв.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор.

Частната жалба е постъпила в срок, подадена е от надлежна страна, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Пловдив е образувано по предявен от К. С. А. против „Кредирект“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № 1024036/23.02.2024 г. за сумата от 1022.58 евро (2000.00 лева) е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК. Посочил е, че в случай на непредставяне на уговореното обезпечение, кредитополучателят се задължил да заплати на основание чл. 18, ал. 1 от договора неустойка в размер на 1965.74 евро (3 844, 66 лв.), платима на вноски, към които се кумулира месечна вноска за неустойка. Съдът е приел за установено, че договорът е недействителен тъй като в годишния процент на разходите не са били включени всички задължения по договора за кредит и е присъдил разноски - държавна такса в размер на 140.26 евро (274, 32 лв.) и адвокатско възнаграждение – 347.68 евро (680 лв.). „Кредирект“ ЕООД е подала молба за изменение на решението в частта за разноските, а съдът я е оставил без уважение като е извел, че в съдебното решение са изложени подробни съображения относно направеното възражение за прекомерност. Съдът е счел, че то е справедливо и обосновано и няма основание за редуцирането му.

Определението е валидно, допустимо и правилно.

По силата на чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение трябва да 1 бъде „справедлив" и „обоснован“. Точно това е сторил и районният съд, като е отчел, че делото не се отличава с фактическа сложност. Проведено е едно съдебно заседание, събрани са само писмени доказателства и не са налице множество или усложнени процесуални действия. Тези съображения съответстват на законовия критерий за „справедлив и обоснован“ размер по чл. 36, ал. 2 от ЗА.

Съгласно решението на СЕС по дело С-438/22, размерите по Наредбата не са безусловно задължителни за съда. Актуалната съдебна практика приема, че размерите по Наредба № 1 не са обвързващи, а служат единствено за ориентир, като съдът разполага с автономна преценка дали уговореното и претендирано възнаграждение е съобразено с критериите за прекомерност.

Размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определя от едновременното приложение на два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. Позоваването на чл. 101 ДФЕС и на решение С-438/22 не води до извода че съдът е длъжен винаги да присъжда размера, получен по тарифен метод, нито че всяко намаляване под този размер е нарушение на правото на Съюза.

Смисълът на тази практика е, че съдът не следва да бъде механично обвързан от задължителни минимални ставки, а трябва самостоятелно да извърши преценка. Съдът е определил такова в справедлив размер като е съобразил, че цената на установителния иск е формирана от общия размер на всички плащания по кредита 3506.44 евро (6858.00 лева) и заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е под минималния размер по Наредбата.

Това напълно съответства на изискването за разумност и пропорционалност, което в европейската практика се свързва с предмета на спора, неговата цена и извършената работа.

Районният съд правилно е оценил действително положения труд, поради което е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Окръжен съд – Пловдив,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7392/15.06.2026 г., постановено по гр. дело № 12572/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2